Вече осем месеца държавата е във война с невидим враг.

Вече осем месеца страната е във война с незабележим зложелател. Битката с ковид става още по-ожесточена. Броят на инфектираните върви стремително нагоре, жертвите на рисковия вирус също са от ден на ден, написа

Картата на България свети в алено и няма община, която да не е пламнала. Мерките, положителни или неприятни, не могат да спрат нашествието на COVID-19 освен у нас, само че и по целия свят. Управляващите се пробват да се оправят с пандемията.

Проблемът е, че при този скок на новозаразените здравната ни система в действителност се задъхва. Всеки ден се усилват леглата за болните от коронавирусна зараза. В доста от градовете няма свободни кревати. Лекарите са на ръба на силите си и дефицитът на медицински личен състав е на разположение. В тази тежка обстановка всеки е подготвен да помогне. Военните – с полеви лечебни заведения, хотелиери – да дават хотелите си за пациенти, таксиметрови компании – да возят заболели, студентите по медицина – да са доброволци в здравните заведения.

Но една голяма войска към този момент остава настрана от най-сериозния проблем, който мъчи сънародниците ни и страната ни. И пасува, до момента в който отвред другаде има съпричастност към непостижимия труд на медиците ни и на немедицинския личен състав в лечебните заведения. Коя е тази голяма войска ли? Става дума за Българския Червен кръст.

Организацията е в действителност самобитна войска, защото с членовете и доброволците си наброява внушителната цифра 300 000. Но някак тези хора ги няма в същинската борба против ковид, в битката за живота на всеки един български жител, инфектиран от рисковия вирус.

БЧК обаче си работи умерено по разнообразни стратегии и акции. И това на фона на войната с ковид у нас. Програми, които са надалеч от най-горещата точка на дневния ред на обществото ни. Но това несъмнено са доходи, финансови потоци за тази организация.

И може би това е по-важно от битката за здравето и живота на българската нация. Но е време червенокръстците от разносвачи на медикаменти и храна да се трансфорат в бойци на първа линия с най-опасния зложелател на обществото ни сега. Кога, в случай че не в този момент?

Даже са не малко, а много закъснели. Когато няма задоволително медицински личен състав, когато работещите медици изнемогват, когато здравната ни система се задъхва. Явно някой би трябвало да подсети управлението на Българския Червен кръст, че би трябвало да извърши задачата си и да застане паралелно до медиците ни в денонощната борба с ковид в отбрана на всеки един наш съотечественик, инфектиран с рисковия вирус.

Трябва ли да им се припомнят техните съществени правила: индиферентност, човечност, безпристрастност, самостоятелност, доброволност, единение и повсеместност. Чрез своята мрежа от доброволци в цялата страна БЧК (28 регионални организации) би трябвало да поддържа уязвимите хора в бедствени и спешни обстановки. И в случай че това не е спешна обстановка...

Време е страната да изиска от БЧК да извърши своята задача, тъй като алената лампа свети. А тя е повече от ясна – да се оказва помощ. Не единствено в спокойно време, а най-много при бедствия. А коронавирусът е злополучие. Затова от БЧК не трябва да се бавят нито ден повече, да не вършат нито крачка обратно, а да се притекат на помощ на родните ни медици. И да защитят своето достолепие и здравето и живота на своите сънародници.