Преюдициалното запитванена СГС е плод на симбиозата между “агнешките главички”, адвокатски лобита и група зависими съдии
Вече мина седмица, откогато се разбра по какъв начин арбитър от Софийския градски съд извърши спуснатата му задача да блокира не просто делото за най-голямата конфискация на насъбрано по противозаконен метод имущество, само че и работата на новосформираната Антикорупционна комисия най-малко за две години, а като че ли нищо не се е случило, разяснява " Труд ".
След като две години е събирала документи и отлагала делото на Комисията за нелегално добито имущество против укриващия се фараон Цветан Василев, членът на политизирания Съюз на съдиите в България, известна повече с тази си част от биографията, арбитър Катерина Енчева реши да пита Съда в Люксембург опонира ли българското законодателство на европейското.
Разбира се, няма нищо укоримо в това. България е член на Европейския съюз, законите би трябвало да са синхронизирани, а прилагащите ги магистрати да са наясно с тях. Стига, обаче, въпросното преюдициално запитване да не бе сложено в подтекста на куп (не)случайни процеси. Една част от тях към този момент бяха обект на коментар в тематиката " Какво се крие зад преюдициалното запитванена Софийски градски съд в интерес на Цветан Василев и Иво Прокопиев? ", само че " случайностите ", става известно, са надалеч повече.
Питането на арбитър Енчева е отправено на 23 март, като за него се разбра комфортно на 28 март от едно от поръчковите издания на Иво Прокопиев, който (случайно) е с натрапен запор, по искане на антикорупционните управляващи, в размер на 200 млн. лева
Публикацията на “Капитал” излиза безусловно часове преди плануваното за следобяд на 29 март 2018 година Общо заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд, на което следва да се взема решение Тълкувателно дело № 4 от 2016 година Забележителното в тази ситуация е, че въпросното дело също преглежда Директива 2014/24/ЕС и сходството на Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество.
Още през ноември 2017 година стана известно, че тълкувателното дело касае в огромна степен ползите на Прокопиев, а извънредно зает с неговото разглеждане се оказа персонално ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов. Малко преди разглеждането на делото през есента на предходната година, изненадващо за мнозина, Панов започва акцията по промяна на един от заместник-председателите на Върховен касационен съд и началник точно на Гражданската гилдия – арбитър Красимир Влахов.
Тогава Панов насочи искане за изложение на мнение по тематиката до адвокати и неправителствени организации, за които е обществено известно и са налице редица доказателства за обвързаността им с Прокопиев. В последна сметка, делото е планувано за разглеждане на 29 март, само че поради преюдициалното питане, Комисията по тълк.д. №4/2016 на Общо събрание на гражданските колегии, избрана от Панов, подава мнение за прекъсване на производството.
Върховните съдии отсрочват разглеждането на проблема, този път за 26 април т.г. Член на комисията пък инцидентно се оказва висш арбитър, който единствено допреди няколко години бе ръководител на Съюза на съдиите в България. Има и различен (случаен) миг към решаването на Тълкувателното дело. И той е, че то ще се взема решение от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, която към този момент се управлява от номинираната от Панов арбитър Светла Димитрова.
След толкоз “случайности”, съвсем е несъмнено, че и в края на април Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния съд няма да отговори на въпроса: “Съставлява ли безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната, прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение, посочено в наредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, отвън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ.”
С други думи – в случай че профилираната комисия за конфискация на нелегално имущество е почнала инспекция за произхода на средствата на обещано лице, чието дело в това време е прекъснато, дали тази инспекция може да продължи или би трябвало да бъде прекъсната. В момента делото за приватизацията на 33% от държавния дял в електроразпределителното сдружение ЕВН против Иво Прокопиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков е за следващ път върнато от съда на прокуратурата.
Действията на обособени съдии в интерес на олигархичните ползи на Кръга “Агнешки главички” са дотам демонстративни, че буди неразбиране за какво способените институции избират да не виждат очевидното. Позорната политическа проява „ Не на страха “ на стълбите пред Съдебната палата през декември 2015г., проведена от олигархичното задкулисие и напоително отразена в поръчковите медии-бухалки на кръга „ Капитал “ и изданието „ Клуб Зет “ на другия обвиняем предприемач Огнян Донев, в действителност за пръв път ясно сподели кой кой е.
Там един до друг застанаха Даниела Доковска и Ина Лулчева, съдружници в обща адвокатска фирма с юрист Георги Атанасов (докато Христо Иванов беше министър на правораздаването, точно “опорните точки” на адвокатска фирма „ Доковска, Атанасов и съдружници “ за ограничение на пълномощията на прокуратурата намираха място и в плановете на министъра за смяна на Конституцията и на Закона за правосъдната власт).
До тях беше Лозан Панов, до него Атанас Атанасов, Весислава Иванова и Мирослава Тодорова, всички от грантово подвластния Съюза на съдиите. Наглата проява на обязаност сред съдии и юристи, обаче остана без следствие от страна на тогавашния Висш правосъден съвет и никой не потърси сметка кой, за какво и по какъв начин, конфигурира един до различен на стълбите пред храма на Темида, (уж) самостоятелни съдии и (уж) изразяващи „ гражданската “ си позиция небезизвестни юристи.
Нима членовете и на този Висш правосъден съвет ще се вържат на обясненията на Панов и на един различен столичен юрист, че ръководителят на Върховен касационен съд “никога” не е ходил в адвокатската фирма му на ул. “Парчевич”, освен това в работно време, както направиха предшествениците им? Само поради това следваше Панов да бъде неотложно отхвърлен от поста. Причини за импийчмънт на ръководителя на Върховен касационен съд да искаш: насърчаване на политическа активност, обслужване на лобистки и олигархични ползи, провокативни дейности против самостоятелни държавни органи и така нататък
Та нали не различен, а досегашен заместител на Панов в претекстовете към оставката си, подадена точно пред Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, изясни, че ръководителят на Върховен касационен съд обслужва избрани ползи и даже не стъпва в Съдебната палата. Думи, които дотолкоз ясно разкриват цялостния неуспех на подвластния “Черен лебед” във Върховен касационен съд, че пасивността на кадровиците само води до задълбочаване на проблемите. За сметка на това, обществото става очевидец по какъв начин един “Черен лебед” с лабилна душeвност изяснява от страниците на " медиите бухалки " на упоменатия към този момент обвиняем предприемач кой, какъв и за какво (не) знае къде се намира. Откъде тази истерясала " жертва " има коридорна информация, в случай че не от подвластния началник на най-висшата правосъдна инстанция в страната?
Какво още би трябвало да се случи, с цел да осъзнаят членовете на Висш съдебен съвет, че симбиозата сред адвокатски кръгове и съдии трансформират правосъдната система в гнойна язва на обществото?
След като даже и академични преподаватели, като проф. Георги Близнашки, в качеството му и на някогашен длъжностен министър председател, на база на което е получавал достъп до допустимо най-секретната информация в страната, вършат изявления: “Огромен проблем е срастването сред част от правосъдните магистрати и адвокатските адвокатски фирми.”
Вместо да чуем какви дейности ще подхващат членовете на Висш съдебен съвет за явно несъответстващото и надалеч по-лошото – прогнило от зависимости ръководство на Върховен касационен съд и на Софийски градски съд в последните три години, става известно, че в Страстната седмица кадровици нямало даже да заседават.
Заради целия този “низ от случайности” по тълкувателни каузи и каузи за конфискация на незаконно имущество, Висш съдебен съвет следваше да изиска или най-малко да сезира способените институции в страната, които да извършат разбор и инспекция, а обществото да узнае истината за обвързаностите по високите етажи на правосъдната система.
Висш съдебен съвет би трябвало да е този орган, който да изолира Панов, неговите кукловоди и техните лобисти, като не им разрешава да интоксикират правосъдната власт. Крайно време е кадровиците да проявят темперамент и да покажат водачество, с цел да накарат и останалите институции да работят.
И тук надалеч не става въпрос за взимане на кадрови решения и избор на един или различен началник на съд и прокуратура – нещо, в което Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет даже неотдавна се провали позорно. Става въпрос за предприемане на съответни стъпки – инспекции от ИВСС, искане за дейности от други самостоятелни държавни органи, законодателни промени, които да спрат обслужването на олигархията от Темида.
Шепа свързани с олигарси, чрез юристите им, съдии се подиграват с цялата правосъдна система. С общителното подпомагане на хибридни политически ГМО-та, професионални протестъри и подвластни поръчкови “медии” за дезинформация и агитация.
Нима това не се вижда от контраразузнаването, от прокуратурата, от премиера, от президента, от Народното събрание, че не се взимат ограничения, с цел да се разсече тази токсична симбиоза? Има съответни стъпки, по които следва да се работи и всяко отсрочване трансформира виновните за това представители на държавната власт в евентуални бъдещи цели на хидрата, оплела в зависимости правосъдни инстанции като Софийски градски съд и Върховен касационен съд. В последна сметка се разбра, че преюдициалното питане е плод на симбиозата сред “агнешките главички”, адвокатски лобита и група подвластни съдии, чийто крайще пристигна по-бързо, в сравнение с мнозина чакат.
След като две години е събирала документи и отлагала делото на Комисията за нелегално добито имущество против укриващия се фараон Цветан Василев, членът на политизирания Съюз на съдиите в България, известна повече с тази си част от биографията, арбитър Катерина Енчева реши да пита Съда в Люксембург опонира ли българското законодателство на европейското.
Разбира се, няма нищо укоримо в това. България е член на Европейския съюз, законите би трябвало да са синхронизирани, а прилагащите ги магистрати да са наясно с тях. Стига, обаче, въпросното преюдициално запитване да не бе сложено в подтекста на куп (не)случайни процеси. Една част от тях към този момент бяха обект на коментар в тематиката " Какво се крие зад преюдициалното запитванена Софийски градски съд в интерес на Цветан Василев и Иво Прокопиев? ", само че " случайностите ", става известно, са надалеч повече.
Питането на арбитър Енчева е отправено на 23 март, като за него се разбра комфортно на 28 март от едно от поръчковите издания на Иво Прокопиев, който (случайно) е с натрапен запор, по искане на антикорупционните управляващи, в размер на 200 млн. лева
Публикацията на “Капитал” излиза безусловно часове преди плануваното за следобяд на 29 март 2018 година Общо заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд, на което следва да се взема решение Тълкувателно дело № 4 от 2016 година Забележителното в тази ситуация е, че въпросното дело също преглежда Директива 2014/24/ЕС и сходството на Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество.
Още през ноември 2017 година стана известно, че тълкувателното дело касае в огромна степен ползите на Прокопиев, а извънредно зает с неговото разглеждане се оказа персонално ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов. Малко преди разглеждането на делото през есента на предходната година, изненадващо за мнозина, Панов започва акцията по промяна на един от заместник-председателите на Върховен касационен съд и началник точно на Гражданската гилдия – арбитър Красимир Влахов.
Тогава Панов насочи искане за изложение на мнение по тематиката до адвокати и неправителствени организации, за които е обществено известно и са налице редица доказателства за обвързаността им с Прокопиев. В последна сметка, делото е планувано за разглеждане на 29 март, само че поради преюдициалното питане, Комисията по тълк.д. №4/2016 на Общо събрание на гражданските колегии, избрана от Панов, подава мнение за прекъсване на производството.
Върховните съдии отсрочват разглеждането на проблема, този път за 26 април т.г. Член на комисията пък инцидентно се оказва висш арбитър, който единствено допреди няколко години бе ръководител на Съюза на съдиите в България. Има и различен (случаен) миг към решаването на Тълкувателното дело. И той е, че то ще се взема решение от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, която към този момент се управлява от номинираната от Панов арбитър Светла Димитрова.
След толкоз “случайности”, съвсем е несъмнено, че и в края на април Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния съд няма да отговори на въпроса: “Съставлява ли безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната, прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение, посочено в наредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, отвън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ.”
С други думи – в случай че профилираната комисия за конфискация на нелегално имущество е почнала инспекция за произхода на средствата на обещано лице, чието дело в това време е прекъснато, дали тази инспекция може да продължи или би трябвало да бъде прекъсната. В момента делото за приватизацията на 33% от държавния дял в електроразпределителното сдружение ЕВН против Иво Прокопиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков е за следващ път върнато от съда на прокуратурата.
Действията на обособени съдии в интерес на олигархичните ползи на Кръга “Агнешки главички” са дотам демонстративни, че буди неразбиране за какво способените институции избират да не виждат очевидното. Позорната политическа проява „ Не на страха “ на стълбите пред Съдебната палата през декември 2015г., проведена от олигархичното задкулисие и напоително отразена в поръчковите медии-бухалки на кръга „ Капитал “ и изданието „ Клуб Зет “ на другия обвиняем предприемач Огнян Донев, в действителност за пръв път ясно сподели кой кой е.
Там един до друг застанаха Даниела Доковска и Ина Лулчева, съдружници в обща адвокатска фирма с юрист Георги Атанасов (докато Христо Иванов беше министър на правораздаването, точно “опорните точки” на адвокатска фирма „ Доковска, Атанасов и съдружници “ за ограничение на пълномощията на прокуратурата намираха място и в плановете на министъра за смяна на Конституцията и на Закона за правосъдната власт).
До тях беше Лозан Панов, до него Атанас Атанасов, Весислава Иванова и Мирослава Тодорова, всички от грантово подвластния Съюза на съдиите. Наглата проява на обязаност сред съдии и юристи, обаче остана без следствие от страна на тогавашния Висш правосъден съвет и никой не потърси сметка кой, за какво и по какъв начин, конфигурира един до различен на стълбите пред храма на Темида, (уж) самостоятелни съдии и (уж) изразяващи „ гражданската “ си позиция небезизвестни юристи.
Нима членовете и на този Висш правосъден съвет ще се вържат на обясненията на Панов и на един различен столичен юрист, че ръководителят на Върховен касационен съд “никога” не е ходил в адвокатската фирма му на ул. “Парчевич”, освен това в работно време, както направиха предшествениците им? Само поради това следваше Панов да бъде неотложно отхвърлен от поста. Причини за импийчмънт на ръководителя на Върховен касационен съд да искаш: насърчаване на политическа активност, обслужване на лобистки и олигархични ползи, провокативни дейности против самостоятелни държавни органи и така нататък
Та нали не различен, а досегашен заместител на Панов в претекстовете към оставката си, подадена точно пред Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, изясни, че ръководителят на Върховен касационен съд обслужва избрани ползи и даже не стъпва в Съдебната палата. Думи, които дотолкоз ясно разкриват цялостния неуспех на подвластния “Черен лебед” във Върховен касационен съд, че пасивността на кадровиците само води до задълбочаване на проблемите. За сметка на това, обществото става очевидец по какъв начин един “Черен лебед” с лабилна душeвност изяснява от страниците на " медиите бухалки " на упоменатия към този момент обвиняем предприемач кой, какъв и за какво (не) знае къде се намира. Откъде тази истерясала " жертва " има коридорна информация, в случай че не от подвластния началник на най-висшата правосъдна инстанция в страната?
Какво още би трябвало да се случи, с цел да осъзнаят членовете на Висш съдебен съвет, че симбиозата сред адвокатски кръгове и съдии трансформират правосъдната система в гнойна язва на обществото?
След като даже и академични преподаватели, като проф. Георги Близнашки, в качеството му и на някогашен длъжностен министър председател, на база на което е получавал достъп до допустимо най-секретната информация в страната, вършат изявления: “Огромен проблем е срастването сред част от правосъдните магистрати и адвокатските адвокатски фирми.”
Вместо да чуем какви дейности ще подхващат членовете на Висш съдебен съвет за явно несъответстващото и надалеч по-лошото – прогнило от зависимости ръководство на Върховен касационен съд и на Софийски градски съд в последните три години, става известно, че в Страстната седмица кадровици нямало даже да заседават.
Заради целия този “низ от случайности” по тълкувателни каузи и каузи за конфискация на незаконно имущество, Висш съдебен съвет следваше да изиска или най-малко да сезира способените институции в страната, които да извършат разбор и инспекция, а обществото да узнае истината за обвързаностите по високите етажи на правосъдната система.
Висш съдебен съвет би трябвало да е този орган, който да изолира Панов, неговите кукловоди и техните лобисти, като не им разрешава да интоксикират правосъдната власт. Крайно време е кадровиците да проявят темперамент и да покажат водачество, с цел да накарат и останалите институции да работят.
И тук надалеч не става въпрос за взимане на кадрови решения и избор на един или различен началник на съд и прокуратура – нещо, в което Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет даже неотдавна се провали позорно. Става въпрос за предприемане на съответни стъпки – инспекции от ИВСС, искане за дейности от други самостоятелни държавни органи, законодателни промени, които да спрат обслужването на олигархията от Темида.
Шепа свързани с олигарси, чрез юристите им, съдии се подиграват с цялата правосъдна система. С общителното подпомагане на хибридни политически ГМО-та, професионални протестъри и подвластни поръчкови “медии” за дезинформация и агитация.
Нима това не се вижда от контраразузнаването, от прокуратурата, от премиера, от президента, от Народното събрание, че не се взимат ограничения, с цел да се разсече тази токсична симбиоза? Има съответни стъпки, по които следва да се работи и всяко отсрочване трансформира виновните за това представители на държавната власт в евентуални бъдещи цели на хидрата, оплела в зависимости правосъдни инстанции като Софийски градски съд и Върховен касационен съд. В последна сметка се разбра, че преюдициалното питане е плод на симбиозата сред “агнешките главички”, адвокатски лобита и група подвластни съдии, чийто крайще пристигна по-бързо, в сравнение с мнозина чакат.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ