Европа ще помогне на Русия да построи нов газопровод до Китай
Вече има задоволително учредения да се допусна, че Европа в действителност последователно ще се откаже от съветските енергийни носители. Могат да се разискват единствено процентите и размерите на отхвърли, които ще зависят от новото равнище на взаимно доверие, което се образува. Във всеки случай тук няма бързи решения, даже в петролния бранш - лишава месеци, а някъде и години. А в газовия бранш приказваме за години и десетилетия. От своя страна страната ни ще преориентира доставките на нефт и газ на изток.
В същото време има два претекста за занемаряване на съветските енергийни носители. Първият, публично разгласен, са глобите. Но защото тези доставки в последна сметка ще бъдат пренасочени, резултатът от сходни наказания е стеснен, макар че затрудняват живота и на двете страни. Втората и може би не по-малко безапелационна причина е страхът, че самата Европа е прекомерно подвластна от съветските енергийни носители, което става изключително сериозно, когато връзките се утежняват.
Тук обаче е допустимо (макар и не непременно) да проработи любопитен абсурд. Тези консумативи, които са най-лесни за замяна, могат отчасти да бъдат непокътнати за дълго време. Именно заради обстоятелството, че при всевъзможни форсмажорни условия ще бъде елементарно да се откажат от тях. И надлежно противоположното. Най-лесният метод е да се заменят въглищата. Следва петролът - тук е релативно елементарно да се заменят морските доставки (те преобладават), по-трудно - тръбопроводните.
Тоест, за насипни артикули, при положение на отвод, ще настъпи продан, когато съветските доставки ще отиват на други пазари, замествайки размерите, които преди са отивали на тези неевропейски пазари, които на собствен ред ще бъдат продадени в Европа.
Вярно, тук към този момент се появяват странични резултати. За всички участници това са спомагателни транспортни разноски. Освен това за нашата страна, както виждаме, има проблеми в петролния бранш с достъпа до пристанища, застраховки и други механически проблеми, които в последна сметка ще бъдат решени. Но към този момент всичко това може да докара до краткотрайно понижаване на размерите на износа или до нуждата да се даде на купувачите отстъпка от борсовата цена на петрола. Разбира се, цялата тази скица на географски неефикасен продан ще докара до дефицити в танкерния флот и спомагателни разноски за сила (и, апропо, излъчвания на въглероден диоксид - в случай че има значение за някого) - заради по-продължителното превозване.
Всичко е по-сложно с газа, в сравнение с с петрола и въглищата. Първо числата. Според Международната организация по енергетика предходната година Европейски Съюз е внесъл 140 милиарда кубически метра газ по тръбопроводи и 15 милиарда под формата на ВПГ. Общо това е 45 % от вноса и 40 % от потреблението. Тези числа са по-ниски от към момента непубликуваната статистика на “Газпром” за износа отвън Оперативно-наблюдателно дело, защото включва Турция и Сърбия. Като се вземат поради тези страни, можем да чакаме към 170 милиарда експорт по газопроводи в западна посока.
Във всеки случай в края на 2021 година следим много невисок размер на експорт за Европа. Това се дължи на обстоятелството, че през есента “Газпром” стартира да понижава размера на доставките, както и на спада в търсенето заради високите цени на газа. Като оставим настрани нетипичната поради ковид 2020 година, “Газпром” обичайно изнася към 200 милиарда кубически метра тръбопроводен газ единствено в далечната чужбина на запад. Сега обаче Европа претендира за по-нататъшен спад на вноса от към този момент ниската база за 2021 година
Най-лесният метод за Европа е да размени съветския ВПГ. Тук можете да извършите аналогии с петрола – в смисъл, че страните просто си „ разменят доставките “. Например Катар, който в последно време изпраща от ден на ден и повече размери в Азия, може да реалокира част от доставките си в Европа, защото транспортното разстояние е сравнимо, макар че ще би трябвало да заплащат такси за прекосяване през Суецкия канал. Компанията “Ямал ВПГ”, въпреки това, има минимална транспортна връзка с европейския пазар. Но тук има добра вест: в случай че въпреки всичко забележим пренасочването на “Ямал ВПГ” към Азия най-малко през лятото, тогава би трябвало да чакаме увеличение на потреблението на Северния морски път в източна посока. През зимата към този момент ще би трябвало да се движим по дълъг маршрут в западна посока, само че след няколко години (с построяването на нужните ледоразбивачи) може да се чака целогодишно потребление на СМП, за това ще е належащо да се образуват кервани от кораби, с цел да се употребяват дейно опциите на помагащите ледоразбивачи.
И най-после, най-трудното и за Европейски Съюз, и за нас са доставките по газопроводите. Тук няма да стане с продан на размерите, както при петрола. А целият размер на другите световни доставки в действителност към този момент е разграничен сред потребителите. Ето за какво в този момент опитите за подмяна на съветския газ, „ изсмукване “ на свободния ВПГ от пазара, водят до там, че с всеки спомагателен пространствен метър напрежението и цените на международния пазар на газ единствено ще се усилват. Съответно “Газпром” ще продава понижени количества газ на Европа на все по-високи цени.
И в този случай какво би трябвало да прави Азия без ВПГ? Ще би трябвало да усили добива на въглища, което Китай към този момент стартира да прави, макар че това не е най-хубавият вид. В последна сметка тогава ще е належащо да се върнат няколко години на екологични триумфи и не нереална стратегия за климата, а с решаването на характерни проблеми с качеството на въздуха в огромните градове. И в доста азиатски страни по начало генерирането на сила от газ е настроено за потребление на ВПГ.
По един или различен метод Европа ще предприеме някои стъпки за понижаване на търсенето на газ, към този момент бяха оповестени доста проекти. От всичко по малко: енергийна успеваемост, възобновима сила, още веднъж въглища и, несъмнено, „ не забравяйте да намалите температурата в жилището “.
Но главното в този момент е какво ще се случи след пет години, защото към това време е допустимо да се получи ВПГ от нови фабрики, които не се вземат поради от пазара. Възможно решение е съглашението за европейска енергийна сигурност, подписано на 25 март от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Според този документ през 2022 година Съединени американски щати ще усилят размера на доставките за Европа с 15 милиарда кубически метра. Но остава неразбираемо на каква база е противоположното обратното преброяване и на какъв запас ще стане това, което се признава даже от наблюдаващи, които поддържат Европа в отхвърли на съветския газ. Затова главното са спомагателни 50 милиарда кубически метра до 2030 година нов и обезпечен американски ВПГ, който няма да би трябвало да се купува от пазара, както се случва в този момент.
Защо Европа не се погрижи по-рано да получи обезпечени доставки от Съединени американски щати? Причината е нежеланието на Европейски Съюз да се откаже от ценообразуването въз основата на европейските газови тържища. Но това не устройва американските производители. И в този момент – в подписания документ непосредствено се споделя, че Европейски Съюз е подготвен да одобри ценообразуването за ВПГ на американски правила, т.е. във връзка с вътрешните цени на газа в Съединени американски щати.
Нека обобщим. Със сбора на факторите в действителност можем да забележим спад на съветския импорт през тази година и в средносрочен проект. Но главният и непредсказуем фактор в търсенето на газ остава - времето, което може по едно и също време да помогне на Европейския съюз да извърши задачите си, или в противен случай, изцяло да ги зачеркне, а размерът на търсенето на съветски газ даже ще надвиши размерите от предходната година.
В дълготраен проект може да се чака петдесет милиарда кубически метра да бъдат сменени от американски ВПГ. Но още преди всички нови проблеми Русия възнамерява да построи “Силата на Сибир-2”, където, за разлика от “Силата на Сибир-1”, ресурсната база са запасите на Западен Сибир и Ямал, които в този момент отиват в Европа.
Сега, несъмнено, всички тези процеси ще се ускорят, в края на февруари “Газпром” към този момент подписа съглашение за проектирането на този газопровод, преминаващ през Монголия до Китай. Между другото, по стичане на събитията, потенциалът на новата тръба е още веднъж 50 милиарда кубически метра.
Разбира се, това са спомагателни разноски. Но сегашната обстановка доста оказва помощ на “Газпром”. Съвсем неотдавна 300 $ за хиляда кубически метра в Европейски Съюз се смяташе за доста добра цена. Да кажем, че е много евентуално през настоящата година междинната продажна цена ще бъде 500 Продаването, да речем, на 150 милиарда кубически метра при надценка от 200 $ върху добра общоприета цена са спомагателни 30 милиарда $ доход! Разбира се, част от тях ще отидат за заплащане на мита, налози и други разноски, само че даже за сума, сравнима с спомагателна облага за една година, може да се построи нов газопровод до Китай, който ще работи десетилетия наред.
Превод: В. Сергеев
В същото време има два претекста за занемаряване на съветските енергийни носители. Първият, публично разгласен, са глобите. Но защото тези доставки в последна сметка ще бъдат пренасочени, резултатът от сходни наказания е стеснен, макар че затрудняват живота и на двете страни. Втората и може би не по-малко безапелационна причина е страхът, че самата Европа е прекомерно подвластна от съветските енергийни носители, което става изключително сериозно, когато връзките се утежняват.
Тук обаче е допустимо (макар и не непременно) да проработи любопитен абсурд. Тези консумативи, които са най-лесни за замяна, могат отчасти да бъдат непокътнати за дълго време. Именно заради обстоятелството, че при всевъзможни форсмажорни условия ще бъде елементарно да се откажат от тях. И надлежно противоположното. Най-лесният метод е да се заменят въглищата. Следва петролът - тук е релативно елементарно да се заменят морските доставки (те преобладават), по-трудно - тръбопроводните.
Тоест, за насипни артикули, при положение на отвод, ще настъпи продан, когато съветските доставки ще отиват на други пазари, замествайки размерите, които преди са отивали на тези неевропейски пазари, които на собствен ред ще бъдат продадени в Европа.
Вярно, тук към този момент се появяват странични резултати. За всички участници това са спомагателни транспортни разноски. Освен това за нашата страна, както виждаме, има проблеми в петролния бранш с достъпа до пристанища, застраховки и други механически проблеми, които в последна сметка ще бъдат решени. Но към този момент всичко това може да докара до краткотрайно понижаване на размерите на износа или до нуждата да се даде на купувачите отстъпка от борсовата цена на петрола. Разбира се, цялата тази скица на географски неефикасен продан ще докара до дефицити в танкерния флот и спомагателни разноски за сила (и, апропо, излъчвания на въглероден диоксид - в случай че има значение за някого) - заради по-продължителното превозване.
Всичко е по-сложно с газа, в сравнение с с петрола и въглищата. Първо числата. Според Международната организация по енергетика предходната година Европейски Съюз е внесъл 140 милиарда кубически метра газ по тръбопроводи и 15 милиарда под формата на ВПГ. Общо това е 45 % от вноса и 40 % от потреблението. Тези числа са по-ниски от към момента непубликуваната статистика на “Газпром” за износа отвън Оперативно-наблюдателно дело, защото включва Турция и Сърбия. Като се вземат поради тези страни, можем да чакаме към 170 милиарда експорт по газопроводи в западна посока.
Във всеки случай в края на 2021 година следим много невисок размер на експорт за Европа. Това се дължи на обстоятелството, че през есента “Газпром” стартира да понижава размера на доставките, както и на спада в търсенето заради високите цени на газа. Като оставим настрани нетипичната поради ковид 2020 година, “Газпром” обичайно изнася към 200 милиарда кубически метра тръбопроводен газ единствено в далечната чужбина на запад. Сега обаче Европа претендира за по-нататъшен спад на вноса от към този момент ниската база за 2021 година
Най-лесният метод за Европа е да размени съветския ВПГ. Тук можете да извършите аналогии с петрола – в смисъл, че страните просто си „ разменят доставките “. Например Катар, който в последно време изпраща от ден на ден и повече размери в Азия, може да реалокира част от доставките си в Европа, защото транспортното разстояние е сравнимо, макар че ще би трябвало да заплащат такси за прекосяване през Суецкия канал. Компанията “Ямал ВПГ”, въпреки това, има минимална транспортна връзка с европейския пазар. Но тук има добра вест: в случай че въпреки всичко забележим пренасочването на “Ямал ВПГ” към Азия най-малко през лятото, тогава би трябвало да чакаме увеличение на потреблението на Северния морски път в източна посока. През зимата към този момент ще би трябвало да се движим по дълъг маршрут в западна посока, само че след няколко години (с построяването на нужните ледоразбивачи) може да се чака целогодишно потребление на СМП, за това ще е належащо да се образуват кервани от кораби, с цел да се употребяват дейно опциите на помагащите ледоразбивачи.
И най-после, най-трудното и за Европейски Съюз, и за нас са доставките по газопроводите. Тук няма да стане с продан на размерите, както при петрола. А целият размер на другите световни доставки в действителност към този момент е разграничен сред потребителите. Ето за какво в този момент опитите за подмяна на съветския газ, „ изсмукване “ на свободния ВПГ от пазара, водят до там, че с всеки спомагателен пространствен метър напрежението и цените на международния пазар на газ единствено ще се усилват. Съответно “Газпром” ще продава понижени количества газ на Европа на все по-високи цени.
И в този случай какво би трябвало да прави Азия без ВПГ? Ще би трябвало да усили добива на въглища, което Китай към този момент стартира да прави, макар че това не е най-хубавият вид. В последна сметка тогава ще е належащо да се върнат няколко години на екологични триумфи и не нереална стратегия за климата, а с решаването на характерни проблеми с качеството на въздуха в огромните градове. И в доста азиатски страни по начало генерирането на сила от газ е настроено за потребление на ВПГ.
По един или различен метод Европа ще предприеме някои стъпки за понижаване на търсенето на газ, към този момент бяха оповестени доста проекти. От всичко по малко: енергийна успеваемост, възобновима сила, още веднъж въглища и, несъмнено, „ не забравяйте да намалите температурата в жилището “.
Но главното в този момент е какво ще се случи след пет години, защото към това време е допустимо да се получи ВПГ от нови фабрики, които не се вземат поради от пазара. Възможно решение е съглашението за европейска енергийна сигурност, подписано на 25 март от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Според този документ през 2022 година Съединени американски щати ще усилят размера на доставките за Европа с 15 милиарда кубически метра. Но остава неразбираемо на каква база е противоположното обратното преброяване и на какъв запас ще стане това, което се признава даже от наблюдаващи, които поддържат Европа в отхвърли на съветския газ. Затова главното са спомагателни 50 милиарда кубически метра до 2030 година нов и обезпечен американски ВПГ, който няма да би трябвало да се купува от пазара, както се случва в този момент.
Защо Европа не се погрижи по-рано да получи обезпечени доставки от Съединени американски щати? Причината е нежеланието на Европейски Съюз да се откаже от ценообразуването въз основата на европейските газови тържища. Но това не устройва американските производители. И в този момент – в подписания документ непосредствено се споделя, че Европейски Съюз е подготвен да одобри ценообразуването за ВПГ на американски правила, т.е. във връзка с вътрешните цени на газа в Съединени американски щати.
Нека обобщим. Със сбора на факторите в действителност можем да забележим спад на съветския импорт през тази година и в средносрочен проект. Но главният и непредсказуем фактор в търсенето на газ остава - времето, което може по едно и също време да помогне на Европейския съюз да извърши задачите си, или в противен случай, изцяло да ги зачеркне, а размерът на търсенето на съветски газ даже ще надвиши размерите от предходната година.
В дълготраен проект може да се чака петдесет милиарда кубически метра да бъдат сменени от американски ВПГ. Но още преди всички нови проблеми Русия възнамерява да построи “Силата на Сибир-2”, където, за разлика от “Силата на Сибир-1”, ресурсната база са запасите на Западен Сибир и Ямал, които в този момент отиват в Европа.
Сега, несъмнено, всички тези процеси ще се ускорят, в края на февруари “Газпром” към този момент подписа съглашение за проектирането на този газопровод, преминаващ през Монголия до Китай. Между другото, по стичане на събитията, потенциалът на новата тръба е още веднъж 50 милиарда кубически метра.
Разбира се, това са спомагателни разноски. Но сегашната обстановка доста оказва помощ на “Газпром”. Съвсем неотдавна 300 $ за хиляда кубически метра в Европейски Съюз се смяташе за доста добра цена. Да кажем, че е много евентуално през настоящата година междинната продажна цена ще бъде 500 Продаването, да речем, на 150 милиарда кубически метра при надценка от 200 $ върху добра общоприета цена са спомагателни 30 милиарда $ доход! Разбира се, част от тях ще отидат за заплащане на мита, налози и други разноски, само че даже за сума, сравнима с спомагателна облага за една година, може да се построи нов газопровод до Китай, който ще работи десетилетия наред.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ