Защо високите етажи на властта могат да спят спокойно
Вече е ясно: в навечерието на Коледа годишният антикорупционен законодателен проект ще бъде изпълнен и регистриран. Съответният закон, с който ни занимават две години, е на финала и към този момент се виждат очертанията на дългообещавания " обединен антикорупционен орган ", който най-сетне да стартира същинската борба против корупцията по високите етажи на властта.
Окончателното име на този орган ще е Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество, а предназначението му - много по-различно от в началото прокламираното. Умишлено или не депутатите са на път да сътворят следващото неповторимо законодателно откритие: нещо като голямо, необичайно и грозно институционално страшилище с особен и спорен манталитет - хем безсилно, тромаво и безобидно, хем смразяващо, могъщо и кръвожадно. Във всеки случай - поддаващо се на дресура, чинно и изпълнително.
На антикорупционния фронт нищо ново
Какво да чакаме от него? Първо, в случай че някой се е надявал най-сетне да види действителна и безкомпромисна битка против корупцията, която да накара корумпираните и корумпиращите да затреперят от боязън, би трябвало да знае, че мощно се е излъгал. Не единствено тъй като, както твърди така наречен съпротива, ръководещото болшинство ще може да избира (вероятно към този момент си е избрало) и да отстранява с нормално болшинство " подобаващи " хора, които след това да го управляват. Впрочем, не е изключено опозицията скоро да не помни за това си терзание - стига, както в други сходни случаи, да и бъде подхвърлено някое място в новия орган.
По-важно е, че на процедура новият закон не трансформира нищо на антикорупционния фронт. Защото надали може да се чака нещо ново и кардинално друго от механичното вкарване под една шапка на няколко съществуващи държавни институции. Те и до момента по закон са имали същите функционалности, само че тъй като са съзнателно обезсилени, наплашени, подвластни или завладяни, не са ги изпълнявали дейно. Няма никакви гаранции, че в този момент ще стартират да го вършат. Освен това, каквото и да прави новата комисия, каквото и да ревизира и открива, най-после всичко отново ще отива в ръцете на прокуратурата, която би трябвало да стартира да проверява и потвърждава изначало. Но и от прокуратурата, чиято промяна е тематика табу за всички партии, надали има учредения да се чака нещо по-различно от досегашните ѝ клонящи към нулата резултати.
Сигнали и изявления за корупция? Забравете.
Освен всичко това законодателите изцяло умишлено се постараха да " разтоварят " бъдещия антикорупционен орган от работа. Най-напред одобриха, че анонимни сигнали за корупция и спор на ползи няма да се преглеждат, а след това оставиха подателите на сигнали без отбрана против следващо правосъдно гонене. Така всеки, който реши да извърши гражданския си дълг и да заяви за прояви на корупция, ще би трябвало почтително да се самоидентифицира с три имена, автограф, ЕГН, адрес, телефон, факс и електронен адрес. След което ще би трябвало да трепери дали съответните органи ще ревизират добросъвестно сигнала му и дали след това засегнатото лице няма да реши да го съди за " непозволено увреждане ". Последиците могат да бъдат разоряващи, без значение от присъдата - задоволително е съдът да наложи запор на имуществото, с цел да подсигури желае (от 10 хиляди до 100 хиляди лева). Като се има поради по какъв начин стават нещата в България, човек би трябвало да е вманиачен или най-малкото извънредно обезверен от живота си, с цел да се захване с тая работа. Ефектът от всичко това: броят на сигналите за корупция (основателни или не - това на процедура няма значение) ще бъде най-малък - най-много от подставени " жители ", които могат да си разрешат съответните разноски, тъй като са надлежно " стимулирани ".
Но и това не е всичко. Новата антикорупционна комисия ще може да се самосезира по медийни изявления за корупция или спор на ползи. Така жертва на описания нагоре механизъм могат да станат всеки публицист и всяка медия (най-вече дребното останали сериозни към властта и статуквото). Тази опасност ще ги накара да се самоцензурират и на процедура да се откажат от част от присъщата си активност в полза на обществото. Остава да прибавим, че за разлика от жителите и медиите, членовете на новия орган са освободени от всякаква имуществена отговорност за породени от тях вреди (тази отговорност, естествено, е трансферирана на данъкоплатците).
Да обобщим: макар новия " обединен антикорупционен орган " (това ужасно институционално чудовище), високите етажи на властта ще могат да си спят умерено, а корупцията - да се надява на положително здраве. Както и до момента.
Странични резултати
Затова пък законът носи със себе си някои много рискови (или пък удобни - зависи от гледната точка) странични резултати. Най-общо става дума за принадлежности за заплашване и принуда против всевъзможен жанр съперници, съперници, съперници и изобщо неуместни лица.
Първият инструмент е подслушването и следенето - новата комисия ще може да го употребява с лекост по отношение на всеки, без даже да ѝ трябват някакви данни за закононарушение. Достатъчен ще е и най-безобидният сигнал, че някой " се простира не съгласно чергата си ". Вторият инструмент е процедурата по лишаване (или даже единствено запор) на нелегално имущество. За нея даже не е наложително да бъдат открити спор на ползи или разминавания в имотните заявления. Достатъчно е прокуратурата да повдигне на съответното лице някакво обвиняване, което може да е измислено или напълно неуместно и в последна сметка въобще да не стигне до съда. Но това автоматизирано развързва ръцете на комисията да се задейства - без да предстои на правосъден надзор и без пострадалите да имат право на правосъдна отбрана.
И преди приемането на новия закон се вижда все по-отчетлива наклонност за злоупотреби с тези два инструмента. Ярко доказателство за първия са изнесените от Националното бюро за надзор на СРС обстоятелства за нарушавания към подслушването. Както и за напън и спънки пред активността му. За корист с втория инструмент пък най-фрапиращият образец е разправата с издателя на две от най-последователните в рецензиите си към властта медии. Днешната Комисия за конфискация, която ще бъде острие на новата " антикорупционна " комисия, наложи запор върху негово имущество, откакто бе задействана от скалъпено прокурорско обвиняване (върнато към този момент от две правосъдни инстанции като негодно), а след това прегази закона за личната си активност и си присвои правосъдни функционалности (да преразглежда остарели правосъдни решения, например).
От всичко това следва, че новият " антикорупционен " закон дава нови благоприятни условия и нов шир за злоупотреби. Засега последствията за пострадалите наподобява ще се " лимитират " до краткотрайни материални вреди и нескончаем тормоз. Както е тръгнало обаче, на следващия ден може да станат и по-страшни. Така Законът против корупцията може да се трансформира в оръжие в ръцете на корумпираните.
Окончателното име на този орган ще е Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество, а предназначението му - много по-различно от в началото прокламираното. Умишлено или не депутатите са на път да сътворят следващото неповторимо законодателно откритие: нещо като голямо, необичайно и грозно институционално страшилище с особен и спорен манталитет - хем безсилно, тромаво и безобидно, хем смразяващо, могъщо и кръвожадно. Във всеки случай - поддаващо се на дресура, чинно и изпълнително.
На антикорупционния фронт нищо ново
Какво да чакаме от него? Първо, в случай че някой се е надявал най-сетне да види действителна и безкомпромисна битка против корупцията, която да накара корумпираните и корумпиращите да затреперят от боязън, би трябвало да знае, че мощно се е излъгал. Не единствено тъй като, както твърди така наречен съпротива, ръководещото болшинство ще може да избира (вероятно към този момент си е избрало) и да отстранява с нормално болшинство " подобаващи " хора, които след това да го управляват. Впрочем, не е изключено опозицията скоро да не помни за това си терзание - стига, както в други сходни случаи, да и бъде подхвърлено някое място в новия орган.
По-важно е, че на процедура новият закон не трансформира нищо на антикорупционния фронт. Защото надали може да се чака нещо ново и кардинално друго от механичното вкарване под една шапка на няколко съществуващи държавни институции. Те и до момента по закон са имали същите функционалности, само че тъй като са съзнателно обезсилени, наплашени, подвластни или завладяни, не са ги изпълнявали дейно. Няма никакви гаранции, че в този момент ще стартират да го вършат. Освен това, каквото и да прави новата комисия, каквото и да ревизира и открива, най-после всичко отново ще отива в ръцете на прокуратурата, която би трябвало да стартира да проверява и потвърждава изначало. Но и от прокуратурата, чиято промяна е тематика табу за всички партии, надали има учредения да се чака нещо по-различно от досегашните ѝ клонящи към нулата резултати.
Сигнали и изявления за корупция? Забравете.
Освен всичко това законодателите изцяло умишлено се постараха да " разтоварят " бъдещия антикорупционен орган от работа. Най-напред одобриха, че анонимни сигнали за корупция и спор на ползи няма да се преглеждат, а след това оставиха подателите на сигнали без отбрана против следващо правосъдно гонене. Така всеки, който реши да извърши гражданския си дълг и да заяви за прояви на корупция, ще би трябвало почтително да се самоидентифицира с три имена, автограф, ЕГН, адрес, телефон, факс и електронен адрес. След което ще би трябвало да трепери дали съответните органи ще ревизират добросъвестно сигнала му и дали след това засегнатото лице няма да реши да го съди за " непозволено увреждане ". Последиците могат да бъдат разоряващи, без значение от присъдата - задоволително е съдът да наложи запор на имуществото, с цел да подсигури желае (от 10 хиляди до 100 хиляди лева). Като се има поради по какъв начин стават нещата в България, човек би трябвало да е вманиачен или най-малкото извънредно обезверен от живота си, с цел да се захване с тая работа. Ефектът от всичко това: броят на сигналите за корупция (основателни или не - това на процедура няма значение) ще бъде най-малък - най-много от подставени " жители ", които могат да си разрешат съответните разноски, тъй като са надлежно " стимулирани ".
Но и това не е всичко. Новата антикорупционна комисия ще може да се самосезира по медийни изявления за корупция или спор на ползи. Така жертва на описания нагоре механизъм могат да станат всеки публицист и всяка медия (най-вече дребното останали сериозни към властта и статуквото). Тази опасност ще ги накара да се самоцензурират и на процедура да се откажат от част от присъщата си активност в полза на обществото. Остава да прибавим, че за разлика от жителите и медиите, членовете на новия орган са освободени от всякаква имуществена отговорност за породени от тях вреди (тази отговорност, естествено, е трансферирана на данъкоплатците).
Да обобщим: макар новия " обединен антикорупционен орган " (това ужасно институционално чудовище), високите етажи на властта ще могат да си спят умерено, а корупцията - да се надява на положително здраве. Както и до момента.
Странични резултати
Затова пък законът носи със себе си някои много рискови (или пък удобни - зависи от гледната точка) странични резултати. Най-общо става дума за принадлежности за заплашване и принуда против всевъзможен жанр съперници, съперници, съперници и изобщо неуместни лица.
Първият инструмент е подслушването и следенето - новата комисия ще може да го употребява с лекост по отношение на всеки, без даже да ѝ трябват някакви данни за закононарушение. Достатъчен ще е и най-безобидният сигнал, че някой " се простира не съгласно чергата си ". Вторият инструмент е процедурата по лишаване (или даже единствено запор) на нелегално имущество. За нея даже не е наложително да бъдат открити спор на ползи или разминавания в имотните заявления. Достатъчно е прокуратурата да повдигне на съответното лице някакво обвиняване, което може да е измислено или напълно неуместно и в последна сметка въобще да не стигне до съда. Но това автоматизирано развързва ръцете на комисията да се задейства - без да предстои на правосъден надзор и без пострадалите да имат право на правосъдна отбрана.
И преди приемането на новия закон се вижда все по-отчетлива наклонност за злоупотреби с тези два инструмента. Ярко доказателство за първия са изнесените от Националното бюро за надзор на СРС обстоятелства за нарушавания към подслушването. Както и за напън и спънки пред активността му. За корист с втория инструмент пък най-фрапиращият образец е разправата с издателя на две от най-последователните в рецензиите си към властта медии. Днешната Комисия за конфискация, която ще бъде острие на новата " антикорупционна " комисия, наложи запор върху негово имущество, откакто бе задействана от скалъпено прокурорско обвиняване (върнато към този момент от две правосъдни инстанции като негодно), а след това прегази закона за личната си активност и си присвои правосъдни функционалности (да преразглежда остарели правосъдни решения, например).
От всичко това следва, че новият " антикорупционен " закон дава нови благоприятни условия и нов шир за злоупотреби. Засега последствията за пострадалите наподобява ще се " лимитират " до краткотрайни материални вреди и нескончаем тормоз. Както е тръгнало обаче, на следващия ден може да станат и по-страшни. Така Законът против корупцията може да се трансформира в оръжие в ръцете на корумпираните.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ