Всяка съдба може да се превъзмогне с презрение - АЛБЕР КАМЮ
.
Вече е ясно, че Сизиф е неуместният воин.
Абсурден колкото със пристрастеностите, толкоз и с мъчението си.
Презрението към боговете, омразата към гибелта и жаждата за живот му донесли това неизразимо мъчение, в което цялото създание се напряга поради нещо неосъществимо.
Това е цената, с която се заплащат земните пристрастености.
Нищо не се споделя за Сизиф в пъкъла.
Митовете са основани, с цел да може въображението да им вдъхне живот.
В този мит съзираме само едно тяло, с напрежение, мощно, с цел да повдигне голям камък, да го избута и да го извлече безчет доста пъти по наклона; съзираме сгърченото лице, бузата, долепена до камъка, рамото, на което е опряна покритата с глина камара, крайници, който я поддържа, плътната прегръдка, чисто човешката сигурност на две ръце, цялостни с пръст.
В края на това дълго изпитание, измерено с простора без небе и времето без дълбочина, задачата е достигната.
И Сизиф гледа по какъв начин камъкът се търкулва бързо към оня свят долу, откъдето той ще би трябвало още веднъж да го изнесе до върховете. И отново слиза в равнината.
Именно в това завръщане, през тази пауза ме интересува Сизиф.
Лице, което се изтезава така покрай камъните, единствено се трансформира в камък!
Виждам по какъв начин този човек още веднъж слиза с тежка, само че равномерна стъпка към изтезанието, до чийто край в никакъв случай няма да стигне.
Този час, в който за малко си отдъхва и който неизбежно идва, както и неговото злощастие, е часът на съзнаването.
Във всеки един от тези мигове, когато напуща върховете и навлиза лека-полека в убежищата на боговете, той надвишава ориста си.
Той е по-силен от своята канара.
Този мит е драматичен, тъй като героят му е умишлено създание.
И фактически що за изтезание би било това, в случай че вярата да успее го поддържаше на всяка крачка?
Работникът през днешния ден работи цялостен живот, има все едни и същи задания и тази орис е не по-малко неуместна.
Но тя става трагична единствено в редките моменти, когато той я осъзнава.
Сизиф, божи пролетарий, беззащитен и размирен, знае какъв брой безгранична е жалката му орис. Това мисли той, до момента в който слиза.
Прозорливостта, която би трябвало да съставлява неговото изтезание, изчерпва в същото време неговата победа.
Всяка орис може да се превъзмогне с пренебрежение.
„ Митът за Сизиф “
