Противоречията в скандала с CEZ. Ще излезе ли Гинка от картинката?
Вече две седмици страната се тресе от абсурда с продажбата на българските активи на чешкото държавно сдружение CEZ. Гинка Върбакова и нейната компания „ Инерком България “ е купувачът, това е ясно, всичко друго към договорката обаче е повече от спорно. Въпросът, на който би трябвало да бъден даден отговор, е дали е издирван точно скандал от сходна договорка с настойчив корупционен привкус.
Противоречия за интервенция
На 22 февруари CEZ заяви, че българският бизнес на енергоразпределителното сдружение ще бъде закупен от незнайната до оня миг компания „ Инерком България “ на тайнствената мултимилионерка Гинка Върбакова от Стамболийски (да не се бърка с Гинка от Требич). Сделката е значима, тъй като се продава най-големият частен енергиен бизнес в страната с доходи за общо над 1,8 милиарда лева
Преговорите по продажбата на CEZ се проточиха над година. На този декор, изказванието на премиера Борисов, че страната не е била осведомена със договорка сред две частни компании, е в случай че не неуместно, то извънредно необикновено.
Министър-председателят побърза да отхвърли всевъзможни подозрения за държавна интервенция в продажбата на CEZ, като съобщи, че „ репутацията на държавното управление не би трябвало да се въздейства от тази продажба, с която не е ангажирано по никакъв метод “. Изниква въпросът за какво тогава енергийният министър Теменужка Петкова подаде веднага оставка едвам ден след разразилия се скандал. Ако Бойко Борисов желае да разсее подозренията за някакви подмолни дейности зад договорката с CEZ, оставката на Петкова единствено ги ускори.
Премиерът Борисов даже съзря в абсурда сюжет, проведен от „ гадове “, за офанзива против кабинета. Той се зарече, че „ оставки няма да има “ – постфактум след оставката на Теменужка Петкова.
Противоречия за национализация
Първи за национализация заговориха от левицата. Според Българска социалистическа партия страната би трябвало да изкупи активите на CEZ за 320 млн. евро, защото „ енергетиката е структурно определяща за развиването на страната ".
Бойко Борисов побърза да отхвърли опцията за национализация на CEZ и дефинира този вид като „ смешка “ – въпреки всичко ГЕРБ билa дясна партия и e напълно за частния бизнес. Вицепремиерът Валери Симеонов също сподели тази теза, като съобщи пред публицисти в Народното събрание, че одържавяването на енергоразпределителните сдружения " не е решение ".
Самата Гинка Върбакова изключи национализацията на активите на CEZ като вероятен вид. Тя съобщи в изявление по Нова тв, че „ в случай че се връщаме към национализацията това са едни много далечни и тъмни времена “.
3 дни по-късно последва истински пирует в позициите на премиера и на младата бизнесдама за нуждата от национализация. След срещата сред Бойко Борисов и членове на кабинета със притежателя на сдружението „ Инерком “ Гинка Върбакова стана ясно, че страната желае контролния пакет от акции в договорката с CEZ. Върбакова даже разгласи, че екпресно отпътува за договаряния в Чехия, с цел да се обезпечи присъединяване на страната в договорката.
Но по какъв начин ще се реализира национализацията? Вероятно финансовият министър Владислав Горанов даде отговор в изявление пред БиТиВи в неделя. Той уточни, че в случай че страната желае да стане притежател на активите на CEZ в България, това ще случи, като „ купи част или цялата „ Инерком България “. Същата „ Инерком “, чиито активи са оценени на 100 млн. лева Остава въпросът ще бъде ли Гинка съучастник с българската страна в енергоразпределителното сдружение или ще излезе от картинката след продажбата на своите активи.
Противоречия в арбитражното дело на CEZ против България
През юли 2016 година чешката енергийна група CEZ стартира арбитражна процедура против България в Международния център за споразумяване на капиталови разногласия към Световната банка във Вашингтон в опит да отбрани вложенията си в страната. Искът е за " няколко стотици милиона евро " и е разследване от серия от дейности на българските институции, които вредят на активността на CEZ в България. Такива арбитражни процедури започнаха притежателите и на другите две електроразпределителни сдружения в страната – EVN и Energo-Pro.
Как ще се отрази възможната национализация на активите на CEZ в България на арбитражното дело и основава ли тя юридически проблем следва да разберем.
Бъдещо изкупуването на акциите на „ Инерком “ от българската страна, с цел да влезе в договорката с CEZ, ще се случи безспорно със единодушието на Гинка, тъй като в противоположен случай ще се заприказва за „ рейдърство “. Именно тук може да е прикрито разковничето КОЙ е огромният печеливш от разразилия се скандал с продажбата на CEZ. Бушонът ще изгърми, дружно с него и едни 100 млн. лева.
Противоречия за интервенция
На 22 февруари CEZ заяви, че българският бизнес на енергоразпределителното сдружение ще бъде закупен от незнайната до оня миг компания „ Инерком България “ на тайнствената мултимилионерка Гинка Върбакова от Стамболийски (да не се бърка с Гинка от Требич). Сделката е значима, тъй като се продава най-големият частен енергиен бизнес в страната с доходи за общо над 1,8 милиарда лева
Преговорите по продажбата на CEZ се проточиха над година. На този декор, изказванието на премиера Борисов, че страната не е била осведомена със договорка сред две частни компании, е в случай че не неуместно, то извънредно необикновено.
Министър-председателят побърза да отхвърли всевъзможни подозрения за държавна интервенция в продажбата на CEZ, като съобщи, че „ репутацията на държавното управление не би трябвало да се въздейства от тази продажба, с която не е ангажирано по никакъв метод “. Изниква въпросът за какво тогава енергийният министър Теменужка Петкова подаде веднага оставка едвам ден след разразилия се скандал. Ако Бойко Борисов желае да разсее подозренията за някакви подмолни дейности зад договорката с CEZ, оставката на Петкова единствено ги ускори.
Премиерът Борисов даже съзря в абсурда сюжет, проведен от „ гадове “, за офанзива против кабинета. Той се зарече, че „ оставки няма да има “ – постфактум след оставката на Теменужка Петкова.
Противоречия за национализация
Първи за национализация заговориха от левицата. Според Българска социалистическа партия страната би трябвало да изкупи активите на CEZ за 320 млн. евро, защото „ енергетиката е структурно определяща за развиването на страната ".
Бойко Борисов побърза да отхвърли опцията за национализация на CEZ и дефинира този вид като „ смешка “ – въпреки всичко ГЕРБ билa дясна партия и e напълно за частния бизнес. Вицепремиерът Валери Симеонов също сподели тази теза, като съобщи пред публицисти в Народното събрание, че одържавяването на енергоразпределителните сдружения " не е решение ".
Самата Гинка Върбакова изключи национализацията на активите на CEZ като вероятен вид. Тя съобщи в изявление по Нова тв, че „ в случай че се връщаме към национализацията това са едни много далечни и тъмни времена “.
3 дни по-късно последва истински пирует в позициите на премиера и на младата бизнесдама за нуждата от национализация. След срещата сред Бойко Борисов и членове на кабинета със притежателя на сдружението „ Инерком “ Гинка Върбакова стана ясно, че страната желае контролния пакет от акции в договорката с CEZ. Върбакова даже разгласи, че екпресно отпътува за договаряния в Чехия, с цел да се обезпечи присъединяване на страната в договорката.
Но по какъв начин ще се реализира национализацията? Вероятно финансовият министър Владислав Горанов даде отговор в изявление пред БиТиВи в неделя. Той уточни, че в случай че страната желае да стане притежател на активите на CEZ в България, това ще случи, като „ купи част или цялата „ Инерком България “. Същата „ Инерком “, чиито активи са оценени на 100 млн. лева Остава въпросът ще бъде ли Гинка съучастник с българската страна в енергоразпределителното сдружение или ще излезе от картинката след продажбата на своите активи.
Противоречия в арбитражното дело на CEZ против България
През юли 2016 година чешката енергийна група CEZ стартира арбитражна процедура против България в Международния център за споразумяване на капиталови разногласия към Световната банка във Вашингтон в опит да отбрани вложенията си в страната. Искът е за " няколко стотици милиона евро " и е разследване от серия от дейности на българските институции, които вредят на активността на CEZ в България. Такива арбитражни процедури започнаха притежателите и на другите две електроразпределителни сдружения в страната – EVN и Energo-Pro.
Как ще се отрази възможната национализация на активите на CEZ в България на арбитражното дело и основава ли тя юридически проблем следва да разберем.
Бъдещо изкупуването на акциите на „ Инерком “ от българската страна, с цел да влезе в договорката с CEZ, ще се случи безспорно със единодушието на Гинка, тъй като в противоположен случай ще се заприказва за „ рейдърство “. Именно тук може да е прикрито разковничето КОЙ е огромният печеливш от разразилия се скандал с продажбата на CEZ. Бушонът ще изгърми, дружно с него и едни 100 млн. лева.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ