Концесията на Летище София като приватизацията на „Балкан“?
Вече девет месеца след подписването на концесионния контракт определеният концесионер - френско-австрийският консорциум SOF Connect, вместо да поеме ръководството на летище София и да го стабилизира, слага условия за отсрочване на над 245 млн. евро годишни концесионни такси с 25 години, без да обелва и дума за олихвяването им съгласно инфлацията. Като „ отплата “ той предлага нарастване на вложенията с 16 млн. евро – вложения, които, съгласно обстановката на международния цивилен авиационен пазар, може и в никакъв случай да не бъдат направени.
Очакваше се Министерският съвет да вземе решението за смяна на концесионния контракт още на съвещанието си в сряда (17 март), само че точката по този начин и не влезе в дневния ред. Според добре осведомени източници, близки до финансовото министерство, ведомството било подготвило
негативно мнение
по отношение на смяната на концесионния контракт, подписан на 22 юли 2020 година и харизващ летището за 35 години. Според други източници обаче най-вероятно става въпрос за отсрочване на гласуването за по-подходяща дата. В случая става дума за 31 март - денят, когато ще бъде извършено последното постоянно съвещание на държавното управление. Ако това в действителност се случи, опозиционните партии ще разполагат единствено с два предизборни дни, с цел да убедят гласоподавателите, че ръководещата коалиция е направила следващата " машинация на века ".
Звучи гръмотевично, само че си е тъкмо по този начин: в случай че държавното управление отсрочи с четвърт век заплащането на 10 поредни годишни концесионни такси, каквито са щенията на концесионера, около държавния бюджет
ще минат и заминат общо 245 млн. евро.
Ако идната сряда номерът мине (дано този път се окажем неприятни пророци), за отбрана на държавния интерес остава единствено една алтернатива - отхвърлените кандидат-концесионери да нападат по правосъден път бруталната замяна на самата концесия. За задачата те имат разполагаем два календарни месеца, великодушно отпуснати им от наредбата на член 180 от Закона за концесиите.
Според източници на " БАНКЕРЪ ", в случай че на 31 март държавното управление си затвори очите и опрости на концесионера упоменатите 245 млн. евро, решението му отпътува непосредствено в съда. " Придружено " от настояването осъществяването на концесионния контракт да бъде спряно до окончателното решение на проблема.
И още - концесионерът към този момент бил декларирал подготвеност да поеме ръководството на аеропорта от 29 март – т. е. два дни преди съвещанието на Министерски съвет, шест дни преди парламентарните избори и... незнайно количество време
преди заплащането на наложителната предплатена вноска от 550 млн. лв.!
Ако това в действителност се случи, задачата на сходна стъпка би била да заявява подготвеност и да окаже въздействие при гласуването на решението.
И още нещо научи " БАНКЕРЪ ": от страна на концесионера към този момент било декларирано предпочитание да се възползва от държавните обезщетения по схемата 60/40, защото „ Летище София “ ЕАД от дълго време няма пари за заплати. Досега на сдружението е било неразрешено да кандидатства по тази скица, както и да редуцира чиновници - с цел да не усложнява така и така тежката конюнктура в обществената сфера на страната.
Наистина – няма никакво друго разумно пояснение за какво управлението на аеропорта към момента не е подхванало никакво редуциране на личния състав макар над трикратното понижение на пасажерите през последната година – от 7.1 млн. на 2.07 милиона.
" Анахронизмите " обаче не свършват дотук. Едва ли са доста хората, които знаят, само че две десетилетия след началото на ХХІ век и високотехнологичния Милениум, парадният вход на европейска България - " Терминал 2 " на аерогара София от месеци
няма парно и топла вода в тоалетните !
Причината се оказва елементарна - управлението няма подписан контракт за доставка на природен газ за отопление на терминала! А така наречен " Терминал 1 ", където изхвърчат и кацат нискотарифните самолетни компании и където е приютена съвсем цялата администрация на ЕАД-то, и през днешния ден продължава да се отоплява на... скъпоструваща нафта.
И най-после, в случай че управлението на „ Летище София “ ЕАД беше вложило в поддръжката на аеропорта през последните три години, умерено можеше да усилва последователно летищните такси и да подсигурява самоиздръжката на компанията. Вместо това, таксите бяха понижени и през 2019 година, когато бяха " обработени " рекордните 7.1 млн. пасажера, " Летище София " ЕАД
загуби над 14.8 млн. лева единствено от такса " Сигурност "!
Крайният резултат е шок: при двукратно увеличение на пътникопотока през последните няколко здрави години (т.е. до 2019 г.), облагата на сдружението се е нараснала не два пъти - от 12 млн. лева на 24 млн. лева, а едвам с мизерните... 300 000 лв.. Или със семплите към 3 %!
Всичките тези неясноти доста припомнят сагата с приватизацията и последвалия провал на Авиокомпания „ Балкан “. Преди 22 години " БАНКЕРЪ " единствен у нас предвижда, че сътрудникът на Гад Зееви в приватизационната договорка - самолетна компания " Аркиа ", ще се отдръпна, а националният ни транспортьор ще последва нещастната орис на редица други активи, купени, източени и фалирани от израелския предприемач.
За жал, прогнозата ни се сбъдна!
Днес, опирайки се както на всички авторитетни прогнози за средносрочното бъдеще на гражданската авиация в международен мащаб, по този начин и на финансовата логичност на подписания концесионен контракт за летище София, „ БАНКЕРЪ “ още веднъж предизвестява ръководещите и цялото българско общество, че загубите от концесията ще бъдат съществени.
Обратният вид - подписаният контракт да бъде изпълнен 100%, пък даже и с цената на 25-годишно " опрощаване " на първите 10 годишне концесионни такси (245 млн. евро), би означавал единствено едно: добра облага за страната и солидни загуби за концесионера. Както всеки може да се досети - подобен вид просто не може да има!
Така че в случай че кабинетът одобри решение за смяна на контракта за концесия, а концесионерът - макар обжалванията – поеме ръководството на летище София, в недалечно бъдеще ще загърмят такива мини в концесията, че 4-годишната сага с обира на " Балкан " ще ни се стори ария.
Чисти сметки, положителни концесионери
При състояние, че по контракт концесионерът няма право да подвига летищните такси през първите 10 години след поемането на аеропорта, а заради ниския трафик ще получава и напълно слаби търговски доходи – по какъв начин ще поддържа той тази значима за националната сигурност и за сигурността на полетите сериозна инфраструктура?
По същата логичност, единствено след няколко месеца или след година, SOF Connect може да изиска от страната финансова помощ, тъй като не му излизат сметките. А те - както „ БАНКЕРЪ “ неведнъж писа през последните месеци - сигурно няма да излизат най-малко една петилетка.
Това значи, че вместо да цялостни бюджета, както се чака от всеки концесионер, SOF Connect ще се подреди на опашката пред държавното чучурче с празно канче.
Означава обаче и още нещо: откакто концесионерът желае да заплати първите 10 годишни такси с четвъртвековно отсрочване, значи е сигурен, че до 2031 година " софийският " пътникопоток няма да е задоволителен най-малко за покриване на разноските му. При това състояние за какви увеличени вложения от 624 млн. евро иде тирада? И какъв е тоз трети терминал, дето ще строи, откакто и днешните два са обречени на пустеене?
И най-после, само че не на последно място по значение - редно би било, преди да гласоподава решението си за смяна на концесионния контракт, Министерският съвет да се поинтересува какво се случва с отдадените на концесия летища в района, да вземем за пример - в Загреб и Белград. Или пък каква е ориста на приватизираното летище на Будапеща...
Белчо Цанев
Очакваше се Министерският съвет да вземе решението за смяна на концесионния контракт още на съвещанието си в сряда (17 март), само че точката по този начин и не влезе в дневния ред. Според добре осведомени източници, близки до финансовото министерство, ведомството било подготвило
негативно мнение
по отношение на смяната на концесионния контракт, подписан на 22 юли 2020 година и харизващ летището за 35 години. Според други източници обаче най-вероятно става въпрос за отсрочване на гласуването за по-подходяща дата. В случая става дума за 31 март - денят, когато ще бъде извършено последното постоянно съвещание на държавното управление. Ако това в действителност се случи, опозиционните партии ще разполагат единствено с два предизборни дни, с цел да убедят гласоподавателите, че ръководещата коалиция е направила следващата " машинация на века ".
Звучи гръмотевично, само че си е тъкмо по този начин: в случай че държавното управление отсрочи с четвърт век заплащането на 10 поредни годишни концесионни такси, каквито са щенията на концесионера, около държавния бюджет
ще минат и заминат общо 245 млн. евро.
Ако идната сряда номерът мине (дано този път се окажем неприятни пророци), за отбрана на държавния интерес остава единствено една алтернатива - отхвърлените кандидат-концесионери да нападат по правосъден път бруталната замяна на самата концесия. За задачата те имат разполагаем два календарни месеца, великодушно отпуснати им от наредбата на член 180 от Закона за концесиите.
Според източници на " БАНКЕРЪ ", в случай че на 31 март държавното управление си затвори очите и опрости на концесионера упоменатите 245 млн. евро, решението му отпътува непосредствено в съда. " Придружено " от настояването осъществяването на концесионния контракт да бъде спряно до окончателното решение на проблема.
И още - концесионерът към този момент бил декларирал подготвеност да поеме ръководството на аеропорта от 29 март – т. е. два дни преди съвещанието на Министерски съвет, шест дни преди парламентарните избори и... незнайно количество време
преди заплащането на наложителната предплатена вноска от 550 млн. лв.!
Ако това в действителност се случи, задачата на сходна стъпка би била да заявява подготвеност и да окаже въздействие при гласуването на решението.
И още нещо научи " БАНКЕРЪ ": от страна на концесионера към този момент било декларирано предпочитание да се възползва от държавните обезщетения по схемата 60/40, защото „ Летище София “ ЕАД от дълго време няма пари за заплати. Досега на сдружението е било неразрешено да кандидатства по тази скица, както и да редуцира чиновници - с цел да не усложнява така и така тежката конюнктура в обществената сфера на страната.
Наистина – няма никакво друго разумно пояснение за какво управлението на аеропорта към момента не е подхванало никакво редуциране на личния състав макар над трикратното понижение на пасажерите през последната година – от 7.1 млн. на 2.07 милиона.
" Анахронизмите " обаче не свършват дотук. Едва ли са доста хората, които знаят, само че две десетилетия след началото на ХХІ век и високотехнологичния Милениум, парадният вход на европейска България - " Терминал 2 " на аерогара София от месеци
няма парно и топла вода в тоалетните !
Причината се оказва елементарна - управлението няма подписан контракт за доставка на природен газ за отопление на терминала! А така наречен " Терминал 1 ", където изхвърчат и кацат нискотарифните самолетни компании и където е приютена съвсем цялата администрация на ЕАД-то, и през днешния ден продължава да се отоплява на... скъпоструваща нафта.
И най-после, в случай че управлението на „ Летище София “ ЕАД беше вложило в поддръжката на аеропорта през последните три години, умерено можеше да усилва последователно летищните такси и да подсигурява самоиздръжката на компанията. Вместо това, таксите бяха понижени и през 2019 година, когато бяха " обработени " рекордните 7.1 млн. пасажера, " Летище София " ЕАД
загуби над 14.8 млн. лева единствено от такса " Сигурност "!
Крайният резултат е шок: при двукратно увеличение на пътникопотока през последните няколко здрави години (т.е. до 2019 г.), облагата на сдружението се е нараснала не два пъти - от 12 млн. лева на 24 млн. лева, а едвам с мизерните... 300 000 лв.. Или със семплите към 3 %!
Всичките тези неясноти доста припомнят сагата с приватизацията и последвалия провал на Авиокомпания „ Балкан “. Преди 22 години " БАНКЕРЪ " единствен у нас предвижда, че сътрудникът на Гад Зееви в приватизационната договорка - самолетна компания " Аркиа ", ще се отдръпна, а националният ни транспортьор ще последва нещастната орис на редица други активи, купени, източени и фалирани от израелския предприемач.
За жал, прогнозата ни се сбъдна!
Днес, опирайки се както на всички авторитетни прогнози за средносрочното бъдеще на гражданската авиация в международен мащаб, по този начин и на финансовата логичност на подписания концесионен контракт за летище София, „ БАНКЕРЪ “ още веднъж предизвестява ръководещите и цялото българско общество, че загубите от концесията ще бъдат съществени.
Обратният вид - подписаният контракт да бъде изпълнен 100%, пък даже и с цената на 25-годишно " опрощаване " на първите 10 годишне концесионни такси (245 млн. евро), би означавал единствено едно: добра облага за страната и солидни загуби за концесионера. Както всеки може да се досети - подобен вид просто не може да има!
Така че в случай че кабинетът одобри решение за смяна на контракта за концесия, а концесионерът - макар обжалванията – поеме ръководството на летище София, в недалечно бъдеще ще загърмят такива мини в концесията, че 4-годишната сага с обира на " Балкан " ще ни се стори ария.
Чисти сметки, положителни концесионери
При състояние, че по контракт концесионерът няма право да подвига летищните такси през първите 10 години след поемането на аеропорта, а заради ниския трафик ще получава и напълно слаби търговски доходи – по какъв начин ще поддържа той тази значима за националната сигурност и за сигурността на полетите сериозна инфраструктура?
По същата логичност, единствено след няколко месеца или след година, SOF Connect може да изиска от страната финансова помощ, тъй като не му излизат сметките. А те - както „ БАНКЕРЪ “ неведнъж писа през последните месеци - сигурно няма да излизат най-малко една петилетка.
Това значи, че вместо да цялостни бюджета, както се чака от всеки концесионер, SOF Connect ще се подреди на опашката пред държавното чучурче с празно канче.
Означава обаче и още нещо: откакто концесионерът желае да заплати първите 10 годишни такси с четвъртвековно отсрочване, значи е сигурен, че до 2031 година " софийският " пътникопоток няма да е задоволителен най-малко за покриване на разноските му. При това състояние за какви увеличени вложения от 624 млн. евро иде тирада? И какъв е тоз трети терминал, дето ще строи, откакто и днешните два са обречени на пустеене?
И най-после, само че не на последно място по значение - редно би било, преди да гласоподава решението си за смяна на концесионния контракт, Министерският съвет да се поинтересува какво се случва с отдадените на концесия летища в района, да вземем за пример - в Загреб и Белград. Или пък каква е ориста на приватизираното летище на Будапеща...
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ