Точката, след която връщане назад няма |
Вчера прекарах 17 часа на митинга - от 8 сутринта до 1 през нощта. Бях на всички горещи точки. Треперех за репортерите и фамилията си. Обгазиха ни.
Знам, че в този момент ще се води борба за описа и всевъзможни гьобелсовци ще пишат врели-некипели, без да са били там. Аз бях. Затова съм задължен да напиша този текст.
Ако разказът се изкриви и в случай че не осмислим какво се случи през вчерашния ден, има огромна заплаха да се стигне до точка, след която връщане обратно няма, а следствията за обществото ни ще са ужасяващи.
Ще стартира отзад-напред.
Половин час преди среднощ. Полицията към този момент се е врязала в митинга. Гони, пребива и завлича млади момчета и девойки. Те допреди малко са били с нас. Умни, красиви деца на възрастта на моите деца. Аз, жена ми и сина ми, който стриймва митинга, сме обгазени. Тичаме от фонтана към Българска народна банка, а стотици служители на реда в кордон ни гонят. В този миг чувствам, че жена ми не е до мен.
Обръщам се и я виждам седнала пред кордона с още едно момиче. Кордонът ненадейно е спрял на метър пред тях.
Отивам до нея, дърпам я и споделям: Ставай, няма смисъл да ни бият!
Отговаря ми: Ако в този момент си тръгнем, всичко свършва. И всички тия хора зад нас ще бъдат пребити.
Сядам до нея, синът ми също. Още хора сядат на земята.
Полицаите вършат втори ред в кордона, наподобяват още по-заплашителни.
Идва брат ми и почва да ни дърпа: Ставайте, виж, че ви дават време да избягате, не се правете на герои!
Жена ми, задоволително мощно, с цел да я чуят служителите на реда се провиква: Искам да видя, по какъв начин ще пребият майка на две деца.
Няколко минути, може би 10 се гледаме очи в очи с служителите на реда.
Момичето до нас ги пита: Вие имате ли деца?
Под шлема виждам, че един от служителите на реда е с очила. Не помня да съм виждал служител на реда с очила. Изглежда доста образован човек. Казвам си, че несъмнено този човек е учил за нещо, само че в града, в който живее единствената работа, която можеш да си намериш е в полицията.
Малко по-късно служителите на реда смъкват шлемовете. Напълно естествени хора. С нос, с очи, с изтощени лица. А единствено допреди малко приличаха на робокопи. Един от робокопите тях е жена. Не бях забелязал. Даже не ми хрумна, че жена може да гони децата по площада, с цел да ги бие.
Два часа по-рано
Три редици служители на реда са строени във групировка " римска костенурка " на стълбите на Партийния дом. Първият ред държат щитовете пред гърдите си, вторият ред диагонално, а третият над главите.
Срещу тях летят сигнални ракети, пиратки и бомби. Не бомбички, а бомби. Правил съм такива като дете - миниум, бронз, завиват се в изолирбанд. На съседското дете една му гръмна в ръката и загуби три пръста. Правехме ги колкото орех. Тези през вчерашния ден бяха колкото топка за тенис. Младежът зад мене имаше цяла торба от тях, а напълно не беше единствен.
На влизане към площада ми ревизираха чантата. Имаше два кордона служители на реда, които пребъркваха чантите на всички. Една жена ми описа, че й поискали персонална карта и тъй като била пукната, я глобили.
Как е прекарано такова количество бомби, пиратки и сигнални ракети през инспекциите? Как тези младежи от агитките, които за 50 дни митинги ние към този момент разпознаваме по лице, не са създали усещане?
Гледах ги деликатно какво вършат цяла вечер. Отвреме-навреме някой от агитката се промъкваше напред до щитовете на служителите на реда и хвърляше пиратка към протестиращите - да наподобява, че служителите на реда са я хвърлили.
До всяка групичка такива младежи имаше добре изглеждащ човек на възраст. Обикновено с риза. Цивилни служители на реда. Научил съм се да ги различавам, толкоз доста се отличават от останалите хора.
Голямата разлика
И в предходните дни, изключително тези с доста хора, отново имаше агитки. Случваше се някой да не ги разпознае и да се увлече по тях, само че общо взето до десетина минути ставаха ясни и митингът някак си от единствено себе си ги изолираше и оставащото време минаваше в опити агитките отново да се инфилтрират, по кое време по-успешно, по кое време не.
Голямата разлика през вчерашния ден беше, че митингът към този момент не искаше да ги изолира.
Да, имаше кордон от протестиращи, които се опитваха да предпазят служителите на реда с телата си и да създадат нещо като неутрална полоса пред агитката.
Да, 7-8 девойки пристигнаха с огромно българско знаме и се пробваха да го обтегнат като щит пред служителите на реда. Но ги освиркаха - освен тези от агитките, а и останалите.
Хората не желаеха да стачкуват спокойно, мъдро и красиво. Искаха да се бият.
По едно време бях застанал до доста симпатични младежи, двайсет и няколко годишни. Слушах им диалога. Студенти в Холандия, образовани и интелигентни, типичните деца на по този начин наречената градска десница. Не бяха въоръжени с подръчни материали и бомбички. Но всякога, когато агитките започваха офанзива и те се втурваха на взлом.
Най-големият протест до момента
Понеже в пика на митинга всички камерите бяха ситуирани към стълбите на Партийния дом, където беше най-интересно, феновете по този начин и не схванаха какъв брой огромен беше вчерашният протест. А той беше един от най-големите, които съм виждал през живота си. Пред президентството беше нагъчкано човек до човек. Множеството, толкоз компактно, че игла да хвърлиш няма къде да падне, продължаваше по площада пред Българска народна банка, заемаше целия паркинг пред някогашния пантеон, самото място, на което беше мавзолея и стеничките към него, разливаше се по Градската градина пред Народния спектакъл, продължаваше по " Цар Освободител " към Природонаучния музей и се разреждаше чак към Руската черква, а не дребни групи хора имаше чак до Ректората.
По-рехаво беше единствено на самото Ларго, само че и там плътните редици стигаха до входа на МОН, а по-редките опираха до " Мария Луиза ".
Не знам какъв брой десетки хиляди души са това, само че по-голям протест съм виждал единствено през 1990 година, даже тези през 1997 година не бяха толкоз.
Заради разчупеното пространство, обаче като че ли имаше 3 обособени, а не един протест. Няколко индивида с тъпани думкаха сред фонтана и стълбите на Партийния дом, тъй че да заглушават колоните на говорещите. каквото и да са говорили от Отровното трио на фонтана, на островчето пред Партийния дом, където се разиграваха бойните подиуми, не се чуваше.
От площада пред Българска народна банка, а още повече от паркинга пред двореца, пък въобще не се и виждаше какво става на стълбите. Много от хората схванаха за бомбичките от интернет, макар че бяха на стотина метра от протичащото се.
Сутринта
Имам дълъг опит с митинги и съм развил добра вътрешен глас. Още в 10 часа сутринта знаех какво ще се случи вечерта и каква ще бъде нощта. Предвиждах всяка една от сценките и тъкмо това ставаше.
Както през 1997 година хората желаеха да пуснат депутатите в Народното събрание, само че да не ги пуснат да излязат или най-малко да ги унижат като Дариткова пред Българска национална телевизия.
Властта постави сред себе си и хората служителите на реда като жертвени агнета. Управляващите докараха толкоз доста полиция, че можеха да разчистят периметър от километър, в случай че задачата им беше да няма конфликти. Но направиха тъкмо противоположното - вкараха протестиращите в тясна сцена обградена с полиция, с цел да се бият като гладиатори.
Със сълзотворния газ, с който служителите на реда пръскаха хората, с арестите, със самото изтощение да направиш каквото искаш и да си затворен като звяр в клетка, се събра тази сериозна стойност яд, която докара до удобната среда за безредиците вечерта.
За нея ръководещите поканиха агитките, с добре познатата тактичност да опорочат митинга и да показват десетките хиляди протестиращи за " престъпен контингент ".
Гроздовете на гнева
Обяснението, че провокатори са обсипвали с бомби полицията, а най-после тя смля от пердах и арестува почтени момчета и девойки вместо провокаторите, е правилно, само че незадълбочено.
Случва се нещо доста по-голямо, което може да взриви обществото ни за години напред. Ако ръководещите не го схващат е неприятно, само че в случай че го провокират умишлено, с цел да се изкарат жертви, е закононарушение.
Идеалът за мирни митинги е детрониран. Хората видяха, че с тях нищо не се реализира. Порасналите ни деца ни се подиграват, че през 2013 година 400 дни сме протестирали мъдро и красиво, а най-после Доган, а не митингите е свалил властта. И в този момент упорстват да вземат нещата в свои ръце, тъй като провалените им родители явно не знаят по какъв начин се прави.
Ние, провалените родители, стоим на няколко метра зад тях и сме подготвени да разкъсаме всеки служител на реда, който им посегне. И тъй като към този момент сме на години, знаем, че не служителите на реда, а тези, които ги пращат са отговорни.
Дали това е реваншизъм? Дали желаеме възмездие?
Не, тези думи са слаби. Бедна ви е фантазията какво си мисли за Бойко Борисов и свитата му една майка или един татко, чието дете е пръскано със сълзотворен газ, по паветата и сред Министерския съвет и мракобесната постройка на Партийния дом.
Не е опасност и не е за хвалене. Гроздовете на гнева отключват толкоз деструктивни усеща у толкоз сериозна маса хора, че могат да срутен леко мърлявата, само че обживяна и съвсем уютна къщурка, която от 30 години дружно вършим и ремонтираме.
Когато демократичните принадлежности за връзка сред ръководещи и ръководени са взривени, има последователност във формите, с които народът принуждава властта да чуе гласа му.
Доскоро разногласието беше дали митингите би трябвало да са " умни и красиви " или просто " мирни ". Като злокобна опасност се обрисуваше те да са " обществени " - т.е. на гладни и небогати хора.
Но единствено за няколко дни със старателното инженерство на ръководещите, митингите прераснаха в вълнения. Заговори се за " въстание ". Пост, който предизвестява за заплахата от революция, през днешния ден е най- " вайръл " във фейса.
Представяте ли си какъв брой е ужасно това? Представяте ли си какъв брой е ужасно да си го помислим, а камо ли да го разясняваме и обсъждаме като действителна опция?
А знаете ли, че през вчерашния ден след побоищата си говорехме дали в Беларус бият по-гадно или у нас? Дали Бойко е по-симпатичен от Лукашенко или не? И мненията бяха разграничени.
И знаете ли - на тези хора, които стачкуват им е все едно кой ще ги ръководи. Дали ГЕРБ или Българска социалистическа партия, или Слави Трифонов, или Мая Манолова или Христо Иванов, каквато опция даже теоритично никой не вижда. На никого от тях не имат вяра, нагледали са се на месии. Важно им е да уволнят икономът на къщичката, когато са го хванали в издънка. Може след това отново него да назначат, тъй като изборът от икономи не е доста огромен. Но е въпрос на чест да се знае, кой е притежателят на къщичката и кой е икономът.
А не икономът да насъсква кучетата против стопанина им.
Знам, че в този момент ще се води борба за описа и всевъзможни гьобелсовци ще пишат врели-некипели, без да са били там. Аз бях. Затова съм задължен да напиша този текст.
Ако разказът се изкриви и в случай че не осмислим какво се случи през вчерашния ден, има огромна заплаха да се стигне до точка, след която връщане обратно няма, а следствията за обществото ни ще са ужасяващи.
Ще стартира отзад-напред.
Половин час преди среднощ. Полицията към този момент се е врязала в митинга. Гони, пребива и завлича млади момчета и девойки. Те допреди малко са били с нас. Умни, красиви деца на възрастта на моите деца. Аз, жена ми и сина ми, който стриймва митинга, сме обгазени. Тичаме от фонтана към Българска народна банка, а стотици служители на реда в кордон ни гонят. В този миг чувствам, че жена ми не е до мен.
Обръщам се и я виждам седнала пред кордона с още едно момиче. Кордонът ненадейно е спрял на метър пред тях.
Отивам до нея, дърпам я и споделям: Ставай, няма смисъл да ни бият!
Отговаря ми: Ако в този момент си тръгнем, всичко свършва. И всички тия хора зад нас ще бъдат пребити.
Сядам до нея, синът ми също. Още хора сядат на земята.
Полицаите вършат втори ред в кордона, наподобяват още по-заплашителни.
Идва брат ми и почва да ни дърпа: Ставайте, виж, че ви дават време да избягате, не се правете на герои!
Жена ми, задоволително мощно, с цел да я чуят служителите на реда се провиква: Искам да видя, по какъв начин ще пребият майка на две деца.
Няколко минути, може би 10 се гледаме очи в очи с служителите на реда.
Момичето до нас ги пита: Вие имате ли деца?
Под шлема виждам, че един от служителите на реда е с очила. Не помня да съм виждал служител на реда с очила. Изглежда доста образован човек. Казвам си, че несъмнено този човек е учил за нещо, само че в града, в който живее единствената работа, която можеш да си намериш е в полицията.
Малко по-късно служителите на реда смъкват шлемовете. Напълно естествени хора. С нос, с очи, с изтощени лица. А единствено допреди малко приличаха на робокопи. Един от робокопите тях е жена. Не бях забелязал. Даже не ми хрумна, че жена може да гони децата по площада, с цел да ги бие.
Два часа по-рано
Три редици служители на реда са строени във групировка " римска костенурка " на стълбите на Партийния дом. Първият ред държат щитовете пред гърдите си, вторият ред диагонално, а третият над главите.
Срещу тях летят сигнални ракети, пиратки и бомби. Не бомбички, а бомби. Правил съм такива като дете - миниум, бронз, завиват се в изолирбанд. На съседското дете една му гръмна в ръката и загуби три пръста. Правехме ги колкото орех. Тези през вчерашния ден бяха колкото топка за тенис. Младежът зад мене имаше цяла торба от тях, а напълно не беше единствен.
На влизане към площада ми ревизираха чантата. Имаше два кордона служители на реда, които пребъркваха чантите на всички. Една жена ми описа, че й поискали персонална карта и тъй като била пукната, я глобили.
Как е прекарано такова количество бомби, пиратки и сигнални ракети през инспекциите? Как тези младежи от агитките, които за 50 дни митинги ние към този момент разпознаваме по лице, не са създали усещане?
Гледах ги деликатно какво вършат цяла вечер. Отвреме-навреме някой от агитката се промъкваше напред до щитовете на служителите на реда и хвърляше пиратка към протестиращите - да наподобява, че служителите на реда са я хвърлили.
До всяка групичка такива младежи имаше добре изглеждащ човек на възраст. Обикновено с риза. Цивилни служители на реда. Научил съм се да ги различавам, толкоз доста се отличават от останалите хора.
Голямата разлика
И в предходните дни, изключително тези с доста хора, отново имаше агитки. Случваше се някой да не ги разпознае и да се увлече по тях, само че общо взето до десетина минути ставаха ясни и митингът някак си от единствено себе си ги изолираше и оставащото време минаваше в опити агитките отново да се инфилтрират, по кое време по-успешно, по кое време не.
Голямата разлика през вчерашния ден беше, че митингът към този момент не искаше да ги изолира.
Да, имаше кордон от протестиращи, които се опитваха да предпазят служителите на реда с телата си и да създадат нещо като неутрална полоса пред агитката.
Да, 7-8 девойки пристигнаха с огромно българско знаме и се пробваха да го обтегнат като щит пред служителите на реда. Но ги освиркаха - освен тези от агитките, а и останалите.
Хората не желаеха да стачкуват спокойно, мъдро и красиво. Искаха да се бият.
По едно време бях застанал до доста симпатични младежи, двайсет и няколко годишни. Слушах им диалога. Студенти в Холандия, образовани и интелигентни, типичните деца на по този начин наречената градска десница. Не бяха въоръжени с подръчни материали и бомбички. Но всякога, когато агитките започваха офанзива и те се втурваха на взлом.
Най-големият протест до момента
Понеже в пика на митинга всички камерите бяха ситуирани към стълбите на Партийния дом, където беше най-интересно, феновете по този начин и не схванаха какъв брой огромен беше вчерашният протест. А той беше един от най-големите, които съм виждал през живота си. Пред президентството беше нагъчкано човек до човек. Множеството, толкоз компактно, че игла да хвърлиш няма къде да падне, продължаваше по площада пред Българска народна банка, заемаше целия паркинг пред някогашния пантеон, самото място, на което беше мавзолея и стеничките към него, разливаше се по Градската градина пред Народния спектакъл, продължаваше по " Цар Освободител " към Природонаучния музей и се разреждаше чак към Руската черква, а не дребни групи хора имаше чак до Ректората.
По-рехаво беше единствено на самото Ларго, само че и там плътните редици стигаха до входа на МОН, а по-редките опираха до " Мария Луиза ".
Не знам какъв брой десетки хиляди души са това, само че по-голям протест съм виждал единствено през 1990 година, даже тези през 1997 година не бяха толкоз.
Заради разчупеното пространство, обаче като че ли имаше 3 обособени, а не един протест. Няколко индивида с тъпани думкаха сред фонтана и стълбите на Партийния дом, тъй че да заглушават колоните на говорещите. каквото и да са говорили от Отровното трио на фонтана, на островчето пред Партийния дом, където се разиграваха бойните подиуми, не се чуваше.
От площада пред Българска народна банка, а още повече от паркинга пред двореца, пък въобще не се и виждаше какво става на стълбите. Много от хората схванаха за бомбичките от интернет, макар че бяха на стотина метра от протичащото се.
Сутринта
Имам дълъг опит с митинги и съм развил добра вътрешен глас. Още в 10 часа сутринта знаех какво ще се случи вечерта и каква ще бъде нощта. Предвиждах всяка една от сценките и тъкмо това ставаше.
Както през 1997 година хората желаеха да пуснат депутатите в Народното събрание, само че да не ги пуснат да излязат или най-малко да ги унижат като Дариткова пред Българска национална телевизия.
Властта постави сред себе си и хората служителите на реда като жертвени агнета. Управляващите докараха толкоз доста полиция, че можеха да разчистят периметър от километър, в случай че задачата им беше да няма конфликти. Но направиха тъкмо противоположното - вкараха протестиращите в тясна сцена обградена с полиция, с цел да се бият като гладиатори.
Със сълзотворния газ, с който служителите на реда пръскаха хората, с арестите, със самото изтощение да направиш каквото искаш и да си затворен като звяр в клетка, се събра тази сериозна стойност яд, която докара до удобната среда за безредиците вечерта.
За нея ръководещите поканиха агитките, с добре познатата тактичност да опорочат митинга и да показват десетките хиляди протестиращи за " престъпен контингент ".
Гроздовете на гнева
Обяснението, че провокатори са обсипвали с бомби полицията, а най-после тя смля от пердах и арестува почтени момчета и девойки вместо провокаторите, е правилно, само че незадълбочено.
Случва се нещо доста по-голямо, което може да взриви обществото ни за години напред. Ако ръководещите не го схващат е неприятно, само че в случай че го провокират умишлено, с цел да се изкарат жертви, е закононарушение.
Идеалът за мирни митинги е детрониран. Хората видяха, че с тях нищо не се реализира. Порасналите ни деца ни се подиграват, че през 2013 година 400 дни сме протестирали мъдро и красиво, а най-после Доган, а не митингите е свалил властта. И в този момент упорстват да вземат нещата в свои ръце, тъй като провалените им родители явно не знаят по какъв начин се прави.
Ние, провалените родители, стоим на няколко метра зад тях и сме подготвени да разкъсаме всеки служител на реда, който им посегне. И тъй като към този момент сме на години, знаем, че не служителите на реда, а тези, които ги пращат са отговорни.
Дали това е реваншизъм? Дали желаеме възмездие?
Не, тези думи са слаби. Бедна ви е фантазията какво си мисли за Бойко Борисов и свитата му една майка или един татко, чието дете е пръскано със сълзотворен газ, по паветата и сред Министерския съвет и мракобесната постройка на Партийния дом.
Не е опасност и не е за хвалене. Гроздовете на гнева отключват толкоз деструктивни усеща у толкоз сериозна маса хора, че могат да срутен леко мърлявата, само че обживяна и съвсем уютна къщурка, която от 30 години дружно вършим и ремонтираме.
Когато демократичните принадлежности за връзка сред ръководещи и ръководени са взривени, има последователност във формите, с които народът принуждава властта да чуе гласа му.
Доскоро разногласието беше дали митингите би трябвало да са " умни и красиви " или просто " мирни ". Като злокобна опасност се обрисуваше те да са " обществени " - т.е. на гладни и небогати хора.
Но единствено за няколко дни със старателното инженерство на ръководещите, митингите прераснаха в вълнения. Заговори се за " въстание ". Пост, който предизвестява за заплахата от революция, през днешния ден е най- " вайръл " във фейса.
Представяте ли си какъв брой е ужасно това? Представяте ли си какъв брой е ужасно да си го помислим, а камо ли да го разясняваме и обсъждаме като действителна опция?
А знаете ли, че през вчерашния ден след побоищата си говорехме дали в Беларус бият по-гадно или у нас? Дали Бойко е по-симпатичен от Лукашенко или не? И мненията бяха разграничени.
И знаете ли - на тези хора, които стачкуват им е все едно кой ще ги ръководи. Дали ГЕРБ или Българска социалистическа партия, или Слави Трифонов, или Мая Манолова или Христо Иванов, каквато опция даже теоритично никой не вижда. На никого от тях не имат вяра, нагледали са се на месии. Важно им е да уволнят икономът на къщичката, когато са го хванали в издънка. Може след това отново него да назначат, тъй като изборът от икономи не е доста огромен. Но е въпрос на чест да се знае, кой е притежателят на къщичката и кой е икономът.
А не икономът да насъсква кучетата против стопанина им.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ