Танцуващи баби
Възрастните хора в България - уви, имат прекомерно малко благоприятни условия да се изявяват. Най-немощните даже не могат да излязат от личния си блок. А да се съберат в компания, с цел да танцуват, да вземат участие в интернационалните надпревари и да обират премиите звучи като история от филм.
Но не е. Съвсем същинска е.
Историята на танцовата школа Sway. И както при множеството хубави истории - всичко станало инцидентно. Бабите водели внучетата си на танци и седели извън по един час, надничайки с цел да видят по какъв начин се оправят децата. Постепенно почнали да влизат вътре, с цел да гледат, а най-после - и да танцуват с внучетата си. Така се родила първата група танцьорки - пенсионерки, споделя хореографът Евелина Йорданова. " Осъзнах, че работя с 10 деца, а извън има още 10 души, които скучаят. Започнах да ги поканвам вътре - първо да гледат, а след това - да потанцуват с внучетата си. Така се роди концепцията за курс по латино танци денем, когато бабите са свободни, тъй като внуците са на учебно заведение ", продължава тя.
В Русия, Германия и други страни
курсовете по танци за пенсионери са доста известни
В България участниците са най-вече дами. Една от аргументите евентуално е и това, че българските мъже по разнообразни аргументи заобикалят да излизат на дансинга. Другата е по-кратката дълготрайност на живота на мъжете, и по този начин огромна част от съпругите остават самотни.
© Танцова школа Sway
Клубът съществува към този момент осем години, а неговите членове от всички възрасти печелят купи и медали. Последната първа премия е от XXII Международен фестивал на изкуствата " Утринна звезда " в края на предходната година в Банско - и е във възрастовата група 35+, тъй като не е имало участници в по-подходящата за тях 65+.
Най-възрастната участничка е на 85 година, с повреден слух и изгубено зрение на едното око. Танцува без слухов уред (силната музика прави невероятно потреблението му) като следва ритъма на ансамбъла, заставайки по този начин, че най-хубавият танцьор да е от страната на виждащото око. И никой в публиката не вижда уврежданията.
Заради неналичието на кавалери хореографът слага танците " на линии ", тъй че всеки да може да танцува и самичък.
Последната премия е от осъществяването " На посетители на баба ", в което взе участие и детската група - бабите четат приказки, плетат шапки и нахранват внуците си, а след това всички дружно се впускат да танцуват меренге.
" Музиката е голямо благосъстояние - да разпознаваш ритъма и стила. Всеки намира своя танц съгласно характера си, само че общото осъществяване е заварката в групата ", споделя ръководителката на ансамбъла. Тя се старае на всяко занимание да включва преодоляването на два нови детайла. Така възрастните танцьорки поддържат мозъчната си интензивност - разучат новите придвижвания и запомнят реда на фигурите в танца.
Тяхното гинко билоба е в залата
смее се тя. Освен това демонстрират уменията си в персоналния си живот - на сватби, на отмора, и по този начин водят нови искащи в школата.
Откъде научихте за Sway? От приятелки, от концерт, от инцидентен диалог на Витоша, от спътници на екскурзия - в диалога с танцьорките незабавно личи, че хората тук са дейни. Една е инженер - мелиоратор, друга химик, трета икономист, четвърта има личен бизнес...Обединява ги това, че танцът е несбъднатата им детска фантазия, никоя от тях не е танцувала като млада. Танцът е " най-хубавото зарядно устройство за душата и краката " за Таня Цалова, за Рени Маринова е " сбъднато скрито предпочитание ", на Мирослава Николова дава " въодушевление, здраве, самочувствие ", а всички, когато излязат от залата, се усещат щастливи.
© Танцова школа Sway
Участничките в трупата описват, че им се е налагало да пресечен занятията заради болест, интервенция или загуба на непосредствен, само че са се върнали към танците. Тръгвам в дъжд, сняг, в къщи ме стопират, само че аз не се отхвърлям, споделя една от танцьорките. Хората, които се записват в школата, нормално са мощно положителни и се срещат тук също с такива, удължават живота си с позитивни мисли и даже настояват, че понижават медикаментите, добавя и тяхната ръководителка.
В края на годината е глухо време за школата - множеството участнички отиват на посетители при децата си и по този начин личи какъв брой млади българи са в чужбина, разяснява Евелина Йорданова.
Разказва, че има разлика в отношението към танца в групите 35+ и 65+. По-младите хора са по-тъжни и обременени, напрегнати, носят насъбраните неблагополучия от деня, проблемите в специалността, в фамилията, с децата. По-възрастните са над тези неща, с цялостни шепи загребват от живота си и се радват на момента, разяснява тя.
Според нея страната би трябвало да поддържа сходни стратегии за осмисляне на свободното време на възрастните хора, тъй като това е и предварителна защита против утежняване на здравето им. Танцът смесва музиката с придвижването по натурален път като посредством нотите работи успокояващо за съзнанието и тонизиращо за тялото.
Участничките в трупата 65+ към този момент мечтаят да се състезават и в чужбина. Финансовият проблем е единствената спирачка.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (740)
Но не е. Съвсем същинска е.
Историята на танцовата школа Sway. И както при множеството хубави истории - всичко станало инцидентно. Бабите водели внучетата си на танци и седели извън по един час, надничайки с цел да видят по какъв начин се оправят децата. Постепенно почнали да влизат вътре, с цел да гледат, а най-после - и да танцуват с внучетата си. Така се родила първата група танцьорки - пенсионерки, споделя хореографът Евелина Йорданова. " Осъзнах, че работя с 10 деца, а извън има още 10 души, които скучаят. Започнах да ги поканвам вътре - първо да гледат, а след това - да потанцуват с внучетата си. Така се роди концепцията за курс по латино танци денем, когато бабите са свободни, тъй като внуците са на учебно заведение ", продължава тя.
В Русия, Германия и други страни
курсовете по танци за пенсионери са доста известни
В България участниците са най-вече дами. Една от аргументите евентуално е и това, че българските мъже по разнообразни аргументи заобикалят да излизат на дансинга. Другата е по-кратката дълготрайност на живота на мъжете, и по този начин огромна част от съпругите остават самотни.
© Танцова школа Sway
Клубът съществува към този момент осем години, а неговите членове от всички възрасти печелят купи и медали. Последната първа премия е от XXII Международен фестивал на изкуствата " Утринна звезда " в края на предходната година в Банско - и е във възрастовата група 35+, тъй като не е имало участници в по-подходящата за тях 65+.
Най-възрастната участничка е на 85 година, с повреден слух и изгубено зрение на едното око. Танцува без слухов уред (силната музика прави невероятно потреблението му) като следва ритъма на ансамбъла, заставайки по този начин, че най-хубавият танцьор да е от страната на виждащото око. И никой в публиката не вижда уврежданията.
Заради неналичието на кавалери хореографът слага танците " на линии ", тъй че всеки да може да танцува и самичък.
Последната премия е от осъществяването " На посетители на баба ", в което взе участие и детската група - бабите четат приказки, плетат шапки и нахранват внуците си, а след това всички дружно се впускат да танцуват меренге.
" Музиката е голямо благосъстояние - да разпознаваш ритъма и стила. Всеки намира своя танц съгласно характера си, само че общото осъществяване е заварката в групата ", споделя ръководителката на ансамбъла. Тя се старае на всяко занимание да включва преодоляването на два нови детайла. Така възрастните танцьорки поддържат мозъчната си интензивност - разучат новите придвижвания и запомнят реда на фигурите в танца.
Тяхното гинко билоба е в залата
смее се тя. Освен това демонстрират уменията си в персоналния си живот - на сватби, на отмора, и по този начин водят нови искащи в школата.
Откъде научихте за Sway? От приятелки, от концерт, от инцидентен диалог на Витоша, от спътници на екскурзия - в диалога с танцьорките незабавно личи, че хората тук са дейни. Една е инженер - мелиоратор, друга химик, трета икономист, четвърта има личен бизнес...Обединява ги това, че танцът е несбъднатата им детска фантазия, никоя от тях не е танцувала като млада. Танцът е " най-хубавото зарядно устройство за душата и краката " за Таня Цалова, за Рени Маринова е " сбъднато скрито предпочитание ", на Мирослава Николова дава " въодушевление, здраве, самочувствие ", а всички, когато излязат от залата, се усещат щастливи.
© Танцова школа Sway
Участничките в трупата описват, че им се е налагало да пресечен занятията заради болест, интервенция или загуба на непосредствен, само че са се върнали към танците. Тръгвам в дъжд, сняг, в къщи ме стопират, само че аз не се отхвърлям, споделя една от танцьорките. Хората, които се записват в школата, нормално са мощно положителни и се срещат тук също с такива, удължават живота си с позитивни мисли и даже настояват, че понижават медикаментите, добавя и тяхната ръководителка.
В края на годината е глухо време за школата - множеството участнички отиват на посетители при децата си и по този начин личи какъв брой млади българи са в чужбина, разяснява Евелина Йорданова.
Разказва, че има разлика в отношението към танца в групите 35+ и 65+. По-младите хора са по-тъжни и обременени, напрегнати, носят насъбраните неблагополучия от деня, проблемите в специалността, в фамилията, с децата. По-възрастните са над тези неща, с цялостни шепи загребват от живота си и се радват на момента, разяснява тя.
Според нея страната би трябвало да поддържа сходни стратегии за осмисляне на свободното време на възрастните хора, тъй като това е и предварителна защита против утежняване на здравето им. Танцът смесва музиката с придвижването по натурален път като посредством нотите работи успокояващо за съзнанието и тонизиращо за тялото.
Участничките в трупата 65+ към този момент мечтаят да се състезават и в чужбина. Финансовият проблем е единствената спирачка.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (740)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ