Учени: Светът не се подготвя за най-лошите климатични сценарии
Възможността за поредност от бедствия, дължащи се на световното стопляне, е " рисково незадоволително проучена " от интернационалната общественост, предизвестяват учени в проучване и приканват света да обмисли най-лошото и да се приготви по-добре за него, заяви Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция. В публикация, оповестена в изданието на Академията на науките на Съединени американски щати, откривателите акцентират, че е направено прекомерно малко във връзка с механизмите, които могат да доведат до " пагубни " и " необратими " опасности за човечеството: да вземем за пример, в случай че повишението на температурата е по-голямо от предстоящото или в случай че провокира поредност от събития, които към момента не са планувани, или и двете.
" Знаем минимум за сюжетите, които са от най-голямо значение ", написа Люк Кемп от Центъра за проучване на екзистенциалния риск в Кембридж.
Тъй като се организират от ден на ден проучвания на сериозните климатични проявления на Земята - като необратимото размразяване на ледените шапки или загубата на амазонската гора, нараства нуждата от разглеждане на високорискови сюжети при моделирането на климата, споделя Йохан Рокстрьом, шеф на Потсдамския институт за климатични въздействия и съавтор на проучването.
" Бедствията не се лимитират единствено до директните въздействия на високите температури, като да вземем за пример рискови метеорологични феномени. Ефектът на верижна реакция - като финансови рецесии, спорове и нови епидемии, може да провокира нови произшествия и да затрудни възобновяване от евентуални бедствия, като да вземем за пример нуклеарна война ", прибавя Люк Кемп.
В отговор на това екипът предлага изследователска стратегия, която да помогне на държавните управления да се борят с " четирите конника " на " климатичния апокалипсис ": апетит и недохранване, рискови метеорологични феномени, спорове и векторно портативни заболявания.
Авторите показват, че научните отчети на специалистите на Организация на обединените нации по въпросите на климата са се фокусирали основно върху плануваните последствия от стопляне с 1,5 градуса по Целзий до 2 градуса по Целзий.
Но вместо това сегашните дейности на държавните управления водят до стопляне на Земята с 2,7 градуса по Целзий до края на века, което е надалеч от задачата от 1,5 градуса, заложена в Парижкото съглашение от 2015 г.
Проучването демонстрира, че известна научна наклонност да се " избира най-лошият сюжет " е довела до това, че не се обръща задоволително внимание на евентуалните последствия от стопляне с 3 градуса или повече.
Изследователите са пресметнали, че до 2070 година рисково горещите зони - със междинна годишна температура над 29 градуса, могат да обиден два милиарда души.
Тези температури основават сериозен риск за зърнохранилищата в резултат на суши като тази, която понастоящем визира Западна Европа и горещи талази като тази, която засегна реколтата от пшеница в Индия през март-април.
