Почитаме св. равноапостоли Кирил и Методий
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните възпитаници през 886 година В епохата на византийско господство българската страна изчезва от политическата карта на Европа, само че остава „ Държавата на духа “, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на 22 май 1813 година в Шумен. Има сведения, че уредници на това честване през 1813 година са гагаузи от Шумен.
В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий – основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата.
След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн.
През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, по това време преподавател в Мъжката гимназия, написва " Върви народе възродени ". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и черква, към този момент се празнува на един ден – единствено на 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент си имаме два празника – църковен (11 май) и всемирски (24 май).
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на 22 май 1813 година в Шумен. Има сведения, че уредници на това честване през 1813 година са гагаузи от Шумен.
В актуалната историография се счита, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий – основатели на глаголицата. Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „ Христоматия славянского язъка “ от 1852 година на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната еднаквост, на българското поклонение пред образованието, науката и културата.
След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн.
През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, по това време преподавател в Мъжката гимназия, написва " Върви народе възродени ". През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и черква, към този момент се празнува на един ден – единствено на 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент си имаме два празника – църковен (11 май) и всемирски (24 май).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ