Въвеждането на нови санкции от страна на Съединените щати върху

Въвеждането на нови наказания от страна на Съединените щати върху Русия запрати връзките сред двете страни на най-ниското равнище, такова, каквото не се е следило след края на Студената война. Това разяснява Томас Греъм, шеф на Kissinger Associates, който е бил отговарящ за Русия в Съвета за народен сигурност на Съединени американски щати през 2004-2007. Неговият разбор е оповестен в „ Политико “, представен от БГНЕС.

Всяка страна упреква другата и твърди, че търси по-добри връзки, като се държи по този начин, като че ли антагонизмът е просто нежелателна, само че преминаваща фаза. Но до момента в който мнозина в Съединени американски щати упрекват за утежняването съветския президент Владимир Путин, истината е, че връзките сред двете страни постоянно са били нестабилни и интервалите на съдействие са били къси.

САЩ освен имат проблем с Путин. Имат проблем с Русия. Двете страни преплитат рога, откогато Съединени американски щати се обрисуват като огромна мощ в края на XIX век и започнаха да се конкурират с Руската империя за въздействие в Манджурия. Развитието на събитията по света може да е трансформирало спецификата на съперничеството и софтуерният прогрес може да е нараснал рисковете.

Но областите на противоречие са останали непрекъснати: полезности, зони на въздействие, правила на международния ред. Дори намесата на Русия в американските вътрешни работи не е нищо ново. Това беше непрекъсната опасност по време на 74-те години руско комунистическо ръководство Времената, в които Вашингтон и Москва са работили дружно, са лимитирани и в никакъв случай не са били толкоз другарски, колкото обичайно са били изобразявани.

Дори великият антихитлеристки съюз по време на Втората международна война, който руснаците имат като въплъщение на съдействието, беше подложен на съмнение. Войната се води по-скоро паралелно, в сравнение с общо, и приключва с споразумяване, което разделя Европа сред двата конфликтни лагера. Надеждите за повече взаимоотношения след гибелта на Съветския съюз бързо се оказаха илюзорни.

Водейки се от мисленето си с липса на исторически подтекст, Съединени американски щати имат вяра, че успеха в Студената война означаваше, че Русия, както всички останали страни, нямаше различен избор, с изключение на да одобри либерално-демократичния режим на свободния пазар, довел до просперитета и мира на Запад.

Погълната от опустошителната социално-икономическа рецесия, Москва не толкоз поддържа, колкото се съгласи с творението на Вашингтон. Но защото съветската стопанска система се възвърне и обичайните трендове в страната се затвърдиха при Путин, историческите напрежения още веднъж се появиха. Това завърши с изригването на рецесията с Украйна преди три години и съвсем цялостния срив на връзките.

САЩ би трябвало да стартират от сложната истина: Русия скоро няма да се трансформира в демократична народна власт, която се вписва комфортно в западните структури. В същото време необятното наличие на Русия на международната сцена е обезпечено от географското й състояние в сърцето на Евразия, нейния нуклеарен боеприпас и несравнимо благосъстояние от естествени запаси - да не приказваме за все по-способните ѝ военни, дипломатически корпус от международна класа и съзидателна научна общественост, която е способна да употребява най-съвременната технология за национална цел, както свидетелства съветската мощност в киберпространството. Въпреки прогнозите за по-нататъшен спад, Русия няма да изчезне като главен състезател.

Вашингтон няма различен избор с изключение на да се занимава с Русия, като повдига въпроса: Как да управляваме връзките с една огромна и мощна страна, която е от решаващо значение за всеки дълготраен режим на сигурност в Европа, не приема непознати полезности и се конкурира за въздействие в други стратегически сериозни райони?

Задържането под надзор, подсилено с наказване посредством наказания, е една от опциите - и настоящето желание на политическата класа в Съединени американски щати. Но Вашингтон не може дейно да изолира една от най-големите стопански системи в света, изключително когато огромни изгряващи незападни сили, изключително Китай и Индия, не са подготвени да следват водещата роля на Америка.

Санкциите, в последна сметка, ще разочароват - изключително когато Русия има вяра, че нейните жизненоважни ползи са заложени, както в днешна Украйна, и че никакви стъпки, които не могат да доведат до капитулация, биха довели до анулация на глобите поради всеобхватния антируски дух във Вашингтон.

По-добър вид би бил да се ангажираме прагматично с Москва и да се съсредоточим върху ръководството на геополитическото съревнование, с цел да понижим до най-малко риска от цялостен спор. Съединени американски щати би трябвало непрекъснато да пазят виталните си ползи, само че да бъдат готови да намерят взаимни отстъпки по други въпроси, стига да не заплашват главните си правила.

Това би означавало да се упорства за цялостно възобновяване на териториалната целокупност и суверенитет на Украйна, да вземем за пример, само че да се уточни готовността да се търсят други възможности на възможното участие на Украйна в НАТО, като се има поради безапелационната съпротива на Русия.

Също по този начин, Съединени американски щати би трябвало да пазят интегритета на своите изборни процеси, само че да са подготвени да разискват границите на допустима интервенция във вътрешните работи на другия, като се има поради, че известна степен на интервенция е неизбежна в днешния взаимосвързан свят.

Други основни въпроси могат да бъдат прегледани в сходен дух. Неотложните световни закани - разпространяването на оръжия за всеобщо заличаване, интернационален тероризъм, изменение на климата и пандемични болести - изискват взаимни дейности от всички огромни сили, в това число Русия и Съединени американски щати.

Вашингтон и Москва би трябвало да признаят, че възходящият световен хаос постанова по-балансирано взаимодействие, което, без да се подценяват историческите различия, би движило напред ползите и на двете страни.