Тото Кутуньо – вечният втори на фестивала в Санремо
Във вторник на 80 година, след дълго боледуване, си отиде от този свят известният италиански артист Тото Кутуньо. Той беше приет в болница в Сан Рафаеле още преди няколко месеца. Погребението му е в четвъртък, в Милано, в базиликата Santi Nereo e Achilleo. Има брачна половинка – Карла и наследник – Николо. През 1980 година печели фестивала в Санремо с шлагера си Solo noi, след което 15 пъти заема второ място, напомня вестник „ Кориере каузи Сера “.
„ Ако Модуньо беше „ господин Воларе “, който направи нашата музика известна в Съединените щати, Тото Кутуньо беше признакът на „ същинския италианец “ за останалия свят. Няма таксиметров водач по света, който, като е доловил акцента ни, да не пусне задявка, като извика едно хубаво „ lasciatemi cantare “, написа италианската медия.
Тото и неговата музика бяха част от груповия идеал на осемдесетте и деветдесетте години на предишния век. „ Lasciatemi cantare “ (оставете ме да пея – от ит.) беше мем преди да съществуват обществените медии. Това беше сентенция, факсимиле, крилата фраза, само че от парчето бяха продадени милиони записи. Въпреки че никой не си признаваше, че я е слушал.
Тото, роден като Салваторе в провинция Карара през 1943 година, стартира рано да се занимава с музика, още в началното учебно заведение. Подтиква го татко му – взема го за барабанист в селската група, в която е свирил. Следват първите опити с дребни банди. Дебютният му запис е през 1965 година като барабанист на Toto and the tati. През 1976 година с Albatros заемат трето място на музикалния фестивал в Санремо. Тото продължава да работи с групата, само че паралелно с това търси светлината на прожекторите като солист. През 1977 година излиза шлагерът Donna donna mia – в телевизионната викторина на Майк Бонджорно Scommettiamo che... Викат го със себе си за турнета в чужбина Мигел Босе, Джони Холидей и Мирей Матийо. Адриано Челентано, който пее Soli, в никакъв случай не не помни да спомене, че Тото е създател на парчето. През 1979 година Soli оглавява класациите. Следващият шлагер на Тото е на идната година - Il tempo se ne va.
През 1980 година Кутуньо печели Санремо с песента Solo noi. Следват 15 участия на влиятелния фестивал, наред с Ал Бано, Пепино Ди Капри, Анна Окса и Милва, само че единствено той е приключил на второ място шест пъти, 1984, 1987, 1988, 1989, 1990 и през 2005 година в дует с Аналиса Минети. Седем – с Today's Boys в осъществяване на Луис Мигел, на която Тото е създател.
L'italiano, неговият интернационален шлагер, през 1983 година е класиран едвам на пето място. Стих след стих песента разказва портрета на една простичка, прекомерно стереотипна Италия, формирана от католицизъм и футбол, обич и спагети ал денте, сърца и обич. Парчето е написано в съавторство с Кристиано Минелоно и било предопределено за Челентано, само че той отхвърля да го изпее.
През 1990 година, с цел да затвърди интернационалното си наличие, Тото пее дует в Санремо с Рей Чарлз (Gli amori) и побеждава в състезанието за ария на Евровизия с Together: 1992, ария с проевропейски генезис.
Когато известността му в Италия стартира да понижава в края на 90-те години, някогашните комунистически страни го приветстват като кумир точно тъй като публиката го разпознава с фестивала Санремо – единственият отворен прозорец към западната музика, позволен от режимите преди рухването на Стената.
Текстовете на Тото са обикновени и директни. В песните му липсва напрежение от изпробване или интелектуални упоритости. Самият той признава, че е прибягвал до „ бръснарските акомпанименти “, препратката към Севиля от Росини, с цел да подчертае хармоничната елементарност на неговата комбинация. Критиците в никакъв случай не са го оценявали тъкмо заради тази причина. Но той пък в никакъв случай не е обръщал внимание на рецензиите, които са се сипали по негов адрес не един път през годините.
„ Ако Модуньо беше „ господин Воларе “, който направи нашата музика известна в Съединените щати, Тото Кутуньо беше признакът на „ същинския италианец “ за останалия свят. Няма таксиметров водач по света, който, като е доловил акцента ни, да не пусне задявка, като извика едно хубаво „ lasciatemi cantare “, написа италианската медия.
Тото и неговата музика бяха част от груповия идеал на осемдесетте и деветдесетте години на предишния век. „ Lasciatemi cantare “ (оставете ме да пея – от ит.) беше мем преди да съществуват обществените медии. Това беше сентенция, факсимиле, крилата фраза, само че от парчето бяха продадени милиони записи. Въпреки че никой не си признаваше, че я е слушал.
Тото, роден като Салваторе в провинция Карара през 1943 година, стартира рано да се занимава с музика, още в началното учебно заведение. Подтиква го татко му – взема го за барабанист в селската група, в която е свирил. Следват първите опити с дребни банди. Дебютният му запис е през 1965 година като барабанист на Toto and the tati. През 1976 година с Albatros заемат трето място на музикалния фестивал в Санремо. Тото продължава да работи с групата, само че паралелно с това търси светлината на прожекторите като солист. През 1977 година излиза шлагерът Donna donna mia – в телевизионната викторина на Майк Бонджорно Scommettiamo che... Викат го със себе си за турнета в чужбина Мигел Босе, Джони Холидей и Мирей Матийо. Адриано Челентано, който пее Soli, в никакъв случай не не помни да спомене, че Тото е създател на парчето. През 1979 година Soli оглавява класациите. Следващият шлагер на Тото е на идната година - Il tempo se ne va.
През 1980 година Кутуньо печели Санремо с песента Solo noi. Следват 15 участия на влиятелния фестивал, наред с Ал Бано, Пепино Ди Капри, Анна Окса и Милва, само че единствено той е приключил на второ място шест пъти, 1984, 1987, 1988, 1989, 1990 и през 2005 година в дует с Аналиса Минети. Седем – с Today's Boys в осъществяване на Луис Мигел, на която Тото е създател.
L'italiano, неговият интернационален шлагер, през 1983 година е класиран едвам на пето място. Стих след стих песента разказва портрета на една простичка, прекомерно стереотипна Италия, формирана от католицизъм и футбол, обич и спагети ал денте, сърца и обич. Парчето е написано в съавторство с Кристиано Минелоно и било предопределено за Челентано, само че той отхвърля да го изпее.
През 1990 година, с цел да затвърди интернационалното си наличие, Тото пее дует в Санремо с Рей Чарлз (Gli amori) и побеждава в състезанието за ария на Евровизия с Together: 1992, ария с проевропейски генезис.
Когато известността му в Италия стартира да понижава в края на 90-те години, някогашните комунистически страни го приветстват като кумир точно тъй като публиката го разпознава с фестивала Санремо – единственият отворен прозорец към западната музика, позволен от режимите преди рухването на Стената.
Текстовете на Тото са обикновени и директни. В песните му липсва напрежение от изпробване или интелектуални упоритости. Самият той признава, че е прибягвал до „ бръснарските акомпанименти “, препратката към Севиля от Росини, с цел да подчертае хармоничната елементарност на неговата комбинация. Критиците в никакъв случай не са го оценявали тъкмо заради тази причина. Но той пък в никакъв случай не е обръщал внимание на рецензиите, които са се сипали по негов адрес не един път през годините.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ