Иде ли краят на безразборното рушене на сгради
Промяната е най-постоянното нещо. Как да продължаваме да сътворяваме, само че и да управляваме всичко това, което е плод на човешката активност и оставя своя отпечатък. Срещата с арх. Дора Иванова, чието име е обвързвано с самодейността за запазване на паметника на връх Бузлуджа, дава отговори и посока за размисъл.
Културно-историческото завещание е предаване на полезности и смисъл, а не е прослава на предишното. То оставя материални следи и е разговор сред поколенията, „ диалог “ с продължение във времето. Строителството и архитектурата онагледяват метода, по който хората живеят, схващат и одобряват света. Всеки жанр носи собствен дух и е удостоверение за метода, по който към даден миг е организиран животът. Защо обаче, когато здания или монументи са изпълнили своето предопределение и функционалност, да поставяме грижи за тяхното запазване?
„ Не е рационално непрекъснато да се строи, да се унищожава, с цел да се строи отначало. Не може за всяко потомство да се сменя сградният фонд – то е стопански безпричинно, само че и оставя голям отпечатък върху околната среда. Преизползването идва като нов стандарт, изключително когато е вложен гений, труд, смисъл. Дори когато не имаме вяра в това, в което предшествениците са вярвали, когато са го правили. То е демонстрация на схващане и почитание към създаваното преди нас и се отнася освен за изключителни обекти, само че и за всички здания. Затова към този момент е значимо всичко, което се построява, да се прави с мисъл отсега нататък и издигнатото да може да получава нови и разнообразни функционалности, което не е въпрос единствено на хармония. Време да мислим за повторното потребление на постройките, вместо да ги разрушавам и да строим отначало “, споделя арх. Иванова.
1500 делегати от над 100 страни и 89 сесии с 416 лектори посрещна в края на лятото Международният конгресен център в Сидни, където в границите на пет дни се организира генералната асамблея и теоретичен симпозиум на ИКОМОС - Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места. И ето някои от акцентите, сложени от специалисти, пристигнали от най-различни елементи на планетата:
Ако човечеството оцелее след 100 години и някой откри бензиностанция, евентуално ще си намерения: „ Това е от времето, когато хората са се опитвали да се самоунищожат “. Създаваното през днешния ден може да е спорното завещание в утрешния ден.
Нашата задача е не просто да оставим места, а да предадем полезности на идващото потомство. Иначе ще сме опазили здания и монументи, изпразнени от смисъл и стойност. Така те няма да съставляват културнo завещание за никого.
В нашата система паричната стойност на културното завещание не е измерима. Това, че не можем да сложим етикет с цена, не значи, че наследството не е скъпо. То е скъпо не поради цената си, а тъй като ни е грижа.
Когато пристигна време, бъдещите генерации ще гледат какво е основало нашето потомство. Но също така, което сме основали, те ще гледат и това, което сме запазили. Опазването на нашата история и просвета не значи връщане към предишното, това е нещо, което вършим за бъдещето.
Днес одобряваме, че всички здания се унищожават и се подменят с нови. Опазваме единствено тези, които имат статут на културна полезност. А не е ли време да приемем, че всички здания би трябвало да бъдат непокътнати и още веднъж употребявани, с изключение на тези, за които се потвърди противоположното? В Сидни междинният живот на една постройка е 37 години. А са нужни 63 години за обезвреждане на въглеродния отпечатък от разрушаването на една постройка спрямо нейното преизползване.
Строителството оставя огромен въглероден отпечатък и това стартира да се прави оценка като аршин при издаване на позволение за градеж. Такива регулации към този момент са факт в Дания, Франция и Холандия.
За да бъдат понижени вредите, които човек предизвиква на природата, се разисква налагането на „ такса въглерод “ за строителните материали. Така бетонът ще стане безценен и първокласен и ще се употребява единствено при последна нужда.
В сегашната климатична рецесия какво е наследството - част от казуса ли е, или част от решението? От една страна, обектите на културното завещание са в риск от наводняване, от пожар. От друга, наследството е част от решението: най-зелената постройка е съществуващата. Според арх. Дора Иванова задачата на паметниците на културата не е просто да ги пазим. По-важно е наследството да се свързва с хората и да бъде развивано, като на всеки подобен обект да му бъде даван нов живот. Паметниците на културата не трябва да са музеи, застинали във времето, а да са живи, употребявани и променяни по позволен метод. Опазването на паметниците на културата всъщност е ръководство на смяната. И най-съществен е салдото – кое е най-хубаво за развиването, кое е скъпо и по какъв начин да го съхраняваме.
Уроци от един безгласен паметник
Когато на форума в Сидни арх. Дора Иванова показва работата си, тя остава учудена, че съвсем всички интернационалните делегати познават обекта Бузлуджа. През 2015 година Дора Иванова основава фондация “Проект Бузлуджа ”. По това време тя има вяра, че в границите на 2-3 години паметникът ще отвори порти за гости. Впоследствие напуща работата си в огромно архитектурно бюро в Берлин и от 2019 година насам събира екип от български и интернационалните специалисти, с които развива проект за запазване и ръководство и реализира незабавните ограничения по стабилизирането на мозайките. Отварянето на монумента се оказва по-сложно, в сравнение с чака. Въпреки това, през 2022 година фондацията дружно с Областната администрация в Стара Загора, която ръководи постройката, извършват план за обезопасяване на Бузлуджа и за нейното краткотрайно отваряне за гости. Но постройката остава затворена - Областната администрация няма потенциала да отвори и стопанисва обекта, фондацията пък няма правно съображение за това. Времето тече, покривът - също, както и пропуснатите изгоди за постройката от посетителските потоци.
Арх. Дора Иванова търси обществения смисъл посредством постройките и монументът на връх Бузлуджа съгласно нея носи голям капацитет. Нейната цел е не просто обектът да бъде отворен и да заживее своя нов живот. За нея целият развой е значим с уроците, които дава – от спорните отзиви и страсти за паметника, през работата в сложни метеорологични условия на върха на планината, та чак до отговорността към всичко, което се основава и построява.
На 30 ноември и 1 декември фондация „ Проект Бузлуджа “ провежда конгрес за културно завещание във Френския културен институт в София.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Културно-историческото завещание е предаване на полезности и смисъл, а не е прослава на предишното. То оставя материални следи и е разговор сред поколенията, „ диалог “ с продължение във времето. Строителството и архитектурата онагледяват метода, по който хората живеят, схващат и одобряват света. Всеки жанр носи собствен дух и е удостоверение за метода, по който към даден миг е организиран животът. Защо обаче, когато здания или монументи са изпълнили своето предопределение и функционалност, да поставяме грижи за тяхното запазване?
„ Не е рационално непрекъснато да се строи, да се унищожава, с цел да се строи отначало. Не може за всяко потомство да се сменя сградният фонд – то е стопански безпричинно, само че и оставя голям отпечатък върху околната среда. Преизползването идва като нов стандарт, изключително когато е вложен гений, труд, смисъл. Дори когато не имаме вяра в това, в което предшествениците са вярвали, когато са го правили. То е демонстрация на схващане и почитание към създаваното преди нас и се отнася освен за изключителни обекти, само че и за всички здания. Затова към този момент е значимо всичко, което се построява, да се прави с мисъл отсега нататък и издигнатото да може да получава нови и разнообразни функционалности, което не е въпрос единствено на хармония. Време да мислим за повторното потребление на постройките, вместо да ги разрушавам и да строим отначало “, споделя арх. Иванова.
1500 делегати от над 100 страни и 89 сесии с 416 лектори посрещна в края на лятото Международният конгресен център в Сидни, където в границите на пет дни се организира генералната асамблея и теоретичен симпозиум на ИКОМОС - Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места. И ето някои от акцентите, сложени от специалисти, пристигнали от най-различни елементи на планетата:
Ако човечеството оцелее след 100 години и някой откри бензиностанция, евентуално ще си намерения: „ Това е от времето, когато хората са се опитвали да се самоунищожат “. Създаваното през днешния ден може да е спорното завещание в утрешния ден.
Нашата задача е не просто да оставим места, а да предадем полезности на идващото потомство. Иначе ще сме опазили здания и монументи, изпразнени от смисъл и стойност. Така те няма да съставляват културнo завещание за никого.
В нашата система паричната стойност на културното завещание не е измерима. Това, че не можем да сложим етикет с цена, не значи, че наследството не е скъпо. То е скъпо не поради цената си, а тъй като ни е грижа.
Когато пристигна време, бъдещите генерации ще гледат какво е основало нашето потомство. Но също така, което сме основали, те ще гледат и това, което сме запазили. Опазването на нашата история и просвета не значи връщане към предишното, това е нещо, което вършим за бъдещето.
Днес одобряваме, че всички здания се унищожават и се подменят с нови. Опазваме единствено тези, които имат статут на културна полезност. А не е ли време да приемем, че всички здания би трябвало да бъдат непокътнати и още веднъж употребявани, с изключение на тези, за които се потвърди противоположното? В Сидни междинният живот на една постройка е 37 години. А са нужни 63 години за обезвреждане на въглеродния отпечатък от разрушаването на една постройка спрямо нейното преизползване.
Строителството оставя огромен въглероден отпечатък и това стартира да се прави оценка като аршин при издаване на позволение за градеж. Такива регулации към този момент са факт в Дания, Франция и Холандия.
За да бъдат понижени вредите, които човек предизвиква на природата, се разисква налагането на „ такса въглерод “ за строителните материали. Така бетонът ще стане безценен и първокласен и ще се употребява единствено при последна нужда.
В сегашната климатична рецесия какво е наследството - част от казуса ли е, или част от решението? От една страна, обектите на културното завещание са в риск от наводняване, от пожар. От друга, наследството е част от решението: най-зелената постройка е съществуващата. Според арх. Дора Иванова задачата на паметниците на културата не е просто да ги пазим. По-важно е наследството да се свързва с хората и да бъде развивано, като на всеки подобен обект да му бъде даван нов живот. Паметниците на културата не трябва да са музеи, застинали във времето, а да са живи, употребявани и променяни по позволен метод. Опазването на паметниците на културата всъщност е ръководство на смяната. И най-съществен е салдото – кое е най-хубаво за развиването, кое е скъпо и по какъв начин да го съхраняваме.
Уроци от един безгласен паметник
Когато на форума в Сидни арх. Дора Иванова показва работата си, тя остава учудена, че съвсем всички интернационалните делегати познават обекта Бузлуджа. През 2015 година Дора Иванова основава фондация “Проект Бузлуджа ”. По това време тя има вяра, че в границите на 2-3 години паметникът ще отвори порти за гости. Впоследствие напуща работата си в огромно архитектурно бюро в Берлин и от 2019 година насам събира екип от български и интернационалните специалисти, с които развива проект за запазване и ръководство и реализира незабавните ограничения по стабилизирането на мозайките. Отварянето на монумента се оказва по-сложно, в сравнение с чака. Въпреки това, през 2022 година фондацията дружно с Областната администрация в Стара Загора, която ръководи постройката, извършват план за обезопасяване на Бузлуджа и за нейното краткотрайно отваряне за гости. Но постройката остава затворена - Областната администрация няма потенциала да отвори и стопанисва обекта, фондацията пък няма правно съображение за това. Времето тече, покривът - също, както и пропуснатите изгоди за постройката от посетителските потоци.
Арх. Дора Иванова търси обществения смисъл посредством постройките и монументът на връх Бузлуджа съгласно нея носи голям капацитет. Нейната цел е не просто обектът да бъде отворен и да заживее своя нов живот. За нея целият развой е значим с уроците, които дава – от спорните отзиви и страсти за паметника, през работата в сложни метеорологични условия на върха на планината, та чак до отговорността към всичко, което се основава и построява.
На 30 ноември и 1 декември фондация „ Проект Бузлуджа “ провежда конгрес за културно завещание във Френския културен институт в София.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ