160-годишната мистерия на европейските „кралици“ от ледниковия период
Как може да е прекосявала една типична вечер в пещерата Холе Фелс преди към 38 хиляди година пр.н.е.? Отвън се шири ялов, леден пейзаж единствено с няколко дървета, сред които дебнат пещерни лъвове и мечки. Вътре се разпростира уютна домашна сцена. Група ловци се излежават в голямата пещерна зала към огън. Една жена разсеяно гали дребна дрънкулка от слонова кост, окачена на врата й.
Поне това е една допустима сцена, която може да се е разиграла. Около 40 хиляди години по-късно археолозите разкопават на същото място и откриват варовикова пещера в днешна югозападна Германия. Там откриват шест завладяващи фрагмента от слонова кост, заровени под 3 метра седимент. Всяка е дребна и когато се свържат още веднъж дружно, те образуват една единствена дрънкулка – жена, висока единствено 6 см, с пръстен на върха вместо глава, евентуално с цел да може да се носи като висулка. Това е Венера от Холе Фелс и се счита, че е най-старото обрисуване на човек, намирано в миналото.
Откритието, което се разкрива през 2008 година, е измежду най-новите от стотици сходни находки, открити още през 19-ти век: фигурките на Венера. Тези портативни статуи нормално са без лица или даже без глави и постоянно имат пресилени полови черти, с изпъкнали гърди, огромни задни елементи, необятни бедра и гънки от мазнини към корема им.
Откриват се в Европа и Азия, от тучните подножия на Пиренеите до вълнообразната пустота на централен Сибир. Но може би най-забележителното е, че голямото болшинство от творби на изкуството - които надалеч надвишават всички други оживели изображения на нашия тип от каменната епоха - изобразяват дами.
Доста е поразително... 99% от тях са дами “, споделя Катарина Ребай-Солсбъри, професор по праистория на човечеството във Виенския университет в Австрия.
Това е 160-годишната загадка на фигурките на Венера. Кой ги е направил и за какво? Дали те са дребни богини „ майки “, осезаеми въплъщения на женската плодовитост? Или може просто да са първите палеолитни дами, които са обективизирани – както безусловно, по този начин и преносно?
Изненадващ модел
Една от най-ранните открити фигурки на Венера е открита в долината Vézère в Южна Франция през 1864 година – район, прочут като люлката на човечеството заради огромната плътност на праисторически обекти. Откривателят е любопитен маркиз, който копае в близост директно след професионални археологически разкопки. Тънката миниатюра е необикновена с това, че наподобява съставлява гол торс на младо момиче. Смята се, че е направено от магдаленската просвета, която се е радвала на относително комфортно, богато на изкуство битие преди към 11 – 17 хиляди години. Маркизът я назовава „ Venus impudique “, „ нескромната Венера “, явно като язвителна отпратка към „ скромните Венери “, открити в класическото изкуство – скулптури на дами, които се пробват да прикрият голотата си, въпреки и постоянно да не е било допустимо.
Днес са открити повече от 200 фигурки на Венера, изваяни от глина или издълбани от необятна гама от материали, в това число слонова кост, гагат, еленов рог и разнообразни типове скали. Докато някои са груби, единствено с намек за женска форма, доста други са създадени с огромно внимание и артистичност.
Но това, което вълнува откривателите повече от век и половина, не са толкоз разликите им, колкото приликите.
„ Намирам ги за завладяващи, тъй като са толкоз необятно публикувани и има такава времева разлика сред интервалите, когато тези фигурки са били създадени “, споделя Ребей-Солсбъри.
Имаме фигурки, които си наподобяват от 17 хиляди година прочие н. е. и от 38 хиляди година прочие н. е. Как въобще е допустимо да се преодолее този времеви интервал? “.
Това е повече от четирикратно времево разстояние сред днешния ден и античен Египет, да вземем за пример. Интервалите са още по-умопомрачителни, като вземете поради, че културите от каменната епоха не са имали достъп до съвременни технологии за предаване на информация през толкоз дълги интервали, като писмеността.
Вземете Венера от Вилендорф, която е открита на брега на река Дунав, в североизточна Австрия, през август 1908 година С висящи гърди, надвиснала лой към корема й и огромни задни елементи, тя е интерпретирана като реалистично показване на жена със мощно наднормено тегло. Въпреки че й липсват крайници и лице, продълговати ръце с три пръста лежат на гърдите й, а главата й е покрита с нещо, което съгласно някои специалисти е комплицирано тъкана шапка. Когато е открита, тя към момента е покрита с алена охра, праистория c пигмент, който би могъл да съобщи на кожата й теракотен нюанс, макар че той несъзнателно е заличен от прекомерно усърдно разчистване.
Венерата от Холе Фелс се появяват към 14 000 години по-рано и все пак има сходни характерности. С извънредно изпъкнали гърди и огромно количество телесни мазнини, като Венера от Вилендорф, тя е направена без крайници или лице. И двете имат реален пъп и ясно изразена интимна област. Ребей-Солсбъри изяснява, че това са класическите черти на фигурката на Венера – понижени глави, крайници и ръце и акцент върху репродуктивните качества.
Редица хрумвания
Откакто са открити фигурките на Венера, не липсват спекулации за това каква цел може да са служили. В продължение на десетилетия концепцията, че те са просто нецензурен обекти, предопределени най-вече за мъжкия взор, остава известно пояснение, наред с възгледа за творбите на изкуството като фигури на плодовитостта.
Има обаче и по-изненадващи хрумвания, като догатката, че фигурките са без глави и крайници, тъй като са били автопортрети, направени от дами, които са изваяли това, което са видели. В този сюжет пресилените гърди, стомаси и интимни области са чисто резултат от погледа на дамата.
Ребей-Солсбъри избира да има вяра, че фигурките на Венера отразяват метода на живот на хората по това време. Една концепция е, че те могат да съставляват талисмани за отбрана на огнищата, споделя тя. Смята се, че хората не са били склонни да основават непрекъснати селища до неолита – когато появяването на земеделието е разрешила на хората да създават задоволително храна, с цел да останат на място през цялата година.
И по този начин концепцията е, че имате фигура, която оставяте в сезонно ангажиран лагер, който се грижи за огнището “, споделя тя.
Теорията също по този начин дава ясно пояснение за това по какъв начин фигурките на Венера не престават да дават отговор на същия модел в продължение на десетки хиляди години. Вместо фигурките да се предават от човек на човек в непрекъсната просвета, траяла хилядолетия, фигурките за отбрана на огнища, останали на първокласни места, като уютни пещери, може да са били преоткривани неведнъж от всяка нова група, прекарала време там, споделя Ребей-Солсбъри.
Друг метод е да се търсят улики за функционалността на фигурките в изискванията на околната среда, когато са били направени. Подобно на по-голямата част от дребните статуи, Венера от Вилендорф се счита, че е направена от народа на Граветиан, изтънчена група от ловци-събирачи, населявали Европа по време на последния ледников интервал. По време на това рисково захлаждане огромна част от Европа е изцяло замръзнала или обгърната в пълзящи ледници.
Ричард Джонсън, професор по медицина в медицинския кампус Anschutz на университета в Колорадо, е специалист по затлъстяването и има концепцията, че може би фигурките на Венера може да са работили като знаци на резистентност по време на този сложен интервал – когато има доказателства за недояждане, и популациите на хората от каменната епоха стартират да понижават. В този подтекст по-високият % телесни мазнини би бил огромно преимущество за оцеляване – в края на краищата, за това се е развил.
Заедно с сътрудниците си Джонсън проучва съотношението сред талията и бедрата на фигурките на Венера, открити в Евразия, и открива, че тези, основани, когато ледниците напредват и температурите падат, са склонни да изобразяват по-високи равнища на затлъстяване от тези, направени през интервали с по-малко климатични провокации.
Причината, заради която изобразяват дами, е обвързвана с това да имат задоволително мазнини, с цел да прекарат бременността “, споделя Джонсън.
Прозорец към предишното
Но фигурките на Венера не са завладяващи единствено поради това, което съставляват – те също могат да разкрият изкусителни детайлности от всекидневието преди десетки хиляди години.
Въпреки че Венера от Вилендорф е открита в Австрия, анализът на скалата, от която е направена – тип варовик, наименуван оолит – допуска, че тя произлиза от Италия, евентуално ценена от страната на долината на Сега ди Ала, котловина покрай езерото Гарда на юг от Алпите, към 26 000 година пр.н.е. Това слага огромна планинска верига сред мястото, където е добито творбата на изкуството, и мястото, където тя се е озовала. Или група ловци-събирачи са обиколили това географско затруднение – пътешестване от към 930 км – или по някакъв метод са намерили път през тези върхове по време на ледников интервал. Всеки от тези подвизи може да пренапише типовете пътувания, на които са били способни хората от Граветиан.
Междувременно други фигурки на Венера разкриват изненадващи прозрения за технологиите, налични за хората през каменната епоха. В всеобщото въображение облеклата от тази ера са напълно от скотски кожи – само че действителността може да е била по-различна. Някои дами са изобразявани облечени в облекла, които наподобява са направени от растителни нишки, в това число поли, шапки и горнища в жанр бандо, доста от които наподобява са основани благодарение на комплицирани техники на тъкане.
Но една статуя носи със себе си изключително прочувствен взор към предишното: пръстовият отпечатък на дете, живяло преди 25 000 години. Венера от Долни Вестонице е открита в праисторическо населено място за лов на мамути в подножието на планината Девин, в днешна Чешка република. Тази керамична дрънкулка е направена от примес от смляна кост и глина и наподобява, че е била обработена от млад член на групата. Може би са го създали сами или може би са си играли с него, както бихте си играли с кукла. Така или другояче, макар че тяхната просвета от дълго време е изчезнала, белезите, които са оставили, остават.
Променлива картина
Засега откривателите просто нямат задоволително информация за фигурките на Венера, с цел да стигнат до дефинитивни изводи за тяхното предопределение. Междувременно нашите тълкования могат да разкрият неуместни действителности за самите нас.
Те са малко като огледала “, споделя Ребай-Солсбъри.
По време на колониалната ера Венера от Вилендорф е описвана като „ жена стеатопиге “ – расистка фраза, употребена за разказване на вида тяло на избрани етнически групи. След това, с появяването на феминизма, тези фигурки стартират да се възприемат като женски богини – до момента в който през днешния ден има съмнение, че са свързани с изменението на климата.
Мога да бъда доста постмодерна за това и да кажа, че на всеки е разрешено да прочете в тях каквото желае и тогава може да се почувства въодушевен от тях “, споделя Ребей-Салсбъри.
И необичайно, този спокоен метод към фигурките на Венера може да е по-верен на техния праисторически генезис, в сравнение с търсене на едно, ясно дефинирано алегорично значение. „ Мисля, че те са служили на голям брой цели в предишното и не престават да го вършат “, споделя тя.
Дава образец с фигурката на Венера, открита покрай град Piatra Neamț, в долината на Бистрица, Румъния. Въпреки че е направена преди 17 000 години – което прави към 9 000 години и 1 000 км сред нея и Венера от Вилендорф – тази нова дрънкулка е изумително сходна, с едно завъртане. Дизайнът е изцяло сплеснат, като че ли оригиналът е бил прегазен от камион. „ И единственият метод, по който можете да обясните това, е, че хората в действителност би трябвало да са ги разкрили други сходни в предишното и да са произвели нещо сходно “, споделя тя. Въпреки това може да се окаже, че майсторите зад тези два обекта са имали изцяло разнообразни планове да изобразят жена.
Всъщност има някои доказателства, че даже в една просвета може да е имало доста типове фигурки на Венера, евентуално представляващи разнообразни женски функции и алегорични смисли. Един ранен разбор разпознава четири разнообразни типа, открити единствено в два тясно свързани археологически обекта в югозападна Русия, разграничени от тънкостите на тяхната поза.
Естествено, Ребей-Салсбъри има своя лична дрънкулка на Венера: златна 3D отпечатана имитация на Венера от Вилендорф, която живее на нейното бюро. „ Толкова е хубаво да я държа в ръцете си… Очевидно е направена, с цел да се борави с нея “, споделя тя. Днес копия на скулптурите са известни дарове, постоянно продавани като „ богини майки “ онлайн. И в случай че предходната устойчивост на оригиналите е под въпрос, ентусиазмът към тези творби на изкуството няма да изчезне скоро.
Поне това е една допустима сцена, която може да се е разиграла. Около 40 хиляди години по-късно археолозите разкопават на същото място и откриват варовикова пещера в днешна югозападна Германия. Там откриват шест завладяващи фрагмента от слонова кост, заровени под 3 метра седимент. Всяка е дребна и когато се свържат още веднъж дружно, те образуват една единствена дрънкулка – жена, висока единствено 6 см, с пръстен на върха вместо глава, евентуално с цел да може да се носи като висулка. Това е Венера от Холе Фелс и се счита, че е най-старото обрисуване на човек, намирано в миналото.
Откритието, което се разкрива през 2008 година, е измежду най-новите от стотици сходни находки, открити още през 19-ти век: фигурките на Венера. Тези портативни статуи нормално са без лица или даже без глави и постоянно имат пресилени полови черти, с изпъкнали гърди, огромни задни елементи, необятни бедра и гънки от мазнини към корема им.
Откриват се в Европа и Азия, от тучните подножия на Пиренеите до вълнообразната пустота на централен Сибир. Но може би най-забележителното е, че голямото болшинство от творби на изкуството - които надалеч надвишават всички други оживели изображения на нашия тип от каменната епоха - изобразяват дами.
Доста е поразително... 99% от тях са дами “, споделя Катарина Ребай-Солсбъри, професор по праистория на човечеството във Виенския университет в Австрия.
Това е 160-годишната загадка на фигурките на Венера. Кой ги е направил и за какво? Дали те са дребни богини „ майки “, осезаеми въплъщения на женската плодовитост? Или може просто да са първите палеолитни дами, които са обективизирани – както безусловно, по този начин и преносно?
Изненадващ модел
Една от най-ранните открити фигурки на Венера е открита в долината Vézère в Южна Франция през 1864 година – район, прочут като люлката на човечеството заради огромната плътност на праисторически обекти. Откривателят е любопитен маркиз, който копае в близост директно след професионални археологически разкопки. Тънката миниатюра е необикновена с това, че наподобява съставлява гол торс на младо момиче. Смята се, че е направено от магдаленската просвета, която се е радвала на относително комфортно, богато на изкуство битие преди към 11 – 17 хиляди години. Маркизът я назовава „ Venus impudique “, „ нескромната Венера “, явно като язвителна отпратка към „ скромните Венери “, открити в класическото изкуство – скулптури на дами, които се пробват да прикрият голотата си, въпреки и постоянно да не е било допустимо.
Днес са открити повече от 200 фигурки на Венера, изваяни от глина или издълбани от необятна гама от материали, в това число слонова кост, гагат, еленов рог и разнообразни типове скали. Докато някои са груби, единствено с намек за женска форма, доста други са създадени с огромно внимание и артистичност.
Но това, което вълнува откривателите повече от век и половина, не са толкоз разликите им, колкото приликите.
„ Намирам ги за завладяващи, тъй като са толкоз необятно публикувани и има такава времева разлика сред интервалите, когато тези фигурки са били създадени “, споделя Ребей-Солсбъри.
Имаме фигурки, които си наподобяват от 17 хиляди година прочие н. е. и от 38 хиляди година прочие н. е. Как въобще е допустимо да се преодолее този времеви интервал? “.
Това е повече от четирикратно времево разстояние сред днешния ден и античен Египет, да вземем за пример. Интервалите са още по-умопомрачителни, като вземете поради, че културите от каменната епоха не са имали достъп до съвременни технологии за предаване на информация през толкоз дълги интервали, като писмеността.
Вземете Венера от Вилендорф, която е открита на брега на река Дунав, в североизточна Австрия, през август 1908 година С висящи гърди, надвиснала лой към корема й и огромни задни елементи, тя е интерпретирана като реалистично показване на жена със мощно наднормено тегло. Въпреки че й липсват крайници и лице, продълговати ръце с три пръста лежат на гърдите й, а главата й е покрита с нещо, което съгласно някои специалисти е комплицирано тъкана шапка. Когато е открита, тя към момента е покрита с алена охра, праистория c пигмент, който би могъл да съобщи на кожата й теракотен нюанс, макар че той несъзнателно е заличен от прекомерно усърдно разчистване.
Венерата от Холе Фелс се появяват към 14 000 години по-рано и все пак има сходни характерности. С извънредно изпъкнали гърди и огромно количество телесни мазнини, като Венера от Вилендорф, тя е направена без крайници или лице. И двете имат реален пъп и ясно изразена интимна област. Ребей-Солсбъри изяснява, че това са класическите черти на фигурката на Венера – понижени глави, крайници и ръце и акцент върху репродуктивните качества.
Редица хрумвания
Откакто са открити фигурките на Венера, не липсват спекулации за това каква цел може да са служили. В продължение на десетилетия концепцията, че те са просто нецензурен обекти, предопределени най-вече за мъжкия взор, остава известно пояснение, наред с възгледа за творбите на изкуството като фигури на плодовитостта.
Има обаче и по-изненадващи хрумвания, като догатката, че фигурките са без глави и крайници, тъй като са били автопортрети, направени от дами, които са изваяли това, което са видели. В този сюжет пресилените гърди, стомаси и интимни области са чисто резултат от погледа на дамата.
Ребей-Солсбъри избира да има вяра, че фигурките на Венера отразяват метода на живот на хората по това време. Една концепция е, че те могат да съставляват талисмани за отбрана на огнищата, споделя тя. Смята се, че хората не са били склонни да основават непрекъснати селища до неолита – когато появяването на земеделието е разрешила на хората да създават задоволително храна, с цел да останат на място през цялата година.
И по този начин концепцията е, че имате фигура, която оставяте в сезонно ангажиран лагер, който се грижи за огнището “, споделя тя.
Теорията също по този начин дава ясно пояснение за това по какъв начин фигурките на Венера не престават да дават отговор на същия модел в продължение на десетки хиляди години. Вместо фигурките да се предават от човек на човек в непрекъсната просвета, траяла хилядолетия, фигурките за отбрана на огнища, останали на първокласни места, като уютни пещери, може да са били преоткривани неведнъж от всяка нова група, прекарала време там, споделя Ребей-Солсбъри.
Друг метод е да се търсят улики за функционалността на фигурките в изискванията на околната среда, когато са били направени. Подобно на по-голямата част от дребните статуи, Венера от Вилендорф се счита, че е направена от народа на Граветиан, изтънчена група от ловци-събирачи, населявали Европа по време на последния ледников интервал. По време на това рисково захлаждане огромна част от Европа е изцяло замръзнала или обгърната в пълзящи ледници.
Ричард Джонсън, професор по медицина в медицинския кампус Anschutz на университета в Колорадо, е специалист по затлъстяването и има концепцията, че може би фигурките на Венера може да са работили като знаци на резистентност по време на този сложен интервал – когато има доказателства за недояждане, и популациите на хората от каменната епоха стартират да понижават. В този подтекст по-високият % телесни мазнини би бил огромно преимущество за оцеляване – в края на краищата, за това се е развил.
Заедно с сътрудниците си Джонсън проучва съотношението сред талията и бедрата на фигурките на Венера, открити в Евразия, и открива, че тези, основани, когато ледниците напредват и температурите падат, са склонни да изобразяват по-високи равнища на затлъстяване от тези, направени през интервали с по-малко климатични провокации.
Причината, заради която изобразяват дами, е обвързвана с това да имат задоволително мазнини, с цел да прекарат бременността “, споделя Джонсън.
Прозорец към предишното
Но фигурките на Венера не са завладяващи единствено поради това, което съставляват – те също могат да разкрият изкусителни детайлности от всекидневието преди десетки хиляди години.
Въпреки че Венера от Вилендорф е открита в Австрия, анализът на скалата, от която е направена – тип варовик, наименуван оолит – допуска, че тя произлиза от Италия, евентуално ценена от страната на долината на Сега ди Ала, котловина покрай езерото Гарда на юг от Алпите, към 26 000 година пр.н.е. Това слага огромна планинска верига сред мястото, където е добито творбата на изкуството, и мястото, където тя се е озовала. Или група ловци-събирачи са обиколили това географско затруднение – пътешестване от към 930 км – или по някакъв метод са намерили път през тези върхове по време на ледников интервал. Всеки от тези подвизи може да пренапише типовете пътувания, на които са били способни хората от Граветиан.
Междувременно други фигурки на Венера разкриват изненадващи прозрения за технологиите, налични за хората през каменната епоха. В всеобщото въображение облеклата от тази ера са напълно от скотски кожи – само че действителността може да е била по-различна. Някои дами са изобразявани облечени в облекла, които наподобява са направени от растителни нишки, в това число поли, шапки и горнища в жанр бандо, доста от които наподобява са основани благодарение на комплицирани техники на тъкане.
Но една статуя носи със себе си изключително прочувствен взор към предишното: пръстовият отпечатък на дете, живяло преди 25 000 години. Венера от Долни Вестонице е открита в праисторическо населено място за лов на мамути в подножието на планината Девин, в днешна Чешка република. Тази керамична дрънкулка е направена от примес от смляна кост и глина и наподобява, че е била обработена от млад член на групата. Може би са го създали сами или може би са си играли с него, както бихте си играли с кукла. Така или другояче, макар че тяхната просвета от дълго време е изчезнала, белезите, които са оставили, остават.
Променлива картина
Засега откривателите просто нямат задоволително информация за фигурките на Венера, с цел да стигнат до дефинитивни изводи за тяхното предопределение. Междувременно нашите тълкования могат да разкрият неуместни действителности за самите нас.
Те са малко като огледала “, споделя Ребай-Солсбъри.
По време на колониалната ера Венера от Вилендорф е описвана като „ жена стеатопиге “ – расистка фраза, употребена за разказване на вида тяло на избрани етнически групи. След това, с появяването на феминизма, тези фигурки стартират да се възприемат като женски богини – до момента в който през днешния ден има съмнение, че са свързани с изменението на климата.
Мога да бъда доста постмодерна за това и да кажа, че на всеки е разрешено да прочете в тях каквото желае и тогава може да се почувства въодушевен от тях “, споделя Ребей-Салсбъри.
И необичайно, този спокоен метод към фигурките на Венера може да е по-верен на техния праисторически генезис, в сравнение с търсене на едно, ясно дефинирано алегорично значение. „ Мисля, че те са служили на голям брой цели в предишното и не престават да го вършат “, споделя тя.
Дава образец с фигурката на Венера, открита покрай град Piatra Neamț, в долината на Бистрица, Румъния. Въпреки че е направена преди 17 000 години – което прави към 9 000 години и 1 000 км сред нея и Венера от Вилендорф – тази нова дрънкулка е изумително сходна, с едно завъртане. Дизайнът е изцяло сплеснат, като че ли оригиналът е бил прегазен от камион. „ И единственият метод, по който можете да обясните това, е, че хората в действителност би трябвало да са ги разкрили други сходни в предишното и да са произвели нещо сходно “, споделя тя. Въпреки това може да се окаже, че майсторите зад тези два обекта са имали изцяло разнообразни планове да изобразят жена.
Всъщност има някои доказателства, че даже в една просвета може да е имало доста типове фигурки на Венера, евентуално представляващи разнообразни женски функции и алегорични смисли. Един ранен разбор разпознава четири разнообразни типа, открити единствено в два тясно свързани археологически обекта в югозападна Русия, разграничени от тънкостите на тяхната поза.
Естествено, Ребей-Салсбъри има своя лична дрънкулка на Венера: златна 3D отпечатана имитация на Венера от Вилендорф, която живее на нейното бюро. „ Толкова е хубаво да я държа в ръцете си… Очевидно е направена, с цел да се борави с нея “, споделя тя. Днес копия на скулптурите са известни дарове, постоянно продавани като „ богини майки “ онлайн. И в случай че предходната устойчивост на оригиналите е под въпрос, ентусиазмът към тези творби на изкуството няма да изчезне скоро.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ