Най-силните магии за любов
Във всички локални, антични учения и религии е застъпена като извънредно значима тематиката за любовта.
Колкото основополагаща и изначална да е тя, толкоз редом на нея са се зараждали вярвания по какъв начин може да бъде ръководена и насочвана. Най-старите от тях произлизат от общочовешката ни прародина - Африка. Силна магия за обич и благополучие се правела от африканците, като се употребявали атрибути, концентриращи силата на мечтаното и които били затова нейни преносители. Това можело да бъдат кукли, наподобяващи по форма на индивида, към който е ориентирана магията.
Също по този начин постоянно в любовните отвари, заклинания и вълшебства се употребявали съставни елементи, които да създадат връзката с получатела им още по-силна като да вземем за пример: косъм от самия мъж или жена /особено интимен/; конец или част от дреха от него или нея; пръст от мястото, където живее.
В такава процедура се вижда ясно, че хората тогава преписвали изключително значение на предметите, които употребявали всекидневно, и намирали тясна енергийна връзка сред духовното и физическото ни тяло. Смятало се, че ориентираното въздействие върху част от телата ни, като космите или косата, може да рефлектира в смяна на съзнателното държание.
Някои изясняват това в желанието да се овеществят феномени, които мъчно могло да бъдат обяснени в древността и заради това будещи мощни фолклорни прекарвания, страхове, предания и практики. По-лесно било всичко да бъде ясно дефинирано, познато и затова управляемо. Ако снишим притежанието на власт върху възприятията на един човек до това да използваме негова движимост в заклинанието, то това би било по-лесно пояснение и онагледяване на това какво представляваме.
От духовна позиция магията е положение на ориентирана сила, която трансформира нормалното разбиране на света съгласно самостоятелното съзряване на засегнатия от нея човек. Тя ни отклонява толкоз повече от това, което е нашето предопределение да бъдем, колкото повече сила и религия в сбъдването й е акумулирана.
Затова още в древността се знаело, че и индивидът, който я прави, и оня който я поръчва, би трябвало да изпитват мощна увереност, че тя ще се случи и ще промени ориста на омагьосания. Една от най-мощните магия се основава сега, когато и третото съзнание- това на индивида, попаднал под нейното въздействие, повярва, че тя работи.
За усилване на вярата в магията се употребили и атрибути, които мъчно се намирали, а в яростното им търсене, се отдавала спомагателна мисловна сила, която катализирала сбъдването. Тези правила на завладяващото обаяние се градивна част от всяко една процедура по света и освен част от предишното ни.
През новата епоха, и християнизиране на света, изключително мощно усещане правели магиите вид обети. „ Дано в никакъв случай не намериш мъж /или жена/... ”, „ Проклет да си... ”, Дано гориш в пъкъла ”, и други сходни необятно публикувани заклинания с думи, станали мощно прихващащи вълшебства за злощастие и липса на обич, след чието изричане религиозните хора задействали програмата на вярата, че нещо извънредно ще им се случи и бивали омагьосвани. Като контраст на това се явявала и непреклонната им религия в застъпничеството на светците и посредством молитва, смирение и изповядване те възвръщали още веднъж своята вътрешна мощ, сила и самочувствие.
Като цяло най-силната магия се смята тази, която сплотява заклинанието с думи, потреблението на персонални движимости или косми от свързваните със възприятията места от човешкото тяло- главата и региона на гърдите- сърцето, както и от интимната област, отнасяща се до предизвикването на полово предпочитание.
Ако тези съставни елементи са налични, идната част от магията можела да се осъществи- вграждането на вярата, че тя ще се сбъдне и индивидът ще се промени, влюбвайки се в оня, който я поръчва. Такава религия би могло да се концентрира единствено от шамана или магьосника, който прави омагьосването.
Особено рискови са тези от тях, които могат да изпаднат в положение на медитация и визуализация дълготрайно време и по този начин да натрупат повече сила в материалния притежател на магията, който е предопределен да бъде наоколо след това до жертвата на омагьосването. Още по-въздействащи и прихващащи са вълшебства, които се основават от група от хора, координирали и съсредоточили мислите си в едни и същи посока, цел и предпочитание.
