Баришников като Нижински, велико!
Вацлав Нижински (1889-1950), именитият полско-руски балетист, приключил живота си в полуда, е героят в " Писмо до един мъж ". Представлението е на режисьора Робърт Уилсън, прочут със своите опити и податливост към невероятното и имал достойнството да бъде разказан като " бъдещето, което предвиждахме " от един от най-големите сюрреалисти в света, Луи Арагон. Звездата в творбата на известния американски сценичен режисьор е не различен, а Михаил Баришников, един не по-малко именит балетист.
Премиерата на моноспектакъла " Писмо до един мъж " беше през предишния юли на " Фестивала на двата свята " в Сполето, а това лято представлението ще обиколи европейските подиуми. Тоест, за нас се задава събитие от голямо значение, натоварено с високи упования - най-големият балетист на втората половина на XX век играе най-голямата звезда на балета от първата половина на века. И какъв шанс - светът на балета да разполага с гений като Баришников! За ролята на нестабилния душевен и драматичен облик на Нижински не се изисква просто типичен виртуоз. Изисква се създател с извънреден финес и страст - подобен, какъвто единствено Баришников може да бъде. Мъжът от " Писмото до един мъж " пък е Сергей Дягилев, който, в ролята си на импресарио, открива Нижински през 1908 година Нижински тогава е 19-годишен и е звезда в Мариински спектакъл в Санкт Петербург. Дягилев го включва в трупата на Ballets Russes, компания, която той основава през 1909 година в Париж. Нижински изиграва най-известните мъжки функции в балета и става звезда в цяла Европа. Под въздействието на Дягилев, с който стават двойка, той стартира и да хореографира. Няколко години по-късно идилията завършва, когато, откакто връзките сред двамата охладняват, Нижински се дами за унгарката Ромола де Пулски. Дягилев не приема измяната и уволнява Нижински, който до тогава очевидно не схваща, че кариерата му зависи напълно от неговия сътрудник. В писмо до Игор Стравински той написа: " Ако е правилно, че Сергей не желае да работи повече с мен, то тогава аз съм изгубил всичко. "
И трагичната му орис насетне потвърждава това просветление, а животът му става идеалната основа за спектакъла на Уилсън и Баришников.
Save
Премиерата на моноспектакъла " Писмо до един мъж " беше през предишния юли на " Фестивала на двата свята " в Сполето, а това лято представлението ще обиколи европейските подиуми. Тоест, за нас се задава събитие от голямо значение, натоварено с високи упования - най-големият балетист на втората половина на XX век играе най-голямата звезда на балета от първата половина на века. И какъв шанс - светът на балета да разполага с гений като Баришников! За ролята на нестабилния душевен и драматичен облик на Нижински не се изисква просто типичен виртуоз. Изисква се създател с извънреден финес и страст - подобен, какъвто единствено Баришников може да бъде. Мъжът от " Писмото до един мъж " пък е Сергей Дягилев, който, в ролята си на импресарио, открива Нижински през 1908 година Нижински тогава е 19-годишен и е звезда в Мариински спектакъл в Санкт Петербург. Дягилев го включва в трупата на Ballets Russes, компания, която той основава през 1909 година в Париж. Нижински изиграва най-известните мъжки функции в балета и става звезда в цяла Европа. Под въздействието на Дягилев, с който стават двойка, той стартира и да хореографира. Няколко години по-късно идилията завършва, когато, откакто връзките сред двамата охладняват, Нижински се дами за унгарката Ромола де Пулски. Дягилев не приема измяната и уволнява Нижински, който до тогава очевидно не схваща, че кариерата му зависи напълно от неговия сътрудник. В писмо до Игор Стравински той написа: " Ако е правилно, че Сергей не желае да работи повече с мен, то тогава аз съм изгубил всичко. "
И трагичната му орис насетне потвърждава това просветление, а животът му става идеалната основа за спектакъла на Уилсън и Баришников.
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ