Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“ (Персей“) събира

„ Васил Левски – оттатък митовете, легендите и заблудите “ („ Персей “) събира действителни обстоятелства за живота и активността на Апостола. Немалко от тях се оказват незнайни, а други се разгласяват за пръв път. Авторът Иван Лалев е историк, музеен експерт и шеф (1991- 2013) на Регионалния музей в Ловеч. От десетилетия изследва проблемите на Българското възобновление и делото на Васил Левски. В търсене на историческата истина и осланяйки се на документални свидетелства, Лалев дава отговор на значими въпроси: Кой е предателят на Апостола? Защо е белязан ловешкият духовник Кръстю Никифоров, до момента в който тихомълком е омаловажена ролята на същинския изменник, Иван Лилов Фурнаджиев? Кои са действителните обстоятелства по отношение на построяването на революционните комитети? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са следствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Резултат ли е Априлското въстание от активността на Левски или подготовката и провеждането му опонират с разбиранията на Апостола? Какви са връзките сред Левски и революционната емиграция във Влашко? Как незабелязано Левски стана индулгенция, икона за филтриране на гузни съвести? Тезата на създателя е, че главният историк-изследовател на личността и делото на Апостола, професор Унджиев, както и негови почитатели - след неверни заключения и изводи - генерират много привлекателна цялостна картина, която е незадоволително научна. Книгата дискутира въздействието на масонството върху  националноосвободителното ни придвижване. Внимателното прозрение в организационно-структурните документи на Великата ложа на Великия изток на Франция и главния документ на БРЦК - Нареда на служащите за освобождението на българския народ, разкрива близки концепции. Книгата обаче не си слага задачата да посегне върху построения облик на националния ни воин. Целта й е да бъде заменена методиката на научното дирене. Публикувани са и някои документи за хипотетичното, само че недоказано изменничество на поп Кръстю Никифоров. Проследен е и пътят към сриването на организацията, белязан с няколко убийства и разкрития на турските управляващи. Любопитни незнайни обстоятелства и фотоси описват за подправените печати, благодарение на които Апостола се е сдобивал с документи, позволяващи му да обикаля свободно и вън от съмнение страната. Предлагаме ви и фрагмент от книгата. „ Неусетно Левски стана индулгенция, икона за филтриране на гузни съвести. На кого и пред кого! На тези, които ни поучават с маслинките в джобното му тефтерче, а в същото време крадат с милиони, или на тези, влачещи жалкото битие в страна с възобновени феодални порядки. Ако отидете в пандиза, най-малко половината от контингента там ще го издигне за свое знаме. Той е знаме и за най-малките, и за най-възрастните, за почтения и почтен човек, както и за нарушителя и мафиота. Какво по-голямо неуважение и оскърбление на националния ни воин. На всичкото от горната страна му лепнахме и един изменник, български Юда Искариотски, с цел да измием ръцете си от нечистоплътността в жанр Пилат Понтийски и мозъка от морални угризения.

В интервала след 1878 година концепциите на Апостола за републиканска форма на държавно устройство са компрометирани и изрично опровергани, не от други, а от неговите сподвижници и съратници. Те се оказват духовно неподготвени и политически неспособни и не без въздействието и диктата на Великите сили, погребват и идеала на Левски за „ чиста и свята република ", за това, земите на Мизия, Тракия и Македония да станат „ храм на правата независимост ", където всички, без значение от своята етническа, верска и обществена принадлежност, ще живеят под знамето на „ единни и святи закони ".

През близо четиригодишния интервал в Българско Апостола поставя големи старания в търсенето на способи и средства по какъв начин да бъде акумулирана, възпитана и вярно ориентирана скованата от вековното иго, парализирана и недоразвита обществена сила. За страдание и тук без основни триумфи. Тръгнал по пътя на практическата реализация на „ предначертанието " си, той се сблъсква и претърпява не едно отчаяние.

Първото поражение на илюзиите му е обвързвано с неспособността или може би нежеланието на Панайот Хитов да схване концепциите му. После идва второто - груповият отпор на емиграцията в целостта си да го последва и работи в Българско, с цел да пристигна третото - от личния му народ, посочил се некадърен и неподобаващ " за правата независимост ". Много скоро вярата му в непоклатимите сили на народа, съгласно които „ не може противостои и най-силната буря " се сменя с съдбовната неизбежност, че „ по-непоклатима от всяка империя е робската душа ".

Априлското въстание освен не е резултат от активността на Левски, а назад, подготовката и провеждането му опонират на разбиранията на Апостола. За него предварителната подготовка, обезпечаването на едно въстание с пари, оръжие и хора стоят в основата на апостолската му задача в Българско. За страдание, макар големите старания да разсъни задрямалата национална свяст, да изведе народа от зоната на робската пасивност, резултатът се оказва много непретенциозен. Нито Априлското въстание, нито Освобождението на България (1877-1878 г.), нито следосвобожденското устройство на страната, стават съгласно вижданията и разбиранията на Апостола. “