Foreign Policy: С какво е различна настоящата икономическа криза от предишните
Вашингтон. Една от забавните характерности на световния стопански ред в ерата след Втората международна война е гъвкавостта на държавните управления да реагират на съществени рецесии. От стагфлацията, краха на Бретън Уудския валутен режим през 70-те и азиатската финансова рецесия през 90-те до световната рецесия на актуалното столетие - най-големите международни стопански системи постоянно са показвали невероятна дарба да намират благоприятни условия за съдействие за решение на належащи проблемите проблеми, написа американското списание Foreign Policy в материал, показан без редакторска интервенция от Агенция „ Фокус “.
Сега линията на шанса може да бъде прекратена. Настоящата каскада от проблеми - руско-украинският спор, инфлацията, дефицитът на храна и сила, възходящите цени на активите в Съединените щати, дългови рецесии в разрастващите се страни, последствията от пандемията от COVID-19 и спирания на веригата за доставки - може да докара до злополука - в доста връзки поради неспособността на централните банки да печатат пшеница и бензин. Въпреки това груповите ответни ограничения, които ще бъдат нужни за разрешаването на тези проблеми, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Никога до момента световното съдействие не е било толкоз незабавно — и в никакъв случай не е изглеждало толкоз малко евентуално.
По подигравка на ориста това е резултат от предишните триумфи. Ако по-рано светът елементарно се справяше с рецесиите, преодоляваше дестабилизацията и възстановяваше траекторията на напредък на международната стопанска система, през днешния ден доста страни станаха задоволително богати и авторитетни, с цел да изискват да се вземат поради техните ползи. Други преследват териториални или идеологически цели и ги считат за по-неотложни от непосредствените стопански цели. В резултат на това стана съвсем невероятно да се откри консенсус. Поради тази рецесия светът е жертван на поредност от конкуриращи се и частични реакции, вместо да откри метод да се сплоти, с цел да позволи казуса.
Показателен образец е срещата на министрите на търговията на СТО тази седмица в Женева, в началото планувана за 2020 година, само че отсрочена заради COVID-19. Организацията е лимитирана от правилото, че всяко съглашение изисква консенсус сред всички 164 членове. Например, няма метод те да одобрят отвод от патентни права за ваксини против COVID-19, макар че срокът на целенасоченост е изминал преди повече от година. Повече от 20 години те водят договаряния за ограничение на дотациите за лов на риба, които изчерпват международните океани. Когато в миналото СТО сътвори нови благоприятни условия за търговски правила и разрешаване на разногласия, тя изигра единствено незначителна роля в оправянето с актуалните проблеми на веригата за доставки. Освен това организацията надали ще може дейно да отговори на световната продоволствена рецесия на фона на въвеждането на ограничавания за експорт за опазване на питателните ресурси, които са застрашени заради възбраната за експорт на украинско и съветско зърно. Последствието от това безучастие може да бъде повишение на цените: мораториумът от 1998 година върху цените за трансгранична електронна търговия (включително евакуиране на данни на Apple и стрийминг на Netflix) изтича в сряда, като Индия и Южна Африка блокират неговото удължение.
Разбира се, няма незаменими организации и в предишното държавните управления успяваха да намерят нови способи за съдействие, когато старите институции ставаха неефективни. Така беше през 70-те години, когато светът беше изправен пред предизвикателство, доста сходно на това, което виждаме през днешния ден. Катастрофалната неудържима инфлация, войните във Виетнам и Близкия изток, възходът на петролния картел и последвалото повишаване на международните цени на силата, сривът на обезпечената със злато валутна система Бретън Уудс и политическият скандал Уотъргейт в Съединените щати провокираха световна неустойчивост и занимателен стопански напредък. Първоначално водачите на страните не съумяха да обезпечат нужната степен на съдействие за разрешаване на тези проблеми. По това време се появи доста литература за „ рецесията на легитимността ” на западния капитализъм.
Но финансовите министри на водещите западни сили въпреки всичко реализираха съглашение в опит да изградят нова парична система. Президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън през 1971 година анулира обмена на долари за злато. В резултат на това през 1975 година Франция е хазаин на първата среща на върха на „ Голямата шестица ”, където водачите на най-големите индустриализирани страни си слагат задачата да намерят допълващи се способи за възкръсване на своите „ заболели ” стопански системи. По-късно групата се трансформира в Г-7 (и по-късно за малко в Г-8, когато Русия за първи път беше включена в групата и изключена след анексирането на Крим през 2014 г.), а координационната конструкция за водещите западни стопански системи продължава да е аморфна.
След повече от двадесет релативно спокойни години, вследствие на поредност от дестабилизиращи финансови рецесии, в това число рецесията с мексиканското песо от 1994-1995 година, азиатската рецесия от 1997-1998 година и сривът на съветската валута през 1998 година се появи Г-20. По това време се появиха нови стопански сили и основаването на Г-20 бележи признаването на тази изменяща се действителност. Групата включва по-специално Китай, Индия, Бразилия, Русия, Мексико и Индонезия, т.е. клубът на богатите страни се разшири, с цел да дава отговор по-добре на стопанската система от 90-те. Г-20, сходно на Г-7, стартира с постоянни срещи на финансовите министри и по време на международната рецесия от 2008 година беше преформатирана в годишна среща на върха на държавните глави. През този интервал Г-20 се трансформира в център на световните старания за възобновяване на икономическия напредък, оказа помощ за бързото рестартиране на международната стопанска система посредством координирани ограничения за стимулиране, засилено финансово контролиране и повишение на кредитоспособността на Международния валутен фонд.
Разбира се, този тип взаимни старания рядко водят до преобразувания. И на Г-7, и на Г-20 им липсват пълномощията да вземат цялостния набор от нужни решения, което ги прави нищо повече от тласък за осъществяване на допълващи се политики. Често тези организации са по-малко загрижени за създаването на грандиозни проекти за възобновяване, в сравнение с за попречване на утежняване на обстановката. Едно от основните достижения на Г-20 по време на международната финансова рецесия бяха мощните обещания на страните-членки да заобикалят протекционистки ограничения, които биха изострили световния спад – и в по-голямата си част те бяха изпълнени. Дори такива скромни триумфи са доста по-ефективни от сюжет, в който участващите страни преследват противоположни цели или интензивно подкопават икономическите си ползи.
И по този начин, откакто СТО е скована от правилото за консенсус и Г-7 и Г-20 нямат всеобхватна власт, коя група или орган може да се притече на помощ този път? Самото слагане на въпроса допуска компликации при координирането на световните отговори на настоящия набор от рецесии. Съединените щати и техните съдружници интензивно се пробват да навредят на съветската стопанска система посредством всеобхватни наказания, а Русия отговори, като блокира украинските доставки на зърно през черноморските пристанища. Г-20 е разграничена и безсилна. Министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън прикани Русия да бъде изключена от групата и заплаши с протест на срещите, в случай че участват представители на Москва. По време на речта на съветската делегация на априлската среща на Г-20 във Вашингтон тя напусна залата с няколко задгранични сътрудници и ръководители на централни банки. Срещата завърши без сключване на обичайното официално съобщение, в което се обрисуват въпроси, по които може да се реализира или е реализирано съглашение. Изключването на Русия от групата е малко евентуално, защото единствено Канада и Австралия публично поддържаха настояването на Съединени американски щати. Като хазаин на тазгодишната среща на върха, Индонезия към този момент предложения Русия на плануваната среща през ноември (и също по този начин насочи еднократна покана към Украйна, която не е член на организацията). Само присъединяване на Русия може да е задоволително, с цел да обезврежда Г-20, само че е малко евентуално други членове да поддържат някаква тактика за подсилване на международната стопанска система, като в същото време изолират Москва. Китай, по-специално, отхвърли да скъса връзките си с Русия и се концентрира върху самодостатъчността на личната си стопанска система в лицето на западните наказания против Москва.
Благодарение на Г-7 и други конгреси западните стопански системи се сплотиха доколкото е допустимо, даже макар продължаващите различия по отношение на стягането на антируските ограничавания. Не е малко достижение, защото страните от Г-7 към момента съставляват близо половината от международния Брутният вътрешен продукт и са водещи в региона на най-съвременните технологии. Съединените щати и Европа значително преодоляха дългогодишните разногласия за търговията със стомана, алуминий и самолети, а в сегашната среда те въобще наподобяват като дреболии. Но мащабът на днешните проблеми надалеч надвишава това, което страните от Г-7 могат да се оправят сами. Например, повече от 50 страни поддържаха проекта на групата за справяне с опасенията за продоволствената сигурност посредством разширение на финансовата и техническата поддръжка в подмяна на унищожаване на възбраните за експорт и други ограничения, които биха могли в допълнение да навредят на международните пазари на храни. Но Индия, която забрани износа на пшеница предишния месец, до момента блокира самодейността, като се съпротивлява и на други ограничения за освобождение на питателните доставки за по-бедните страни в опит да реализира самодостатъчност в селскостопанското произвеждане.
Администрацията на Байдън прояви креативен метод в опитите си да откри обходни пътища и да построи обединения от страни с единодушие. Съветът по търговия и технологии сред Съединени американски щати и Европейски Съюз координира дейностите за надзор на износа, шерване на данни и сериозна софтуерна резистентност. По време на визитата си през май в Токио американският президент разгласи стартирането на нова индо-тихоокеанска икономическа конструкция, която ще включва Япония, Южна Корея и Индия. Макар и много неразбираем, новият конгрес има за цел да насърчи съдействието по въпроси като цифровата търговия, декарбонизацията и координацията на данъчните правила. На срещата на върха на Северна и Южна Америка в Лос Анджелис Съединени американски щати започва нова самодейност, наречена Американско партньорство за стопански разцвет с сходен дневен ред. Но на срещата не участваха представители на втората по величина стопанска система в Латинска Америка след Бразилия: мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор бойкотира срещата на върха, откакто Вашингтон изключи Куба, Венецуела и Никарагуа от присъединяване.
Въпреки безкрайната креативност, никоя от тези начинания не е даже отчасти съответстваща към актуалната обстановка. По време на предходни рецесии водещите международни държавни управления съумяха да преодолеят множеството от разликите и да разработят ефикасни отговори. Този път обаче не може и да се мечтае за такова нещо. Фиаското на съдействието може да се окаже най-продължителната и тревожна последица от актуалната поредност от припокриващи се рецесии. Досега международната търговия като цяло не е претърпяла огромни вреди, като комерсиалните резултати доближават рекордни равнища през 2021 година, макар че в този момент се забавя, като хранителният и енергийният бранш страдат най-вече. Настоящите рецесии подкопаха увереността, че макар разликите, водещите международни стопански системи са единни в разбирането си за значимостта на икономическия напредък и непоклатимост и са в положение да обединят напъните си до оптималната допустима степен за реализиране на тези цели. Сега просто няма кой да насочи кораба по даден курс.
Превод и редакция: Иван Христов
Сега линията на шанса може да бъде прекратена. Настоящата каскада от проблеми - руско-украинският спор, инфлацията, дефицитът на храна и сила, възходящите цени на активите в Съединените щати, дългови рецесии в разрастващите се страни, последствията от пандемията от COVID-19 и спирания на веригата за доставки - може да докара до злополука - в доста връзки поради неспособността на централните банки да печатат пшеница и бензин. Въпреки това груповите ответни ограничения, които ще бъдат нужни за разрешаването на тези проблеми, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Никога до момента световното съдействие не е било толкоз незабавно — и в никакъв случай не е изглеждало толкоз малко евентуално.
По подигравка на ориста това е резултат от предишните триумфи. Ако по-рано светът елементарно се справяше с рецесиите, преодоляваше дестабилизацията и възстановяваше траекторията на напредък на международната стопанска система, през днешния ден доста страни станаха задоволително богати и авторитетни, с цел да изискват да се вземат поради техните ползи. Други преследват териториални или идеологически цели и ги считат за по-неотложни от непосредствените стопански цели. В резултат на това стана съвсем невероятно да се откри консенсус. Поради тази рецесия светът е жертван на поредност от конкуриращи се и частични реакции, вместо да откри метод да се сплоти, с цел да позволи казуса.
Показателен образец е срещата на министрите на търговията на СТО тази седмица в Женева, в началото планувана за 2020 година, само че отсрочена заради COVID-19. Организацията е лимитирана от правилото, че всяко съглашение изисква консенсус сред всички 164 членове. Например, няма метод те да одобрят отвод от патентни права за ваксини против COVID-19, макар че срокът на целенасоченост е изминал преди повече от година. Повече от 20 години те водят договаряния за ограничение на дотациите за лов на риба, които изчерпват международните океани. Когато в миналото СТО сътвори нови благоприятни условия за търговски правила и разрешаване на разногласия, тя изигра единствено незначителна роля в оправянето с актуалните проблеми на веригата за доставки. Освен това организацията надали ще може дейно да отговори на световната продоволствена рецесия на фона на въвеждането на ограничавания за експорт за опазване на питателните ресурси, които са застрашени заради възбраната за експорт на украинско и съветско зърно. Последствието от това безучастие може да бъде повишение на цените: мораториумът от 1998 година върху цените за трансгранична електронна търговия (включително евакуиране на данни на Apple и стрийминг на Netflix) изтича в сряда, като Индия и Южна Африка блокират неговото удължение.
Разбира се, няма незаменими организации и в предишното държавните управления успяваха да намерят нови способи за съдействие, когато старите институции ставаха неефективни. Така беше през 70-те години, когато светът беше изправен пред предизвикателство, доста сходно на това, което виждаме през днешния ден. Катастрофалната неудържима инфлация, войните във Виетнам и Близкия изток, възходът на петролния картел и последвалото повишаване на международните цени на силата, сривът на обезпечената със злато валутна система Бретън Уудс и политическият скандал Уотъргейт в Съединените щати провокираха световна неустойчивост и занимателен стопански напредък. Първоначално водачите на страните не съумяха да обезпечат нужната степен на съдействие за разрешаване на тези проблеми. По това време се появи доста литература за „ рецесията на легитимността ” на западния капитализъм.
Но финансовите министри на водещите западни сили въпреки всичко реализираха съглашение в опит да изградят нова парична система. Президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън през 1971 година анулира обмена на долари за злато. В резултат на това през 1975 година Франция е хазаин на първата среща на върха на „ Голямата шестица ”, където водачите на най-големите индустриализирани страни си слагат задачата да намерят допълващи се способи за възкръсване на своите „ заболели ” стопански системи. По-късно групата се трансформира в Г-7 (и по-късно за малко в Г-8, когато Русия за първи път беше включена в групата и изключена след анексирането на Крим през 2014 г.), а координационната конструкция за водещите западни стопански системи продължава да е аморфна.
След повече от двадесет релативно спокойни години, вследствие на поредност от дестабилизиращи финансови рецесии, в това число рецесията с мексиканското песо от 1994-1995 година, азиатската рецесия от 1997-1998 година и сривът на съветската валута през 1998 година се появи Г-20. По това време се появиха нови стопански сили и основаването на Г-20 бележи признаването на тази изменяща се действителност. Групата включва по-специално Китай, Индия, Бразилия, Русия, Мексико и Индонезия, т.е. клубът на богатите страни се разшири, с цел да дава отговор по-добре на стопанската система от 90-те. Г-20, сходно на Г-7, стартира с постоянни срещи на финансовите министри и по време на международната рецесия от 2008 година беше преформатирана в годишна среща на върха на държавните глави. През този интервал Г-20 се трансформира в център на световните старания за възобновяване на икономическия напредък, оказа помощ за бързото рестартиране на международната стопанска система посредством координирани ограничения за стимулиране, засилено финансово контролиране и повишение на кредитоспособността на Международния валутен фонд.
Разбира се, този тип взаимни старания рядко водят до преобразувания. И на Г-7, и на Г-20 им липсват пълномощията да вземат цялостния набор от нужни решения, което ги прави нищо повече от тласък за осъществяване на допълващи се политики. Често тези организации са по-малко загрижени за създаването на грандиозни проекти за възобновяване, в сравнение с за попречване на утежняване на обстановката. Едно от основните достижения на Г-20 по време на международната финансова рецесия бяха мощните обещания на страните-членки да заобикалят протекционистки ограничения, които биха изострили световния спад – и в по-голямата си част те бяха изпълнени. Дори такива скромни триумфи са доста по-ефективни от сюжет, в който участващите страни преследват противоположни цели или интензивно подкопават икономическите си ползи.
И по този начин, откакто СТО е скована от правилото за консенсус и Г-7 и Г-20 нямат всеобхватна власт, коя група или орган може да се притече на помощ този път? Самото слагане на въпроса допуска компликации при координирането на световните отговори на настоящия набор от рецесии. Съединените щати и техните съдружници интензивно се пробват да навредят на съветската стопанска система посредством всеобхватни наказания, а Русия отговори, като блокира украинските доставки на зърно през черноморските пристанища. Г-20 е разграничена и безсилна. Министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън прикани Русия да бъде изключена от групата и заплаши с протест на срещите, в случай че участват представители на Москва. По време на речта на съветската делегация на априлската среща на Г-20 във Вашингтон тя напусна залата с няколко задгранични сътрудници и ръководители на централни банки. Срещата завърши без сключване на обичайното официално съобщение, в което се обрисуват въпроси, по които може да се реализира или е реализирано съглашение. Изключването на Русия от групата е малко евентуално, защото единствено Канада и Австралия публично поддържаха настояването на Съединени американски щати. Като хазаин на тазгодишната среща на върха, Индонезия към този момент предложения Русия на плануваната среща през ноември (и също по този начин насочи еднократна покана към Украйна, която не е член на организацията). Само присъединяване на Русия може да е задоволително, с цел да обезврежда Г-20, само че е малко евентуално други членове да поддържат някаква тактика за подсилване на международната стопанска система, като в същото време изолират Москва. Китай, по-специално, отхвърли да скъса връзките си с Русия и се концентрира върху самодостатъчността на личната си стопанска система в лицето на западните наказания против Москва.
Благодарение на Г-7 и други конгреси западните стопански системи се сплотиха доколкото е допустимо, даже макар продължаващите различия по отношение на стягането на антируските ограничавания. Не е малко достижение, защото страните от Г-7 към момента съставляват близо половината от международния Брутният вътрешен продукт и са водещи в региона на най-съвременните технологии. Съединените щати и Европа значително преодоляха дългогодишните разногласия за търговията със стомана, алуминий и самолети, а в сегашната среда те въобще наподобяват като дреболии. Но мащабът на днешните проблеми надалеч надвишава това, което страните от Г-7 могат да се оправят сами. Например, повече от 50 страни поддържаха проекта на групата за справяне с опасенията за продоволствената сигурност посредством разширение на финансовата и техническата поддръжка в подмяна на унищожаване на възбраните за експорт и други ограничения, които биха могли в допълнение да навредят на международните пазари на храни. Но Индия, която забрани износа на пшеница предишния месец, до момента блокира самодейността, като се съпротивлява и на други ограничения за освобождение на питателните доставки за по-бедните страни в опит да реализира самодостатъчност в селскостопанското произвеждане.
Администрацията на Байдън прояви креативен метод в опитите си да откри обходни пътища и да построи обединения от страни с единодушие. Съветът по търговия и технологии сред Съединени американски щати и Европейски Съюз координира дейностите за надзор на износа, шерване на данни и сериозна софтуерна резистентност. По време на визитата си през май в Токио американският президент разгласи стартирането на нова индо-тихоокеанска икономическа конструкция, която ще включва Япония, Южна Корея и Индия. Макар и много неразбираем, новият конгрес има за цел да насърчи съдействието по въпроси като цифровата търговия, декарбонизацията и координацията на данъчните правила. На срещата на върха на Северна и Южна Америка в Лос Анджелис Съединени американски щати започва нова самодейност, наречена Американско партньорство за стопански разцвет с сходен дневен ред. Но на срещата не участваха представители на втората по величина стопанска система в Латинска Америка след Бразилия: мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор бойкотира срещата на върха, откакто Вашингтон изключи Куба, Венецуела и Никарагуа от присъединяване.
Въпреки безкрайната креативност, никоя от тези начинания не е даже отчасти съответстваща към актуалната обстановка. По време на предходни рецесии водещите международни държавни управления съумяха да преодолеят множеството от разликите и да разработят ефикасни отговори. Този път обаче не може и да се мечтае за такова нещо. Фиаското на съдействието може да се окаже най-продължителната и тревожна последица от актуалната поредност от припокриващи се рецесии. Досега международната търговия като цяло не е претърпяла огромни вреди, като комерсиалните резултати доближават рекордни равнища през 2021 година, макар че в този момент се забавя, като хранителният и енергийният бранш страдат най-вече. Настоящите рецесии подкопаха увереността, че макар разликите, водещите международни стопански системи са единни в разбирането си за значимостта на икономическия напредък и непоклатимост и са в положение да обединят напъните си до оптималната допустима степен за реализиране на тези цели. Сега просто няма кой да насочи кораба по даден курс.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ