Сатурн е по-лек от водата и още 5 любопитни факта от близо и далеч
Варовикът е формиран от трилиони микроскопични фосили на планктон
Едноклетъчни водорасли наречени коколитофори са живели в земните океани 200 милиона години. За разлика от останалите морски растения, те се обгръщали с калцитни обвивки, наречени коколити. Преди към 100 милиона години, изискванията са довели до натрупването на коколитофори в пълен пласт на морското дъно, образувайки бял килом. С натрупването на още седименти от горната страна, налягането е компресирало коколитите в канара, създавайки варовикови депозити като белите скали на Доувър. Коколитофорите са единствено един от праисторическите типове, които са били обезсмъртени във фосили.
Кихаме със 160 км/ч
Независимо дали е провокирано от алергия или простуда, кихането е естествена реакция на организма, при която белите дробове непринудено изхвърлят на открито мощна бликам въздух. По-интересното обаче е, че скоростта, с която става това, може да надвиши 160 км/ч! Ето за какво постоянно е по-добре да не потискате кихането. В противоположен случай може несъзнателно да предизвикате пострадвания на един от многото мускули и органи, участващи в процеса.
Сатурн е по-лек от водата
Въпреки че е втората по размери планета в нашата Слънчева система, Сатурн е извънредно лек газов колос. Плътността му е едвам 0,687 г/куб. см, до момента в който тази на водата е 0,998 г/куб. см. На процедура това значи, че в случай че някак съумеете да поставите планетата в съд с вода, тя ще плува на повърхността. Проблемът е, че екваторът на Сатурн има радиус от 60 268 км, което значи, че ще ви би трябвало значителен съд.
Може да заварите метал без инструмент
Заварката на два метала нормално става с поялник, само че в открития Космос подобен не е нужен. Във вакуума на необятното пространство два метала без никакво покритие автоматизирано се сливат в едно парче. На Земята това е невероятно, защото атмосферата постоянно покрива метала с тъничък окислителен пласт. Уникалният развой се назовава " студена спойка " и на него постоянно се приписват повредите в първите спътници, изпратени в околоземна орбита.
