Азербайджан срещу Армения пред Международния съд
След война сред Армения и Азербайджан през 2020 година Република Азербайджан подаде тъжба до Международния съд за нарушаване от страна на Армения на нормите на Конвенциятана Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на расова дискриминация.
Позицията на Азербайджан се основава на следното: по време на 30-те години военна окупация всички цивилни здания, включително лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, жилищни здания,културни и исторически монументи, религиозни обекти и гробища, останали в окупираните територии, са били изцяло развалени и унищожени от Република Армения. По експертни данни цената на вредите, нанесени на Азербайджан, надвишава 50 милиарда щатски $. В жалбата на Азербайджан до Международния съд Армения е упрекната в практикуване на расова дискриминация против етнически азербайджанци посредством военна окупация и етническо пречистване на към един милион жители, както и изтриване на културно завещание и осъществяване на екологична експанзия в някогашните окупирани територии.
Азербайджан повдига 4 групи желае против Армения, а точно етническо пречистване, културно изтриване, екологична експанзия и тирада на омразата и дезинформация. Позовавайки се на окончателното изпъждане на 1 милион азербайджанци от Армения и от някогашни окупирани територии на съображение на „ народен и етнически генезис " в интервала от 1987 до 2020 година и клането на над 600 азербайджански цивилни в град Ходжали през 1992 година, което интернационалната общественост осъжда като акт на геноцид. Азербайджан приписва тази „ политика на етническо пречистване " на дискриминационната тактика на Армения за реализиране на моноетническа страна.
В заявката на Азербайджан, Армения е упрекната в провеждането на политика на „ културно изтриване " в някогашните окупирани територии за унищожаване на всяка диря на азербайджанска етническа принадлежност посредством заличаване и смяна на азербайджанските имена на области и райони с арменски топографски имена, както и плячкосване и заличаване на азербайджанските обекти, предмет на културно завещание.
Освен това Азербайджан декларира, че дискриминационните политики на Армения отхвърлят на етническите азербайджанци достъп до съществени запаси, прави се употреба на естествените запаси и опустошение на околната среда в окупираните територии: Армения отхвърля достъп на азербайджанци до над 90% от водохранилището Сарсанг (Sarsang),умишлено лишавайки от питейна вода азербайджанци, които са живели на територията на водоема.
В допълнение Азербайджан твърди, че Армения продължава да подбужда към етническа ненавист и предизвиква расистката агитация против азербайджанци, включително в своите просветителни институции, учебници, публични и обществени медии - посредством координирана акция за дезинформация и разпространяване на анти-азербайджанска тирада на омразата.
Експертите считат, че Съдът ще вземе поради всички доказателства за събитията, случили се през последните 30 години, в по-широк подтекст - освен самите събития, само че и претекстовете зад тях.
Позицията на Азербайджан се основава на следното: по време на 30-те години военна окупация всички цивилни здания, включително лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, жилищни здания,културни и исторически монументи, религиозни обекти и гробища, останали в окупираните територии, са били изцяло развалени и унищожени от Република Армения. По експертни данни цената на вредите, нанесени на Азербайджан, надвишава 50 милиарда щатски $. В жалбата на Азербайджан до Международния съд Армения е упрекната в практикуване на расова дискриминация против етнически азербайджанци посредством военна окупация и етническо пречистване на към един милион жители, както и изтриване на културно завещание и осъществяване на екологична експанзия в някогашните окупирани територии.
Азербайджан повдига 4 групи желае против Армения, а точно етническо пречистване, културно изтриване, екологична експанзия и тирада на омразата и дезинформация. Позовавайки се на окончателното изпъждане на 1 милион азербайджанци от Армения и от някогашни окупирани територии на съображение на „ народен и етнически генезис " в интервала от 1987 до 2020 година и клането на над 600 азербайджански цивилни в град Ходжали през 1992 година, което интернационалната общественост осъжда като акт на геноцид. Азербайджан приписва тази „ политика на етническо пречистване " на дискриминационната тактика на Армения за реализиране на моноетническа страна.
В заявката на Азербайджан, Армения е упрекната в провеждането на политика на „ културно изтриване " в някогашните окупирани територии за унищожаване на всяка диря на азербайджанска етническа принадлежност посредством заличаване и смяна на азербайджанските имена на области и райони с арменски топографски имена, както и плячкосване и заличаване на азербайджанските обекти, предмет на културно завещание.
Освен това Азербайджан декларира, че дискриминационните политики на Армения отхвърлят на етническите азербайджанци достъп до съществени запаси, прави се употреба на естествените запаси и опустошение на околната среда в окупираните територии: Армения отхвърля достъп на азербайджанци до над 90% от водохранилището Сарсанг (Sarsang),умишлено лишавайки от питейна вода азербайджанци, които са живели на територията на водоема.
В допълнение Азербайджан твърди, че Армения продължава да подбужда към етническа ненавист и предизвиква расистката агитация против азербайджанци, включително в своите просветителни институции, учебници, публични и обществени медии - посредством координирана акция за дезинформация и разпространяване на анти-азербайджанска тирада на омразата.
Експертите считат, че Съдът ще вземе поради всички доказателства за събитията, случили се през последните 30 години, в по-широк подтекст - освен самите събития, само че и претекстовете зад тях.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ