Съветът на Европа: Напрежението между РСМ, България и ЕС се задълбочава
Съветът на Европа разгласява Доклад за напредъка на страните членки по мониторинговата процедура на ПАСЕ. Документът е направен от латвийската депутатка Занда Калинина-Лукашевска и следва да бъде признат в края на януари в границите на първата годишна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – ПАСЕ.
Докладът показва, че все още Комитетът на министрите на Съвета на Европа следи осъществяването на 40 решения на Европейския съд по правата на индивида, касаещи Северна Македония, в това число 18 „ водещи “ каузи. Три решения са под засилена процедура на наблюдаване: каузи, свързани с малтретиране от страна на полицията и неналичието на дейно следствие в тази връзка (група каузи „ Китановски “), делото „ X. “ по отношение на неналичието на законодателство за изискванията и процедурите за смяна на пола на транссексуални лица в актовете за раждане, както и каузи, свързани с отхвърли да се записват избрани сдружения като религиозни организации (група „ Православна Охридска архиепископия “).
Припомняме, че едно от най-знаковите изказвания на премиера Християн Мицкоски пред интернационалната общественост е, че Северна Македония няма нито едно неизпълнено решение на Съда по правата на индивида в Страсбург и че страната е „ първенец “ в отбраната на правата на индивида.
През май 2024 година Комитетът за попречване на изтезанията на Съвета на Европа- КПТ разгласява отчет, в който заключи, че няма усъвършенстване в третирането на лишените от независимост от полицията от 2019 година насам. Въпреки че КПТ е отчел някои усъвършенствания в пандизите в Скопие, Щип и Прилеп, ситуацията в пандиза „ Идризово “ остава обезпокоително. Докладът акцентира съществуването на физическо малтретиране от страна на личния състав, продължителна изолираност на сложни пандизчии, високи равнища на принуждение сред пандизчиите, нехигиенични и рискови условия, както и публикувана корупция и фаворизиране от страна на личния състав.
КПТ заключи, че здравната грижа в пандизите е несъответстваща и че стратегическата промяна на затворническата система би трябвало да се концентрира върху премахването на корупцията измежду личния състав и професионализирането на ръководството посредством транспарантни, основани на заслуги и деполитизирани назначения, написа NOVA.
По отношение на присъединението на районен съд Македония към Европейския съюз, отчетът показва, че „ процесът продължава да бъде занимателен от спор с България по отношение на балканската история, език и просвета “. Предишното държавно управление е приело „ българско искане “ за включване в конституцията на Северна Македония на отпратка към българско етническо малцинство, само че не разполагаше с нужното парламентарно болшинство, с цел да извърши смяната.
Условието за вписването на българите в Конституцията на Северна Македония като държавотворен народ, наред с другите седем общности, беше включено в Преговорната рамка за участие в Европейски Съюз по гледище на жителите на Северна Македония с българско съзнание.
Новият министър-председател декларира, че държавното управление му ще промени конституцията, единствено в случай че България първо утвърди участието на Северна Македония в Европейски Съюз. Г-н Мицкоски също по този начин е показал обстоятелството, че България към момента не е изпълнила решенията на Европейския съд по правата на индивида, свързани с регистрацията на сдружения на македонци, живеещи в България.
Докладът показва още, че връзките на Северна Македония с България, както и с Европейския съюз, са станали още по-напрегнати, откакто на срещата на посланиците на Европейски Съюз в Брюксел на 25 септември 2024 година беше решено да се форсира процесът на присъединение на Албания към Европейски Съюз, без значение от този на Северна Македония (и двете страни започнаха договаряния за присъединение на 19 юли 2022 г.)
Докладът показва, че все още Комитетът на министрите на Съвета на Европа следи осъществяването на 40 решения на Европейския съд по правата на индивида, касаещи Северна Македония, в това число 18 „ водещи “ каузи. Три решения са под засилена процедура на наблюдаване: каузи, свързани с малтретиране от страна на полицията и неналичието на дейно следствие в тази връзка (група каузи „ Китановски “), делото „ X. “ по отношение на неналичието на законодателство за изискванията и процедурите за смяна на пола на транссексуални лица в актовете за раждане, както и каузи, свързани с отхвърли да се записват избрани сдружения като религиозни организации (група „ Православна Охридска архиепископия “).
Припомняме, че едно от най-знаковите изказвания на премиера Християн Мицкоски пред интернационалната общественост е, че Северна Македония няма нито едно неизпълнено решение на Съда по правата на индивида в Страсбург и че страната е „ първенец “ в отбраната на правата на индивида.
През май 2024 година Комитетът за попречване на изтезанията на Съвета на Европа- КПТ разгласява отчет, в който заключи, че няма усъвършенстване в третирането на лишените от независимост от полицията от 2019 година насам. Въпреки че КПТ е отчел някои усъвършенствания в пандизите в Скопие, Щип и Прилеп, ситуацията в пандиза „ Идризово “ остава обезпокоително. Докладът акцентира съществуването на физическо малтретиране от страна на личния състав, продължителна изолираност на сложни пандизчии, високи равнища на принуждение сред пандизчиите, нехигиенични и рискови условия, както и публикувана корупция и фаворизиране от страна на личния състав.
КПТ заключи, че здравната грижа в пандизите е несъответстваща и че стратегическата промяна на затворническата система би трябвало да се концентрира върху премахването на корупцията измежду личния състав и професионализирането на ръководството посредством транспарантни, основани на заслуги и деполитизирани назначения, написа NOVA.
По отношение на присъединението на районен съд Македония към Европейския съюз, отчетът показва, че „ процесът продължава да бъде занимателен от спор с България по отношение на балканската история, език и просвета “. Предишното държавно управление е приело „ българско искане “ за включване в конституцията на Северна Македония на отпратка към българско етническо малцинство, само че не разполагаше с нужното парламентарно болшинство, с цел да извърши смяната.
Условието за вписването на българите в Конституцията на Северна Македония като държавотворен народ, наред с другите седем общности, беше включено в Преговорната рамка за участие в Европейски Съюз по гледище на жителите на Северна Македония с българско съзнание.
Новият министър-председател декларира, че държавното управление му ще промени конституцията, единствено в случай че България първо утвърди участието на Северна Македония в Европейски Съюз. Г-н Мицкоски също по този начин е показал обстоятелството, че България към момента не е изпълнила решенията на Европейския съд по правата на индивида, свързани с регистрацията на сдружения на македонци, живеещи в България.
Докладът показва още, че връзките на Северна Македония с България, както и с Европейския съюз, са станали още по-напрегнати, откакто на срещата на посланиците на Европейски Съюз в Брюксел на 25 септември 2024 година беше решено да се форсира процесът на присъединение на Албания към Европейски Съюз, без значение от този на Северна Македония (и двете страни започнаха договаряния за присъединение на 19 юли 2022 г.)
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ