Варна - най-добрият град за живеене с най-лошата автогара |
Варна е един от градовете, който печели ранглисти за най-хубав град за живеене. И има за какво. В класацията на Дарик радио и вестник " 24 часа " преди години, Варна е получила оптималния брой точки по 13 от общо 40 критерия - положителното географско състояние доста денонощни аптеки, поради магазини, които работят до късно, достатъчното количество банкомати.
Варна е измежду градовете, в които можеш да получиш положително обучение - шест висши образователни заведения, пет елитни гимнази, културният живот също е на равнище.
Морската столица е отпред и по други забавни критерии: “Улични тоалетни ”, “Място да пиеш хубаво кафе в центъра ”, “Брой заведения за хранене с друга национална кухня ”, “Наличие на инсталация за лекуване на инфаркт ”, “Организиране на концерти, фестивали и други събития ”, най-ниска безработица.
В същото време този прелестен град от години влачи едни и същи проблеми, които утежняват качеството на живот на хората и които все не се оправят.
Най-лошата автогара
Във всеки град автогарата е първото нещо, което виждаш. Не и във Варна. Там тя се намира на 5 км от гарата, а превозът до нея е комплициран. Директният рейс минава един път на високосна, а по-честите са с прехвърляне. Понеже пътят минава през най-натоварената част на града, от време на време единствено пътуването лишава 30 минити, без да се брои чакането. Табели, несъмнено, няма.
Този парадокс е първото усещане на туристите от София, която идват с другояче комфортния нощен трен със спални вагони. Нарамваш дисагите и почваш да се луташ с тях из града, с цел да си намериш автобуса за Бяла да вземем за пример.
Ако идвате от София с рейс, усещането не е по-приятно. Автогарата е мърлява и занемарена. Понеже е построена върху частни парцели, за които е ясно, че все в миналото ще бъдат върнати на притежателите, никой не си дава напън да влага в нея или най-малко да я ремонтира. Ако това е Морска столица, несъмнено е на Пакистан, казваш си, в случай че срещата ти с Варна завърши единствено с автогарата. А и няма доста шансове да не завърши там, тъй като мястото й е супер неловко, надалеч от центъра, от морето и от всички хубави места, който един екскурзиант би желал да види, в случай че има 2-3 свободни часа, които да прекара в разноски, вместо в кибичене в мизерията.
Проблемът с автогарата се влачи към този момент десетилетие. В публикация от 2012 година журналистът Спас Спасов възкликва " "
Вратите, през които пасажерът може да влезе във варненската автогара са тесни и мръсни. Вляво от входа огледални стъкла крият тясно и душно казино – в действителност зала с ротативки, " обрасла " фасадата на постройката. Вътре, над битака, разпрострял се в съвсем целия салон за чакащи, се стели тежката задуха на доста шкембе супа и малко въздух. Евтино долни дрехи, подправени часовници, съмнителни питиета в ярките цветове на дъгата, еротика и всичко оттатък нея в цялостната си гама...
Вън на перона изобилието е също толкоз впечатляващо - нечистотия до шия, мазни баничарници, задушливи тоалетни, бараки за пица, карловски понички и след това отново баници. До тях билети за Брюксел, Лондон, Истанбул или София...
Това е описанието на автогарата от 2012 година, когато превозвачите са поискали от общината автогарата да бъде преместена.
Тогавашният варненски кмет е заречен строитеслтвото на новата да стартира до 1 година. Оттогава всички претенденти за кметове и депутати постоянно дават обещание строителството да почне веднага, по-късно. дето се вика - още от понеделник. Само не се прецизира кой понеделник.
Вторият Аспарухов мост
Варна евентуално е най-удобният град за митинги. Затваряш Аспаруховия мост и парализираш града. Когато преди доста, доста време е строен, южните квартали на града са били малобройни, а колите напълно малко. Общият организационен проект на града обаче залага разширение на града на юг и с годините южните квартали стават все по-големи. Пресилено е да са каже, че са половината Варна, само че към този момент са доста, доста значима част от нея. Освен това през Аспаруховия мост и единствено през него минава целия трафик за Бургас и множеството курорти южно от Варна. Когато стане лека злополука, мостът се задръства и прекосяването лишава над половин час, а половин Варна закъснява за работа. А когато има ремонт, а подобен има все по-често, тъй като мостът е в плачевно положение, по-добре е да не се опитваш да минеш по него.
От години се приказва за втори мост над Варненското езеро. Вече има някаква вероятност подобен да се появи, само че на неверното място. Последното решение е той да е при село Слънчево, с цел да свърже автомагистрала " Хемус " с още незапочнатата автомагистрала " Черно море " към Бургас.
Село Слънчево е на 15 км от Варна. Да, подобен мост може би в действителност ще изкара директния трафик отвън града, само че няма да прави никаква работа на варненци. Затова съветниците от Демократична България упорстват мостът да е при село Казашко, което към този момент е съвсем в рамките на града. А най-хубавият вид е мостът да е продължение на новопостроения бул. " Левски " и да финишира на юг близо до настоящия Аспарухов мост, който е почнал да остарява и е ясно, че в един миг ще се наложи да бъде сменен.
Време за обещания
Сигурно могат да бъдат изброени и други проблеми. Например огромните тапи във Варна, които новият бул. не реши, тъй като обслужва единствено 4 от кварталите на града.
Или презастрояването, което непрестанно захапва зелени площи, трансформирайки ги в паркинги. Или раздаването на парцели в Морската градина.
Споменаваме ги пътем, тъй като задачата на този текст не е да се търси сметка или виновност от преди управлявалите.
Решихме да стартираме поредицата за нерешените проблеми на положителните градове за живеене (), тъй като сме уверени, че няма политическа мощ, която не би желала да ги реши. Сега е време за обещания и всички обилно дават обещание. Но ни се желае по-късно и да си спомнят какво са обещавали.
Варна е измежду градовете, в които можеш да получиш положително обучение - шест висши образователни заведения, пет елитни гимнази, културният живот също е на равнище.
Морската столица е отпред и по други забавни критерии: “Улични тоалетни ”, “Място да пиеш хубаво кафе в центъра ”, “Брой заведения за хранене с друга национална кухня ”, “Наличие на инсталация за лекуване на инфаркт ”, “Организиране на концерти, фестивали и други събития ”, най-ниска безработица.
В същото време този прелестен град от години влачи едни и същи проблеми, които утежняват качеството на живот на хората и които все не се оправят.
Най-лошата автогара
Във всеки град автогарата е първото нещо, което виждаш. Не и във Варна. Там тя се намира на 5 км от гарата, а превозът до нея е комплициран. Директният рейс минава един път на високосна, а по-честите са с прехвърляне. Понеже пътят минава през най-натоварената част на града, от време на време единствено пътуването лишава 30 минити, без да се брои чакането. Табели, несъмнено, няма.
Този парадокс е първото усещане на туристите от София, която идват с другояче комфортния нощен трен със спални вагони. Нарамваш дисагите и почваш да се луташ с тях из града, с цел да си намериш автобуса за Бяла да вземем за пример.
Ако идвате от София с рейс, усещането не е по-приятно. Автогарата е мърлява и занемарена. Понеже е построена върху частни парцели, за които е ясно, че все в миналото ще бъдат върнати на притежателите, никой не си дава напън да влага в нея или най-малко да я ремонтира. Ако това е Морска столица, несъмнено е на Пакистан, казваш си, в случай че срещата ти с Варна завърши единствено с автогарата. А и няма доста шансове да не завърши там, тъй като мястото й е супер неловко, надалеч от центъра, от морето и от всички хубави места, който един екскурзиант би желал да види, в случай че има 2-3 свободни часа, които да прекара в разноски, вместо в кибичене в мизерията.
Проблемът с автогарата се влачи към този момент десетилетие. В публикация от 2012 година журналистът Спас Спасов възкликва " "
Вратите, през които пасажерът може да влезе във варненската автогара са тесни и мръсни. Вляво от входа огледални стъкла крият тясно и душно казино – в действителност зала с ротативки, " обрасла " фасадата на постройката. Вътре, над битака, разпрострял се в съвсем целия салон за чакащи, се стели тежката задуха на доста шкембе супа и малко въздух. Евтино долни дрехи, подправени часовници, съмнителни питиета в ярките цветове на дъгата, еротика и всичко оттатък нея в цялостната си гама...
Вън на перона изобилието е също толкоз впечатляващо - нечистотия до шия, мазни баничарници, задушливи тоалетни, бараки за пица, карловски понички и след това отново баници. До тях билети за Брюксел, Лондон, Истанбул или София...
Това е описанието на автогарата от 2012 година, когато превозвачите са поискали от общината автогарата да бъде преместена.
Тогавашният варненски кмет е заречен строитеслтвото на новата да стартира до 1 година. Оттогава всички претенденти за кметове и депутати постоянно дават обещание строителството да почне веднага, по-късно. дето се вика - още от понеделник. Само не се прецизира кой понеделник.
Вторият Аспарухов мост
Варна евентуално е най-удобният град за митинги. Затваряш Аспаруховия мост и парализираш града. Когато преди доста, доста време е строен, южните квартали на града са били малобройни, а колите напълно малко. Общият организационен проект на града обаче залага разширение на града на юг и с годините южните квартали стават все по-големи. Пресилено е да са каже, че са половината Варна, само че към този момент са доста, доста значима част от нея. Освен това през Аспаруховия мост и единствено през него минава целия трафик за Бургас и множеството курорти южно от Варна. Когато стане лека злополука, мостът се задръства и прекосяването лишава над половин час, а половин Варна закъснява за работа. А когато има ремонт, а подобен има все по-често, тъй като мостът е в плачевно положение, по-добре е да не се опитваш да минеш по него.
От години се приказва за втори мост над Варненското езеро. Вече има някаква вероятност подобен да се появи, само че на неверното място. Последното решение е той да е при село Слънчево, с цел да свърже автомагистрала " Хемус " с още незапочнатата автомагистрала " Черно море " към Бургас.
Село Слънчево е на 15 км от Варна. Да, подобен мост може би в действителност ще изкара директния трафик отвън града, само че няма да прави никаква работа на варненци. Затова съветниците от Демократична България упорстват мостът да е при село Казашко, което към този момент е съвсем в рамките на града. А най-хубавият вид е мостът да е продължение на новопостроения бул. " Левски " и да финишира на юг близо до настоящия Аспарухов мост, който е почнал да остарява и е ясно, че в един миг ще се наложи да бъде сменен.
Време за обещания
Сигурно могат да бъдат изброени и други проблеми. Например огромните тапи във Варна, които новият бул. не реши, тъй като обслужва единствено 4 от кварталите на града.
Или презастрояването, което непрестанно захапва зелени площи, трансформирайки ги в паркинги. Или раздаването на парцели в Морската градина.
Споменаваме ги пътем, тъй като задачата на този текст не е да се търси сметка или виновност от преди управлявалите.
Решихме да стартираме поредицата за нерешените проблеми на положителните градове за живеене (), тъй като сме уверени, че няма политическа мощ, която не би желала да ги реши. Сега е време за обещания и всички обилно дават обещание. Но ни се желае по-късно и да си спомнят какво са обещавали.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ