Георги Господинов, който иска да измъкне България от 19 век
Въпросът за Георги Господинов е политически.
Дори геополитически.
Защото в случай че става дума единствено за литература, никой не трябва да се съмнява: Георги Господинов е освен най-превежданият актуален български създател в чужбина, той просто се оказва единственият български публицист на международно ниво, който може да се съизмерва със международната литература през днешния ден. Точно това известие излъчва цялата международна литературна общественост - тук просто няма по какъв начин да се цитират високите оценки и комплиментите за Господинов в интернационалните медии. Неслучайно за " Физика на тъгата " литературният критик Митко Новков написа: " международен разказ, който е и на български ".
Защо тогава в България Георги Господинов като магнит притегля металните стружки на злобата и завистта?
Имено тук въпросът към този момент става политически. Дори геополитически. Защото Георги Господинов даже не се пробва да крие своите политически възгледи и гражданската си позиция, а това вбесява не един и двама съвременници в България. Като обществена фигура с огромно въздействие, която - за разлика от мнозина политици - умее да облече концепциите и полезностите във въздействащи думи, Господинов постоянно заема ясна позиция: това са концепциите и полезностите на Европа, свободата, хуманизмът, върховенството на закона, миролюбивото съдействие, търсенето на взаимни отстъпки в името на човещината и благоденствието.
А пандемията и нападателната война на Русия против Украйна оголиха конфликта сред тези полезности и сумрачната ниша, в която са се настанили съперниците на западния демократизъм и на демокрацията, конспиратолозите, феновете на чалгата и на " леденото хоро ", псевдопатриотите, почитателите на Дугин и приятелите на Путин. В България това са могъщи съперници. Част от тях не схващат литературата на Господинов и не я харесват - добре, дано да им го признаем като човешко право и въпрос на усет. Но друга част добре я схващат - и таман това ги гневи. Защото и с книгите, и с обществените си изяви Георги Господинов се пробва да измъкне България от 19 век и от робството на " турското иго ", от мухъла на една към този момент неразбираема литература с нейните чорбаджии, гайтани, опинци и потури, от прегръдката на " двойната освободителка ", която през днешния ден " освобождава " и Украйна. Георги Господинов се пробва да настани България там, където ѝ е мястото: в Европа на 21 век. Обаче хетерогенните жители на " мрачната ниша " не желаят България в Европа, не желаят България в 21 век - и таман заради това се възбуждат против Георги Господинов. Някои даже откровено го ненавиждат - достатъчно е да се разходим из обществените мрежи, с цел да го установим.
А неговата литература допуска всичко друго, само че не и ненавист. Георги Господинов е умозаключителен и умен, той е отегчителен и миролюбив, умерено споделя своите истории и с деликатна мекост желае да прегърне читателя. При това освен " умните и красиви " читатели: за него всеки четящ човек (цитат) е интелигентен и хубав. Но метафората за " умните и красивите " (които афектираното просторечие назовава още " жълтопаветници " ) се оказа доста подобаващ инструмент за насъскване на завист, за популизъм и изтребване на национални и персонални комплекси. Да не приказваме за това, че в тясното пространство на българската литература, паралелно с десетината-петнайсет отлични модерни писатели, просто няма толкоз място, колкото са искащите. Което пък ни връща към тъжното умозаключение на един различен огромен български публицист, Елин Пелин: " Ако в България се роди талант, това ще бъде геният на завистта ".
И още. Георги Господинов написа най-много за паметта. За персоналната и за историческата памет. За своята памет от годините на Народна република България - тук можем да си напомним сборника " Аз живях социализма " (заедно с Яна Генова) и неговата чудесна " Инвентарна книга на социализма ". А доста негови съперници откъм " мрачната ниша " не дават да се протяга ръка на идеализирания облик на Народна република България и по този начин наречения " социализъм ". Нещо повече: за тях това минало е някаква (колкото и да е нелепа) опция на демократичната народна власт, на Европа и на целия Запад. И те минават в нахлуване, обсипвайки Господинов с блудкави, само че отчетливо разбираеми и за нечетящата аудитория избрания като " космополит " (приравнено от Сталин на " изменник " ), " соросоид ", " грантаджия " и други сходни безвкусни обиди. Последният разказ на Господинов " Времеубежище " виртуозно разказва до каква степен водят ретротопиите, само че това умно предизвестие, което в това време се трансформира в интернационален книжовен триумф, в България звучи не като сигнал за заплаха, а като моментна фотография на обществото: " при Тошо не беше неприятно ".
За Георги Господинов към този момент се написани цели книги, тъй че тук няма потребност още веднъж да се напомня за неговите (с извинение) идиосинкразии и емпатии, за любовта му към детайла, за мухите, за прашинките във въздуха и така нататък Да, той си има и недостатъци. Суетен е, да вземем за пример, (но кой ли не е?), обича триумфите си (напълно заслужени), обаче все пак не се натрапва.
Не искай
и няма да ти се откаже.
Ако не почукаш на вратата,
Няма да чуеш Не от вътрешната страна.
Не желая нищо и по тази причина
нищо не ми е обещано,
нищо не ми е отказано.
(Георги Господинов, " Апология на отхвърли " )
Не му е обещано, не му е отказано, просто си има огромен гений индивидът. Талант, който го трансформира в " умното и красиво лице " на българската литература зад граница. Нека да му го признаем. Отвъд политиката.
