Седем начина, по които животът на Земята може да приключи
Въпросът за апокалипсиса не стопира да занимава съзнанието на човечеството още от древността до през днешния ден. Предсказанията за възможен завършек на живота на Земята са правени още от антични времена и не престават да циркулират в пространството и през днешния ден. Благодарение на средствата за всеобща връзка се трансформират във въпрос, трогателен всеобщо хората.
Тези хипотези са плашещи за доста хора, даже съществуват разнообразни сценарийни разновидности за края на света. Много от тях провокират всеобщи психози.
Учените също дават своя принос към разискването на опциите животът на планетата да завърши. Техните прогнози звучат напълно разумно и обосновано, тъй като са сложени на основата на научни съждения, опити и проучвания и нямат за съществена цел да всяват ужас в душите на хората, а да предупредят за действително дебнещите ни закани. Всички те могат да бъдат предотвратени с рационална политика и отговорно отношение от страна на човешкото общество. Затова информацията би трябвало да бъде налична за хората и да провокира отговорно персонално държание, което да прерасне в съответни ограничения по проблемите на равнище интернационална общност. Само по този начин ще се стигне до тяхното решение.
Ето кои недомислени събития, неверни или злонамерени човешки дейности в действителност могат да постави завършек на нашата цивилизация:
Ядрена война
Ядрените детонации, провокирани от мощното нуклеарно оръжие, са извънредно рисково и мощно средство, което е в положение да аргументи гибелта на 80 до 95 % от живите организми в зоната, където избухва подобен гърмеж. Периметърът на поразяване е до четири километра.
Апокалиптичната картина не приключва единствено с подобен предполагаем гърмеж. По-страшна е последващата действителност, наречена нуклеарна зима. Ядрената зима съставлява положение, при което плътни облаци от прахуляк и пушек след детонацията напущат земния въздушен пласт и затъмняват слънчевата светлина. Това води до внезапно намаляване на температурата, което може да трае години наред. Учените са пресметнали, че след взривяването на четири хиляди нуклеарни оръжия, които ще убият милиони хора, междинната температура на планетата ни ще спадне с осем градуса за интервал от 4-5 години.
Биологичната или химическата война
Към оръжията за всеобщо поразяване се числят всички биологични и химически оръжия, които са и надалеч по-евтин вид от нуклеарните или високотехнологичните, които могат да бъдат изобретени. Химическите оръжия нанасят големи загуби на живата мощ, само че още по-катастрофални от тях са биологичните оръжия, които могат да поразяват в невъобразими мащаби. Вредните патогени могат да бъдат елементарно пуснати на открито, а човешката популация е доста уязвима на всеобщи пандемии в актуалните динамични условия на живот.
Рязката и пагубна смяна на климата
Най-големият проблем през днешния ден е по този начин нареченото световно стопляне. С този термин се отбелязва повишението на междинната температура на въздуха, както и на водата в Световния океан. Тази наклонност се следи от 1950 година до в този момент. Тя е устойчива, което значи, че процесът продължава.
Еколозите дават една стряскаща цифра от единствено дванадесет години, през които човечеството може да поддържа световното стопляне в задоволително умерено положение. Прогнозите и възможните сюжети, по които може да се развие този развой, наподобяват зле, без значение тъкмо по какъв начин се демонстрира самата климатична смяна.
Най-оптимистичното развиване значи да следим тропическите циклони освен по-често, само че и в по-тежък вид. Това значи, че земеделските земи и източниците на прясна вода ще понижават с бързи темпове, а огромни градове по крайбрежието на океаните просто ще потънат. Такава орис се планува за мегаполиси като Ню Йорк и Мумбай.
Най-песимистичният сюжет чертае края на нашата цивилизация.
Възможен екологичен срив
Екосистемите, като всички живи организми, влизащи във взаимоотношение с неживата природа - въздух и вода, могат да се самовъзстановяват, само че до избрани граници. Тази сериозна точка е изцяло допустимо за бъде достигната в нашата актуалност.
Езерото Чад в западната част на Африканския континент съставлява прегледен образец за такава опция. В последните 60 години там е записана ужасна суша, а свръхупотребата на вода по никакъв метод не е лимитирана. Към тези обстоятелства се прибавят и измененията в климата, които са факт, и резултатите са пагубни за екосистемата Чад. Водите на езерото са намалели с 90 %, което е засегнало население от съвсем 40 милиона души, живеещо на територията на 4 африкански страни. Поминъкът на тези хора е съществено заплашен.
Пандемиите
В актуалната история на света са познати две международни пандемии, лишили живота на 15 % от земните поданици по времето, когато са се случили. Такива пандемии са регистрирани през V и ХІV век, вследствие на което обилни територии са били безусловно обезлюдявани. Били са нужни доста години, с цел да се възвърне животът по тези места. Една сходна всеобща пандемия в съвременността ще нанесе доста повече вреди, защото в този момент подвижността на хората е доста по-голяма. Този риск е в действителност напълно действителен и това е една от същинските рискове, които дебнат човешкия жанр.
Антибиотиците
Изненадващо в тази ранглиста попадат тип медикаменти, които ни пазят от заболяванията. Резистентността към тях обаче е все по-често събитие и те губят успеваемостта си. Този факт е обяснението за гибелта на от ден на ден хора по света от заболявания, за които има медикаменти, и в случай че не се намерят способи да се отстрани устойчивостта този брой се чака до доближи колосалната цифра от 10 милиона изгубени човешки животи към средата сегашния век.
Сблъсъкът на Земята с преминаващ метеорит
На Земята се е случвали такива произшествия, планетата ни се е сблъсквала до момента с такива галактически обекти. Те съставляват скали, които се въртят към източника на светлина - нашето Слънце, и от време на време се сблъскват със Земята. Малките метеорити не са в положение да причинят обилни вреди, тъй като най-често се разпадат и елементи от тях изгарят в атмосферата, а останалите части са прекомерно дребни, с цел да причинят вреди. Изчисленията сочат, че метеорит с размери, задоволителни да провокират края на земния живот, се сблъсква със Земята на всеки 120 хиляди години.
За да ревизира до каква степен действителна е тази алтернатива, националната организация за галактически проучвания на Съединени американски щати - НАСА, през 2011 година реализира план, с който съумя да направи картографска карта. В нея бяха включени повече от 90 % от всички галактически обекти в близо до планетата ни пространство, от което може да се доближи до Земята. Проследени са тези обекти, които са с диаметър по-голям от 1 километър. Той се смята за евентуално рискова величина.
Изводите са, че такава възможност е дребна за планетата ни, само че заплаха съставляват по-малките метеорити, за които към момента не се знае какви провали са в положение да причинят.
Изкуственият разсъдък
Разработките на учените по по този начин наречения изкуствен интелект се развиват доста бурно. Много хора се боят, че изкуственият разсъдък може да стане злобен и затова да стартира да вреди на хората. Опасността в действителност идва от това, че той може да се развие до степен да стане съвършен в работата си.
Ако се сътвори изкуствен интелект с отлични благоприятни условия, изниква плашещата вероятност той да попадне в несъответствуващи човешки ръце. Държава, която се добере до оръжия на основата на човешкия разсъдък, става незабавно безспорен хегемон, а това може да приключи пагубно за света. Неслучайно актуалният талантлив академик Стивън Хокинг твърдеше в края на живота си, че изкуственият разсъдък е в положение да погуби човечеството. Опасността дебне от непредвидени места като опцията индивидът да деградира около развиването на новите технологии и да стане напълно беззащитен пред природата. В изискванията на естествена еволюция и битка за оцеляване, в които се развива човешкото общество, това значи сигурната му и неизбежна крах.
В това най-опасно време за планетата съзнанието на хората за отговорността пред Земята и бъдещето е това, което може да се окаже избавителната концепция.
