Въпросът дали властта развращава човека или пък морално покварените човек

Въпросът дали властта развращава индивида или пък морално покварените човек е по-склонен да се стреми към властова позиция, от дълго време е предмет на полемика в научната общественост.

Вземете да вземем за пример Станфордския затворнически опит от 1971 година – едно изключително аморално проучване, прекъснато след 6 дни след началото поради тежките злоупотреби, осъществени от една група студенти, на които е предоставена ролята да бъдат „ надзиратели “ на друга група техни сътрудници, които играят „ пандизчии “.

Лорд Актън, прочут британски историк и политик от XIX в., декларира: „ Властта покваря индивида, а тоталната власт покваря тотално “.

Може би обаче възгледът на Актън е прекомерно безспорен. Рядко науката за обществените взаимоотношения е толкоз черно-бяла, колкото неговото изказване внушава. Просто казано, нещата не са толкоз елементарни.

Дали покварените водачи се раждат такива, или обществото ги основава до някаква степен? Вярно е, че хората с избрани личностни характерности, като психопатия или егоизъм, са по-склонни да се стремят към властови позиции. От друга страна, също по този начин е правилно, че властта пък може да извади на показ тези съществени личностни характерности.

„ Не само личността и не само властта покварят хората, а може би композиция от двете “, написа изследователката Ирис Кранефелд в проучване от 2023 година в списание Personality and Individual Differences.

Кои видове персони са по-склонни да се стремят към власт и дали един път добита, властта трансформира държанието на индивида? Изследванията не стигат до консенсус…

Властта не въздейства на всички еднообразно. Както написа Парул Верма за Американската философска асоциация: „ Властта усилва и разкрива когнитивните и поведенческите предразположения, които към този момент съществуват във вас. Тя просто разкрива вродените ни пристрастености, само че не ни покварява “.

Американският клиничен психолог доктор Рамани Дурвсалу, професор в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис, споделя, че въпреки хората да се въздействат от властта, има и други фактори, които дефинират дали тя ще ги поквари.

„ Властта въздейства на хората – както и всеки обществен тласък – само че тя не всеки път изважда на показ най-лошото у човек. Съществуват защитни черти, като да вземем за пример съдействие или почтеност, които биха били защитна мярка против покварата, която властта може да донесе “, споделя доктор Дурвсалу. „ Въпреки това може да се каже и, че човек с тези черти може да се усеща ненапълно некомфортно с прекалено много власт. “

Властта е общата дарба на индивида да въздейства на другите, без значение дали посредством директен надзор или по различен метод. Нарцисизмът и психопатията са типични черти измежду международните водачи – от президенти до изпълнителни шефове. Всъщност броят на хората с нарцистични личностни черти в корпоративните бордове е съвсем три пъти по-голям от този в общото население.

Нарцисизмът е „ двуяка “ линия. Нарцистичните хора са по-склонни „ да търсят власт и лидерски позиции и да проявят по-проблемно държание, до момента в който заемат тези позиции “, добава докторът. Това е по този начин, тъй като нарцистичните водачи се стремят да извлекат изгода за себе си и по този метод могат индиректно да облагодетелстват организацията или институцията, към която принадлежат.

Но какво в тази линия прави индивида по-склонен да се стреми към властова позиция? От една страна, хората с нарцистични пристрастености обичайно са прекомерно самоуверени, което значи, че може да вършат повече неточности, тъй като считат, че са специфични и неповторими, имат право на по-положителни резултати и са по-интелигентни или привлекателни. Проучване от 2016 година, което изследва връзката сред нарцисизма и свръхсамоувереността, откри, че властта дава на нарцисиста „ изключително нараснала свръхсамоувереност “.

Средно мъжете са склонни да бъдат по-нарцистични от дамите, което може да помогне да се изясни за какво в никакъв случай не е имало жена президент на Съединени американски щати и за какво Harvard Business View оповестява, че 95% от изпълнителните шефове на компании са мъже.

Изследванията демонстрират, че грандиозните нарцисисти постоянно се издигат до властови позиции, макар че има малко доказателства за връзката,ежду нарцисизма и по-доброто показване на работа. Вземете да вземем за пример едно изследване от 2022 година, което открива, че войните, в които взе участие Съединени американски щати, са траяли по-дълго при президенти с по-високи нарцистични пристрастености. От 19 президента сред 1897 година и 2009 година тези с по-високи нарцистични индикатори прекарват във война приблизително 613 дни, а тези с по-ниски индикатори – 136 дни. Освен това при най-нарцистичните президенти вероятността да стартират интернационален спор е 6 пъти по-голяма, в сравнение с при президенти със междинни равнища на егоизъм.

Точно както хората с нарцистични личностни черти са склонни да имат грандиозно самочувствие, хората с психопатични пристрастености постоянно демонстрират черти, свързани с властта, като харизма, меродавност и креативност, отбелязва Саймън Крум, професор по ръководство на веригата за доставки в бизнес учебното заведение на Университета в Сан Диего.

„ Нашата просвета също по този начин възхвалява и възнаграждава сполучливи водачи, които може да се намират някъде в спектъра на психопатията или които, в случай че не са фактически психопати, въпреки всичко демонстрират черти, които психопатичните човеци постоянно имат. Проблемът, несъмнено, е, че въпреки психопатите да имат доста харизма и креативност, те могат също по този начин да нямат, както към този момент споменахме, обществено значими качества като емпатия и морал “, споделя Кром.

Според триархичния модел на психопатията, който се употребява за дефиниране на личностното разстройство, тя се състои от: смелост, измама и дезинхибиране (да реагираме първосигнално, вместо да направляваме реакциите си). Други черти включват надменност, самовглъбяване, безсърдечие, употреба и импулсивност.

Заедно тези характерности се свързват с желанието за власт и владичество, като и двете могат да подбуден индивида да се стреми към властова позиция.

Определени хора, които са постигнали равнище на власт, могат да изпитат загуба на емпатия, да се насочат към облекчаване на персоналния си интерес, и да възстановяват неетично държание. Но дали човек ще стане безнравствен, по този начин да се каже, зависи от неговия самостоятелен темперамент. Положителната смяна посредством обучение, просвета и възпитаване на морални полезности може да помогне на индивида да избегне такова проваляне.

„ Част от обстановката задсяга фактори, които в действителност не можем да променим, като да вземем за пример личността ни; приятните скромни съчувствени хора имат тези вградени отбрани. При липса на такива обаче се нуждаете от системи, които държат покварата под надзор “, изяснява доктор Дурвсалу. И прибавя: „ Да искаш от авторитетните хора да се саморегулират, когато нямат личностните качества за това, е все едно да държиш лисици в курник. “

Експертите поучават да заобикаляме покварата на власста като практикваме съпричастност, признателност и благотворителност.

Дахер Келтнер, професор по логика на психиката в Калифорнийския университет в Бъркли, написа в Harvard Business Review, че развиването на по-задълбочено съзнание и практикуването на състрадание са два метода да не позволим на властта да ни засегне отрицателно. Келтнер добавя, че изброените по-долу дейности са насочна точка за поддържане на самочувствието ни при напредване към властови позиции.

Задавайте един или два значими въпроса при всеки диалог и перифразирайте казаното от другите. Слушайте. Обърнете тялото и очите си към говорещия човек и изразете интереса и ангажираността си с глас. Когато някой пристигна при вас с проблем, покажете угриженост с изречения като „ Съжалявам “ и „ Разбирам компликацията ти “. Избягвайте да прибързвате с осъждането и даването на препоръки. Преди срещи отделете малко време, с цел да помислите за индивида, с който ще срещате, и за това, което се случва в живота му.

Направете благодарността част от метода, по който поддържате връзка с другите, като благодарите на сътрудниците си, когато го заслужават. Публично признавайте цената, която всеки човек способства за вашия екип, в това число помощния личен състав.

Търсете благоприятни условия да прекарате малко време уединено с хората, които ръководите. Делегирайте им и значими отговорности. Хвалете ги обилно. Споделете светлината на прожекторите. Отдавайте дължимото на всички, които способстват за триумфа на екипа и организацията.