Въпреки милиардите субсидии: БГ чушката – изчезващ вид
Въпреки милиардите дотации: БГ чушката – изчезващ тип. Българската лютеница публично към този момент се прави главно от вносни първични материали.
Доматите родно произвеждане са ъгъл, а пиперът, изобщо го няма.
Единственото българско е територията, на която се вари.
Лютеница от български зеленчуци могат да вършат единствено хората, които си отглеждат сами продукцията.
Тези, които разчитат на пазарите,
където би трябвало да има главно стока от производители, са наясно, че българин е единствено търговецът, само че и това е под въпрос.
Освен че на пазара българското е дефицитна стока, само че и всеобщо търговците си изкарват документи, че са аграрни производители и са облечени данъчно. Заблуждават потребителите, че продават български пипер, мамят страната, като не заплащат налози, а бизнесът им процъфтява.
Измама
Не единствено търговците обаче са хитри в обстановката с пипера. Не е загадка, че даже производители си внасят стока, а по-късно я заявяват като българска, с цел да вземат дотации за изкупената продукция.
Наглостта е безгранична, само че до момента в който се разпределят безотговорно пари по браншове, ще има и такива шашми както от търговци, по този начин и от производители.
Равносметката за всичките тези 16 години, откогато сме член на европейското семейство,и всичките милиарди, които се раздадоха за развиване на земеделието, е,
че България от плодородната градина на Европа се трансформира в „ Бананова република “.
Защото се стигна до там, че киви и лимони отглеждаме,
само че пък се постанова да внасяме лук и картофи от далечни земи.
Има една национална мъдрост, че парите скапват индивида, по този начин се случи и с българския аграрни производител.
И с помощта на алчността си се стигна до там,
че в България производството на зърнени култури и по-точно на пшеница е шест пъти повече от потреблението,
а фамозният български пипер в целия свят, беше сменен с импорт на турски.
Очевидно няма по какъв начин да разчитаме нашите баби и дядовци, които към момента имат градини в българските села, да задоволят вътрешното ползване.
За страдание власт над ръководещите могат да упражняват единствено огромните и богатите, които блокират страната, когато нещо не им е угодно. Производителите на зеленчуци са шепа хора, които нито могат да се доберат на европарите, нито да им бъде чут гласът. За да не изчезне българското произвеждане макар евромилиардите, ръководещите би трябвало да средствата сред нуждаещите се, а това са точно секторите зеленчукопроизводство, зарзаватчийство и отглеждане на животни. Очевидно дефицитите са там, а не в житото.
Доматите родно произвеждане са ъгъл, а пиперът, изобщо го няма.
Единственото българско е територията, на която се вари.
Лютеница от български зеленчуци могат да вършат единствено хората, които си отглеждат сами продукцията.
Тези, които разчитат на пазарите,
където би трябвало да има главно стока от производители, са наясно, че българин е единствено търговецът, само че и това е под въпрос.
Освен че на пазара българското е дефицитна стока, само че и всеобщо търговците си изкарват документи, че са аграрни производители и са облечени данъчно. Заблуждават потребителите, че продават български пипер, мамят страната, като не заплащат налози, а бизнесът им процъфтява.
Измама
Не единствено търговците обаче са хитри в обстановката с пипера. Не е загадка, че даже производители си внасят стока, а по-късно я заявяват като българска, с цел да вземат дотации за изкупената продукция.
Наглостта е безгранична, само че до момента в който се разпределят безотговорно пари по браншове, ще има и такива шашми както от търговци, по този начин и от производители.
Равносметката за всичките тези 16 години, откогато сме член на европейското семейство,и всичките милиарди, които се раздадоха за развиване на земеделието, е,
че България от плодородната градина на Европа се трансформира в „ Бананова република “.
Защото се стигна до там, че киви и лимони отглеждаме,
само че пък се постанова да внасяме лук и картофи от далечни земи.
Има една национална мъдрост, че парите скапват индивида, по този начин се случи и с българския аграрни производител.
И с помощта на алчността си се стигна до там,
че в България производството на зърнени култури и по-точно на пшеница е шест пъти повече от потреблението,
а фамозният български пипер в целия свят, беше сменен с импорт на турски.
Очевидно няма по какъв начин да разчитаме нашите баби и дядовци, които към момента имат градини в българските села, да задоволят вътрешното ползване.
За страдание власт над ръководещите могат да упражняват единствено огромните и богатите, които блокират страната, когато нещо не им е угодно. Производителите на зеленчуци са шепа хора, които нито могат да се доберат на европарите, нито да им бъде чут гласът. За да не изчезне българското произвеждане макар евромилиардите, ръководещите би трябвало да средствата сред нуждаещите се, а това са точно секторите зеленчукопроизводство, зарзаватчийство и отглеждане на животни. Очевидно дефицитите са там, а не в житото.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ