Какво щеше да се случи, ако през 1941 г. немците бяха превзели Москва?
Въпреки обстоятелството, че през есента на 1941 година германците са в покрайнините на Москва и скоро могат да обхванат в самия град, Сталин не напуща столицата. Но опцията за проваляне край Москва била прегледана от анализатори от Кремъл. И бил създаден обстоен проект за деяние, както и били подхванати нужните ограничения при положение, че това се случи. Официалната агитация неведнъж е цитирала думите на Кутузов: „ Със загубата на Москва не е изгубена Русия “.
„ Резервната столица “
В случай на загуба на Москва, град Куйбишев (Самара) трябвало да се трансформира в „ аварийна столица “. Наполовина той към този момент се бил трансформирал в столица: през октомври 1941 година държавното управление и дипломатическият корпус били евакуирани в този град. Дикторът Левитан известявал със стоманения си глас: „ Говори Москва… “ -само че не от Москва, а от Куйбишев.
На 15 октомври 1941 година Държавният комитет по защита издава строго конфиденциален декрет № 801сс „ За евакуацията на столицата на Съюз на съветските социалистически републики Москва в град Куйбишев “.
А това е залата за заседания на държавния бункер в Куйбишев (днес там има музей).
Макар и супер секретна, било невероятно да се прикрие огромната евакуация на държавни организации, държавни и партийни организации. Ръководителите от междинен и по-нисък сан избягали от града със фамилиите си, изнасяйки персонална и държавна благосъстоятелност.
Фабриките се подготвяха за миниране, на служащите се плащала цялата месечна заплата. Метрото не работело (единствен път в историята му): подготвяли го за взривяване и наводняване.
Всичко това предизвикало безпорядък, който царувал в Москва от 16 до 19 октомври. Под въздействието на тази вълна на обща безнравственост Сталин трансформирал решението си за евакуация.
Той осъзнал, че след заминаването му ръководството и съпротивата в Москва най-сетне ще рухнат и столицата неизбежно ще падне. Затова той поел риска да остане в Кремъл, дружно с няколко члена на Политбюро и дребна група чиновници от оперативното управление на Генералния щаб.
„ Ако се наложи, самичък ще поведа този полк в офанзива “
В записките на Жуков и спомените на лицата от обкръжението на вожда е разказан следният епизод. Когато държавното управление си тръгнало, всички чакали заминаването на Сталин, само че никой не посмял да го попита за това. Накрая била открита внимателна дефиниция:
„ Другарю Сталин, може ли към този момент да изпратим гвардейски полк в Куйбишев? “ – „ Не може. Ако е належащо, аз самият ще поведа този полк в офанзива ”- отговорил вождът.
Имало подготвен специфичен трен за него, който съгласно показанията на защитата бил изцяло подготвен. Освен това: на летището Фрунзе аероплан „ Дъглас “ дружно с прикриващи го изтребители също бил в подготвеност. Сталин обаче по този начин и не стигна нито до железопътните релси, нито до летището.
Какво щеше да стане, в случай че немците въпреки всичко бяха завладяли Москва?
В този случай щабът на Върховното основно командване възнамерявал да сътвори нова стратегическа линия на защита: по линията Витегра – Череповец – Рибинск – Ярославл – Горки – Пенза – Саратов – Сталинград – Астрахан. По тази укрепена линиябило планувано да се разположат 10 нови аварийни армии и зад нея, при положение на проваляне край Москва и в Украйна, трябвало да правят отстъпка останките от другите руски армии.
Южната част на този рубеж, който минавал по Волга, съвпадала с линията, която съгласно проекта Барбароса немските войски в последна сметка трябвало да доближат.
Само че Хитлер и неговите стратези възнамерявали да отхвърлен останките от руските войски, които към този момент били изцяло изгубили надзор и бойна успеваемост, оттатък Волга. А Сталин разглеждал това оттегляне единствено като насилствен вид, при който съпротивата по този начин или другояче би траяла.
