Попето от „Дяволското гърло” завършил вечерно училище, нокаутирал директор заради обида
Валери Йорданов, който е измежду най-атрактивните артисти в хитовия сериал „ Дяволското гърло ”, бил много избухлив младеж. Избухливият му манталитет един път го тласнал към крайни дейности, а повода била непримиримостта му към несправедливото и обидно отношение на шефа на елитна столична гимназия. Малкият Валери го блъснал, след което непринудено си изтеглил документите и приключил образованието си във вечерно учебно заведение.
Актьорът, който през днешния ден е на 45 години, култивирал характера си бързо, а с първосигналната му и ненапълно първична реакция при случката с шефа може би се изчерпват общите черти с героя му Манол Попнеделчиев – Попето, в „ Дяволското гърло ”. В гимназията Валери бил втори по триумф. Това не го разколебало да отбрани достолепието си, когато в първия ден след лятната почивка шефът го настигнал, сграбчил го за косата и креснал: „ Отсреща в бръснарницата! ”. И му набил шут откъм гърба. „ Е, аз бях буйно момче. Просто нокаут! Беше извънредно обидно, плюс това момичето, което харесвах, вървеше тъкмо зад мен и унижението беше извънредно. Прибрах се и споделих на родителите си, че това учебно заведение няма да го приключва. Изтеглих си документите същия ден, другояче щяха да ме изключат без право на учене в София ”, споделя Йорданов.
Във вечерното учебно заведение Валери бил най-младият, а другите - на възраст сред 25 и 35 години. Валери може и да е учел във вечерно учебно заведение, само че напълно не е бил лековерен. Той работи от 13-годишен. Иначе всяко лято прекарвал при баба си и дядо си на село, където помагал за всичко. Сутрин ставал в 6,30, изкарвал козите до кошарата на баира, след това обикалял цялото село, с цел да купи продуктите, които баба му поръчала, а по-късно се захващал с работата в градината. Докато баба му правела баницата, дребния поливал зеленчуците, преди да е напекло слънцето, с цел да не попари листата. След това се захващал да плеви или да цепи дърва. На 13 години към този момент работил наедно с приятелите си, които били по-големи.
Валери се трудел по градежи. И през днешния ден си спомня бригадата, в която се присъединил на обект в столичния квартал „ Люлин ”. Майка му, която е преводачка с британски език, схванала къде е синът й от приятелите му. Валери работел с флекс, когато тя се появила със сандвичи. С горест го попитала какво прави на този градеж, а той отвърнал: „ Трудя се, майко! ”. Не се налагало да работи, само че желал самичък да изкарва джобните си пари. А във вечерното учебно заведение осъзнал, че би трябвало да предприеме решителни дейности, в случай че желае да успее. До този миг напълно не му хрумвало да избере актьорската специалност, въпреки че бил обожател на киното. „ Исках да стана доктор или юрист, с цел да избавям хората и да надвивам неприятното ”, споделя артистът. Затова, когато попаднал на публикация във вестник, в която се оферират уроци по актьорско майсторство, решил да опита съвсем на смешка. Харесало му и отишъл на изпитите в НАТФИЗ, с цел да види „ дали специалността ще му е забавна ”.
Бъдещият артист даже помолил Наум Шопов за съвет. Живеели в един квартал и един път, малко преди изпитите, Валери го срещнал на улицата пред блока: „ Г-н Шопов, ще може ли някой път да мина, да чуете материалите ми и да ми кажете някакви бележки или да ви ги дам, да ги прочетете и да кажете дали са подобаващи? ”. Той ми сподели: „ Моето момче, аз нямам самочувствието, че мога да те науча на каквото и да било, искам ти триумф. Ако имаш шанса и шанса, всичко ще бъде наред ”, споделя Валери. После, когато Стефан Данаилов го взел в своя клас, отново срещнал Наум Шопов, само че пред НАТФИЗ. „ Каза ми: „ Е, видя ли! ”, усмихва се артистът.
Бил към момента студент, когато спечелил първата си роля в киното. На кастинга за „ Трака-трак ” от 1996 година режисьорът Илия Костов го попитал дали може да каже някой монолог като жена. Валери го направил и получил ролята. Така дебютът му в киното е с женски облик. Стефан Данаилов го подкрепил, макар че трябвало да отсъства от лекции. „ Майка ми, като се прибрала, ме завари да й измервам токчетата и чорапогащника. И ме попита: „ Сине, ти какво учиш в действителност? ”, смее се и до през днешния ден артистът за вълненията си около първата извоювана роля. Валери не се тормозил, че ще играе жена. Ролята била предизвикателство. А и по това време у нас се снимал по един филм на 3 години и да получиш покана за роля било самопризнание. Още повече, в случай че си студент. Във кино лентата Валери е неразпознаваем. Гласът обаче не е негов, озвучава го колежка.
Актьорът, който през днешния ден е на 45 години, култивирал характера си бързо, а с първосигналната му и ненапълно първична реакция при случката с шефа може би се изчерпват общите черти с героя му Манол Попнеделчиев – Попето, в „ Дяволското гърло ”. В гимназията Валери бил втори по триумф. Това не го разколебало да отбрани достолепието си, когато в първия ден след лятната почивка шефът го настигнал, сграбчил го за косата и креснал: „ Отсреща в бръснарницата! ”. И му набил шут откъм гърба. „ Е, аз бях буйно момче. Просто нокаут! Беше извънредно обидно, плюс това момичето, което харесвах, вървеше тъкмо зад мен и унижението беше извънредно. Прибрах се и споделих на родителите си, че това учебно заведение няма да го приключва. Изтеглих си документите същия ден, другояче щяха да ме изключат без право на учене в София ”, споделя Йорданов.
Във вечерното учебно заведение Валери бил най-младият, а другите - на възраст сред 25 и 35 години. Валери може и да е учел във вечерно учебно заведение, само че напълно не е бил лековерен. Той работи от 13-годишен. Иначе всяко лято прекарвал при баба си и дядо си на село, където помагал за всичко. Сутрин ставал в 6,30, изкарвал козите до кошарата на баира, след това обикалял цялото село, с цел да купи продуктите, които баба му поръчала, а по-късно се захващал с работата в градината. Докато баба му правела баницата, дребния поливал зеленчуците, преди да е напекло слънцето, с цел да не попари листата. След това се захващал да плеви или да цепи дърва. На 13 години към този момент работил наедно с приятелите си, които били по-големи.
Валери се трудел по градежи. И през днешния ден си спомня бригадата, в която се присъединил на обект в столичния квартал „ Люлин ”. Майка му, която е преводачка с британски език, схванала къде е синът й от приятелите му. Валери работел с флекс, когато тя се появила със сандвичи. С горест го попитала какво прави на този градеж, а той отвърнал: „ Трудя се, майко! ”. Не се налагало да работи, само че желал самичък да изкарва джобните си пари. А във вечерното учебно заведение осъзнал, че би трябвало да предприеме решителни дейности, в случай че желае да успее. До този миг напълно не му хрумвало да избере актьорската специалност, въпреки че бил обожател на киното. „ Исках да стана доктор или юрист, с цел да избавям хората и да надвивам неприятното ”, споделя артистът. Затова, когато попаднал на публикация във вестник, в която се оферират уроци по актьорско майсторство, решил да опита съвсем на смешка. Харесало му и отишъл на изпитите в НАТФИЗ, с цел да види „ дали специалността ще му е забавна ”.
Бъдещият артист даже помолил Наум Шопов за съвет. Живеели в един квартал и един път, малко преди изпитите, Валери го срещнал на улицата пред блока: „ Г-н Шопов, ще може ли някой път да мина, да чуете материалите ми и да ми кажете някакви бележки или да ви ги дам, да ги прочетете и да кажете дали са подобаващи? ”. Той ми сподели: „ Моето момче, аз нямам самочувствието, че мога да те науча на каквото и да било, искам ти триумф. Ако имаш шанса и шанса, всичко ще бъде наред ”, споделя Валери. После, когато Стефан Данаилов го взел в своя клас, отново срещнал Наум Шопов, само че пред НАТФИЗ. „ Каза ми: „ Е, видя ли! ”, усмихва се артистът.
Бил към момента студент, когато спечелил първата си роля в киното. На кастинга за „ Трака-трак ” от 1996 година режисьорът Илия Костов го попитал дали може да каже някой монолог като жена. Валери го направил и получил ролята. Така дебютът му в киното е с женски облик. Стефан Данаилов го подкрепил, макар че трябвало да отсъства от лекции. „ Майка ми, като се прибрала, ме завари да й измервам токчетата и чорапогащника. И ме попита: „ Сине, ти какво учиш в действителност? ”, смее се и до през днешния ден артистът за вълненията си около първата извоювана роля. Валери не се тормозил, че ще играе жена. Ролята била предизвикателство. А и по това време у нас се снимал по един филм на 3 години и да получиш покана за роля било самопризнание. Още повече, в случай че си студент. Във кино лентата Валери е неразпознаваем. Гласът обаче не е негов, озвучава го колежка.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ