Атмосферният учен Валентин Симеонов: Можем да очакваме повече и по-яростни екстремни климатични явления
Валентин Симеонов се занимава повече от 40 години с атмосферни проучвания, главно в областите замърсяване на въздуха и климатични промени. Част е от екипа на Швейцарския федерален институт за технологии в Лозана.
На какво стъпват предвижданията на интернационалните институции за топла зима в световен мащаб?
Реклама
На първо място - на по-топлото време в последните години. Трите последни зими са от най-топлите в историята, а се обрисува 2023 година да е най-горещата година въобще от началото на метеорологичните наблюдения. Това се дължи главно на възходящото количество парникови газове. Дори и след споразуменията от Парижката конференция от 2015 година и тази в Глазгоу от 2021 година продължава и се форсира отделянето на парникови газове. И резултатът е явен.
Към това се прибавят разнообразни климатични вариации. Основната тази година е Ел Ниньо - Южно съмнение (ENSO). Този феномен съставлява съмнение на температурите на водата и вятъра над Тихия океан и резултата му върху климата е главно в смяна на световната температура и преваляванията. Той има две съществени етапи - Ла Ниня, при която световната температура е с към една десета от градуса по-ниска от междинната, и Ел Ниньо, при което тя е със приблизително една десета по-висока. Това са световно осреднени стойности, което значи, че тук-там температурата може да е с няколко градуса по-висока или по-ниска. През последните 3 години имаше извънредно дълга Ла Ниня, която завърши през март. И макар че три години световните температури трябваше да бъдат по-ниски, тези години бяха сред най-топлите в историята. Което демонстрира и до каква степен сме стигнали в климатичните промени. В края на април стартира нова фаза на Ел Ниньо, която се развива доста бързо и се чака да докара до съществено нарастване на световната температура.
Друга причина, която усилва вероятността за по-топла зима, са рекордно високите температури на международния океан, на доста места те са с към 3-4 градуса по-високи от междинните. В Средиземно море и в Черно море дори е към 5 градуса над междинното за последните 30 години. Морските повърхности изстиват по-бавно от земята, т.е. топлината се резервира там. И когато вятърът духа от затоплените океани или моретата към сушата, той носи топъл въздух. Това способства за по-високата температура на въздуха.
Топли води значи и повече изпарения и превалявания. Да чакаме ли по-влажна зима, въпреки и топла?
Реклама
Да, по този начин е, повече изпарения значат превалявания. Някои от тях могат да излязат от графата " естествени " превалявания. Енергията, която се гълтам, с цел да се изпари водата, по-късно се освобождава в атмосферата, когато водните пари кондензират. Tова загрява атмосферата и провокира разнообразни промени в налягането и надлежно ветрове и стихии. Това да вземем за пример наблюдавахме при огромните наводнения в Гърция, които в по-слаба степен засегнаха и Черноморието. Тогава бурята Даниел, захранвана от топлите води на Средиземно и Черно море, прерасна в средиземноморски вихър (медикан). Така че по-топли морета и океани усилват вероятността за превалявания, само че и за съществени стихии.
Засега съгласно прогнозите за Европа от Европейския център за средносрочни прогнози (ECMF) обаче преваляванията няма да са обилни - малко над нормата за ноември, а идващите месеци ще са в норма. Но като приказваме за превалявания, не значи, че приказваме за сняг. При предстоящите високи температури доста малко евентуално е да има сняг и той да се задържи, макар че изключения са вероятни.
А по какъв начин Ел Ниньо ще се отрази в Европа? Знаем, че този феномен въздейства по-пряко на времето в други елементи на света, не толкоз на нашия континент.
Общият резултат на Ел Ниньо е в допълнение повишение на световните температури, което визира всички. Обикновено резултатите му се усещат с няколко месеца забавяне, т.е. 2024 година да вземем за пример можем да чакаме доста горещо лято. Но в действителност резултатът от Ел Ниньо е по-слаб и по-трудно предвидим за нас в Европа.
На какво стъпват предвижданията на интернационалните институции за топла зима в световен мащаб?
Реклама
На първо място - на по-топлото време в последните години. Трите последни зими са от най-топлите в историята, а се обрисува 2023 година да е най-горещата година въобще от началото на метеорологичните наблюдения. Това се дължи главно на възходящото количество парникови газове. Дори и след споразуменията от Парижката конференция от 2015 година и тази в Глазгоу от 2021 година продължава и се форсира отделянето на парникови газове. И резултатът е явен.
Към това се прибавят разнообразни климатични вариации. Основната тази година е Ел Ниньо - Южно съмнение (ENSO). Този феномен съставлява съмнение на температурите на водата и вятъра над Тихия океан и резултата му върху климата е главно в смяна на световната температура и преваляванията. Той има две съществени етапи - Ла Ниня, при която световната температура е с към една десета от градуса по-ниска от междинната, и Ел Ниньо, при което тя е със приблизително една десета по-висока. Това са световно осреднени стойности, което значи, че тук-там температурата може да е с няколко градуса по-висока или по-ниска. През последните 3 години имаше извънредно дълга Ла Ниня, която завърши през март. И макар че три години световните температури трябваше да бъдат по-ниски, тези години бяха сред най-топлите в историята. Което демонстрира и до каква степен сме стигнали в климатичните промени. В края на април стартира нова фаза на Ел Ниньо, която се развива доста бързо и се чака да докара до съществено нарастване на световната температура.
Друга причина, която усилва вероятността за по-топла зима, са рекордно високите температури на международния океан, на доста места те са с към 3-4 градуса по-високи от междинните. В Средиземно море и в Черно море дори е към 5 градуса над междинното за последните 30 години. Морските повърхности изстиват по-бавно от земята, т.е. топлината се резервира там. И когато вятърът духа от затоплените океани или моретата към сушата, той носи топъл въздух. Това способства за по-високата температура на въздуха.
Топли води значи и повече изпарения и превалявания. Да чакаме ли по-влажна зима, въпреки и топла?
Реклама
Да, по този начин е, повече изпарения значат превалявания. Някои от тях могат да излязат от графата " естествени " превалявания. Енергията, която се гълтам, с цел да се изпари водата, по-късно се освобождава в атмосферата, когато водните пари кондензират. Tова загрява атмосферата и провокира разнообразни промени в налягането и надлежно ветрове и стихии. Това да вземем за пример наблюдавахме при огромните наводнения в Гърция, които в по-слаба степен засегнаха и Черноморието. Тогава бурята Даниел, захранвана от топлите води на Средиземно и Черно море, прерасна в средиземноморски вихър (медикан). Така че по-топли морета и океани усилват вероятността за превалявания, само че и за съществени стихии.
Засега съгласно прогнозите за Европа от Европейския център за средносрочни прогнози (ECMF) обаче преваляванията няма да са обилни - малко над нормата за ноември, а идващите месеци ще са в норма. Но като приказваме за превалявания, не значи, че приказваме за сняг. При предстоящите високи температури доста малко евентуално е да има сняг и той да се задържи, макар че изключения са вероятни.
А по какъв начин Ел Ниньо ще се отрази в Европа? Знаем, че този феномен въздейства по-пряко на времето в други елементи на света, не толкоз на нашия континент.
Общият резултат на Ел Ниньо е в допълнение повишение на световните температури, което визира всички. Обикновено резултатите му се усещат с няколко месеца забавяне, т.е. 2024 година да вземем за пример можем да чакаме доста горещо лято. Но в действителност резултатът от Ел Ниньо е по-слаб и по-трудно предвидим за нас в Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ