З предпоставки за ускоряване на растежа през 2022 г.
Важно е да се усили строителството на инфраструктура Овладяването на здравната рецесия и инфлационните упования са приоритет номер 1, споделя Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк в особено изявление за в. " СТАНДАРТ "
Ниската имунизация е главната причина за скромния растеж на Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Подписване на в детайли съдружно съглашение ще понижи несигурността
Нуждаем се от добър проект за зеления преход
- Господин Павлов, има ли смяна в прогнозите Ви за растеж на стопанската система за 2021 година?
- Ревизираните и допълнени данни за първото и второто тримесечие, както и експресните оценки за третото, сочат за растеж на стопанската система през първите 9 месеца на годината от малко над 2%. Изглежда все още има много звук в данните и в последна сметка растежът по-скоро ще се окаже малко над 3% за януари - септември. На фона на тежко протичащата четвърта вълна на пандемията не чакам ускорение на растежа през 4-тото тримесечие. Всичко това ни накара да ревизираме прогнозата си за настоящата година на 3%, по отношение на 3.9% през септември.В същото време растежът на международната стопанска система се чака да е сред 5,5 и 6%, а в много близки страни като Гърция, Румъния, Словения и Хърватска - сред 6 и 8%. Продължавам да мисля, че неприятното ръководство на здравната рецесия и спадът в инфраструктурното строителство са главните аргументи за скромния напредък на стопанската система през 2021 година
- Политиките, набелязани от партиите, които се чака да сформират държавно управление, ще съумеят ли да овладеят инфлационните упования?
- Засега полемиката наподобява малко разнопосочна, само че това е обикновено, тъй като сме в начална фаза на образуване на държавно управление.Притеснява ме концепцията да се замразят цените на тока за семействата, без да бъдат увеличени при започване на 2022 година Това ще е неточност, тъй като ще дестабилизира финансите на държавните компании в бранш Енергетика. Така казусът няма да се реши, а просто ще се трансферира от единия джоб в другия - вместо за семействата с ниски приходи, на следващия ден бюджетът ще би трябвало да обезпечава поддръжка на държавните компании в енергетиката. В страните от Европейски Съюз с либерализиран пазар цените на тока за семействата набъбнаха с сред 20 и 25% през 3-тото тримесечие на 2021-а по отношение на година по-рано. Най-добре ще бъде да се усилят цените на тока за семействата с към 15% и по-късно да се замразят за интервал от една година, с цел да може да се овладеят инфлационните упования. Едновременно с това всичките 28% енергийно небогати семейства да бъдат напълно обезщетени. По наши калкулации за година това ще коства на бюджета към 415 млн. лева, при общо 160 млн. лева бюджет на програмата за подкрепяне на енергийно бедните през 2021 година, която сега обгръща единствено 10% от семействата.
- Доколко е належащо тези и други значими политики да намерят място в съдружното съглашение?
- Много значимо е да има колкото е допустимо по- детайлно написано съдружно съглашение. Това ще даде опция на бизнеса да образува упованията си и по този начин ще помогне да се редуцира несигурността. Ще отворя една скоба - цената, на която държавното управление емитира дълг, се повишава. Една от аргументите за това е високата степен на обща неустановеност в стопанската система. Едно съдружно съглашение би могло да направи средата по-предвидима. За гласоподавателите ще бъде допустимо да вършат съпоставяне сред уговорките, поети преди изборите и постигнатите резултати. На държавното управление ще даде инструмент, посредством който да прави оценка личния си прогрес.
- Очаква се Планът за възобновяване да стартира да се осъществя следващата година. Тогава прогнозата Ви за растеж на стопанската система би ли била по-оптимистична?
- Прогнозата ни за стопанската система през 2022 година най-много ще зависи от това по какъв начин държавното управление ще се оправи със здравната рецесия и с нарастването на цените. Ако в идващите няколко месеца делът на имунизираните в България се приближи до този в Европа и в случай че държавното управление успее да се оправи с надигането на цените, растежът на Брутният вътрешен продукт ще стартира да се форсира през 2022 година Ако не успее, бедността и неравенствата ще набъбнат и ще се ограничи растежът на приходите и работните места. Извън това прогнозата ни за напредък следващата година ще зависи от размера на обществените вложения. Имаме незавършена мрежа от автомагистрали. Трябва незабавно да се довърши " Хемус ", с цел да стартира да се преодолява насъбраното закъснение на Северна по отношение на Южна България. Да се работи за увеличение на свързаността на стопанската система ни с румънската, която е вторият ни най-съществен външнотърговски сътрудник, а имаме единствено два моста, които ни свързват. Има потребност от вложения в мрежи за транспорт на сила и данни, както и такива в придобиване на нови умения. И тук е мястото на Плана за възобновяване. Предизвикателството следващата година ще е да се обезпечи фискално пространство, което да направи допустимо освен да се започват огромна част от плановете по Плана, само че и да се продължи работата по инфраструктурните планове, които разчитат единствено на национално финансиране. Ако не успеем с имунизационната акция, ще би трябвало да продължим с поддръжката от бюджета за компаниите и семействата, наранени от пандемията, което годишно ни коства към 5% от Брутният вътрешен продукт. Трябва да ограничим разпространяването на болестта, с цел да може да понижим помощите от бюджета и по този начин да се сътвори фискална опция за увеличение на други разноски - за строителство на повече обществена инфраструктура.
- Доколко огромна спънка пред увеличение на вложенията ще бъде бюджетният недостиг и по какъв начин това ще повлия на прогнозата ви?
- Правителството залага недостиг от 4.5% следващата година, като ние чакаме той да е по-голям, евентуално от порядъка на 5.5 и даже 6%. Това единствено по себе си не е проблем. Важното е какво ще стои зад този недостиг. При положителния сюжет, България ще имунизира популацията в идващите няколко месеца и здравните опасности ще намалеят доста. Това ще даде подтик на икономическият напредък и ще ограничи размера на помощта за засегнатите от пандемията, до към 2 -2.5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, по отношение на към 5% през 2021 година Освободеното по този метод фискално пространство ще бъде употребявано за нарастване на инфраструктурното строителство, което ще генерира спомагателни импулси за ускорение на икономическия напредък. При неприятния сюжет, делът на имунизираното население ще остане невисок и това ще попречи здравните опасности да намалеят. Последиците ще бъдат по-нисък стопански напредък и опазване размера на помощта за засегнатите на към 5% от Брутният вътрешен продукт. Правителството ще би трябвало да ограничи вложенията в инфраструктура, с цел да не се стигне до недостиг, който е прекомерно надалеч от таргетирания.
- Предстои ни " зелена " промяна. За какво да се готви бизнесът, с цел да бъде конкурентноспособен?
- България изостава в строителството на нови базови мощности за произвеждане на електрическа сила. Зелената промяна направи това закъснение още по очевидно, тъй като тя води до увеличено търсене на електрическа сила. Смята се, че към 2050 година търсенето на електричество ще нарасне сред 2 и 3 пъти по отношение на потреблението сега. Причините са освен електрическите коли, само че и това, че доста индустриални процеси изискват висока температура. Днес я получаваме като горим въглеводороди, само че на следващия ден, с цел да понижим парниковите газове, ще я получаваме като използваме електрическа сила. Това значи, че би трябвало да рестартираме " Белене ". Това е планът, който е реален, тъй като площадката към този момент е съгласувана и утвърдена от Европейска комисия. Този план ще даде опция към края на десетилетието да имаме нова базова мощ, заместваща излизащите от употреба в Маришкия басейн. Само преди година аз имах запаси към този план. Днес не преставам да имам терзания, само че те са по-малки, тъй като осъзнавам, че няма риск създадената сила от " Белене " да остане без пазар. Също по този начин разбирам, че плановете на въглища убиват доста повече хора от нуклеарните поради замърсяването на въздуха.
- За какви вложения в " зелени " планове да мисли бизнесът?
- Виждал съм прогнози, че през идващите 10 година България би трябвало да построи нови мощности за към 8 GW. " Белене " е 2 GW, като евентуално страната може да направи някои вложения в нови, както и разширение на съществуващи водни централи, само че това надали ще добави повече от 0.5 GW. Останалите 5.5 GW би трябвало да дойдат от частния бранш. Вероятно в огромната си част това ще са слънчеви паркове, които ще изискват вложения за към 9.2 милиарда лева.За да се случат тези планове, общественият бранш би трябвало да направи доста старания. Нужни са обилни вложения в енергийната мрежа. По-важното е деликатно да се направи нужната рамка от тласъци, с цел да не се повторят грешките от първия взрив с ВЕИ вложенията в България, когато направихме прекалено много планове прекомерно рано и по този начин те се оказаха прекомерно скъпи. Затова плановете би трябвало да са добре ситуирани във времето и да се употребяват технологии, които редуцират " зелената награда " - разликата сред електричеството, създавано от ВЕИ и това посредством потребление на въглеводороди.
- Какви са ходовете на страната?
- На първо място е необходим добър проект за нужните вложения, с цел да се реализиран задачите на зеления преход при най-ниска цена за крайните консуматори. След това би трябвало да се види кои планове може да финансира частният бранш и какви стъпки би трябвало да предприеме държавното управление, с цел да стартира това да се случва. Останалите планове от Плана, които са прекомерно дълготрайни, не носят задоволителна възвращаемост или по някаква причина са нежелани от частния бранш, би трябвало да се финансират от обществения бранш. Тук е ролята на Плана за възобновяване. Не познавам доста детайлно Плана на България. Имам вяра обаче, че е свършена доста добра работа, защото по него работиха доста положителни експерти, в това число господин Пеканов, който е измежду най-качествените български икономисти и евентуално човек с огромно бъдеще в нашата специалност.
Ниската имунизация е главната причина за скромния растеж на Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Подписване на в детайли съдружно съглашение ще понижи несигурността
Нуждаем се от добър проект за зеления преход
- Господин Павлов, има ли смяна в прогнозите Ви за растеж на стопанската система за 2021 година?
- Ревизираните и допълнени данни за първото и второто тримесечие, както и експресните оценки за третото, сочат за растеж на стопанската система през първите 9 месеца на годината от малко над 2%. Изглежда все още има много звук в данните и в последна сметка растежът по-скоро ще се окаже малко над 3% за януари - септември. На фона на тежко протичащата четвърта вълна на пандемията не чакам ускорение на растежа през 4-тото тримесечие. Всичко това ни накара да ревизираме прогнозата си за настоящата година на 3%, по отношение на 3.9% през септември.В същото време растежът на международната стопанска система се чака да е сред 5,5 и 6%, а в много близки страни като Гърция, Румъния, Словения и Хърватска - сред 6 и 8%. Продължавам да мисля, че неприятното ръководство на здравната рецесия и спадът в инфраструктурното строителство са главните аргументи за скромния напредък на стопанската система през 2021 година
- Политиките, набелязани от партиите, които се чака да сформират държавно управление, ще съумеят ли да овладеят инфлационните упования?
- Засега полемиката наподобява малко разнопосочна, само че това е обикновено, тъй като сме в начална фаза на образуване на държавно управление.Притеснява ме концепцията да се замразят цените на тока за семействата, без да бъдат увеличени при започване на 2022 година Това ще е неточност, тъй като ще дестабилизира финансите на държавните компании в бранш Енергетика. Така казусът няма да се реши, а просто ще се трансферира от единия джоб в другия - вместо за семействата с ниски приходи, на следващия ден бюджетът ще би трябвало да обезпечава поддръжка на държавните компании в енергетиката. В страните от Европейски Съюз с либерализиран пазар цените на тока за семействата набъбнаха с сред 20 и 25% през 3-тото тримесечие на 2021-а по отношение на година по-рано. Най-добре ще бъде да се усилят цените на тока за семействата с към 15% и по-късно да се замразят за интервал от една година, с цел да може да се овладеят инфлационните упования. Едновременно с това всичките 28% енергийно небогати семейства да бъдат напълно обезщетени. По наши калкулации за година това ще коства на бюджета към 415 млн. лева, при общо 160 млн. лева бюджет на програмата за подкрепяне на енергийно бедните през 2021 година, която сега обгръща единствено 10% от семействата.
- Доколко е належащо тези и други значими политики да намерят място в съдружното съглашение?
- Много значимо е да има колкото е допустимо по- детайлно написано съдружно съглашение. Това ще даде опция на бизнеса да образува упованията си и по този начин ще помогне да се редуцира несигурността. Ще отворя една скоба - цената, на която държавното управление емитира дълг, се повишава. Една от аргументите за това е високата степен на обща неустановеност в стопанската система. Едно съдружно съглашение би могло да направи средата по-предвидима. За гласоподавателите ще бъде допустимо да вършат съпоставяне сред уговорките, поети преди изборите и постигнатите резултати. На държавното управление ще даде инструмент, посредством който да прави оценка личния си прогрес.
- Очаква се Планът за възобновяване да стартира да се осъществя следващата година. Тогава прогнозата Ви за растеж на стопанската система би ли била по-оптимистична?
- Прогнозата ни за стопанската система през 2022 година най-много ще зависи от това по какъв начин държавното управление ще се оправи със здравната рецесия и с нарастването на цените. Ако в идващите няколко месеца делът на имунизираните в България се приближи до този в Европа и в случай че държавното управление успее да се оправи с надигането на цените, растежът на Брутният вътрешен продукт ще стартира да се форсира през 2022 година Ако не успее, бедността и неравенствата ще набъбнат и ще се ограничи растежът на приходите и работните места. Извън това прогнозата ни за напредък следващата година ще зависи от размера на обществените вложения. Имаме незавършена мрежа от автомагистрали. Трябва незабавно да се довърши " Хемус ", с цел да стартира да се преодолява насъбраното закъснение на Северна по отношение на Южна България. Да се работи за увеличение на свързаността на стопанската система ни с румънската, която е вторият ни най-съществен външнотърговски сътрудник, а имаме единствено два моста, които ни свързват. Има потребност от вложения в мрежи за транспорт на сила и данни, както и такива в придобиване на нови умения. И тук е мястото на Плана за възобновяване. Предизвикателството следващата година ще е да се обезпечи фискално пространство, което да направи допустимо освен да се започват огромна част от плановете по Плана, само че и да се продължи работата по инфраструктурните планове, които разчитат единствено на национално финансиране. Ако не успеем с имунизационната акция, ще би трябвало да продължим с поддръжката от бюджета за компаниите и семействата, наранени от пандемията, което годишно ни коства към 5% от Брутният вътрешен продукт. Трябва да ограничим разпространяването на болестта, с цел да може да понижим помощите от бюджета и по този начин да се сътвори фискална опция за увеличение на други разноски - за строителство на повече обществена инфраструктура.
- Доколко огромна спънка пред увеличение на вложенията ще бъде бюджетният недостиг и по какъв начин това ще повлия на прогнозата ви?
- Правителството залага недостиг от 4.5% следващата година, като ние чакаме той да е по-голям, евентуално от порядъка на 5.5 и даже 6%. Това единствено по себе си не е проблем. Важното е какво ще стои зад този недостиг. При положителния сюжет, България ще имунизира популацията в идващите няколко месеца и здравните опасности ще намалеят доста. Това ще даде подтик на икономическият напредък и ще ограничи размера на помощта за засегнатите от пандемията, до към 2 -2.5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година, по отношение на към 5% през 2021 година Освободеното по този метод фискално пространство ще бъде употребявано за нарастване на инфраструктурното строителство, което ще генерира спомагателни импулси за ускорение на икономическия напредък. При неприятния сюжет, делът на имунизираното население ще остане невисок и това ще попречи здравните опасности да намалеят. Последиците ще бъдат по-нисък стопански напредък и опазване размера на помощта за засегнатите на към 5% от Брутният вътрешен продукт. Правителството ще би трябвало да ограничи вложенията в инфраструктура, с цел да не се стигне до недостиг, който е прекомерно надалеч от таргетирания.
- Предстои ни " зелена " промяна. За какво да се готви бизнесът, с цел да бъде конкурентноспособен?
- България изостава в строителството на нови базови мощности за произвеждане на електрическа сила. Зелената промяна направи това закъснение още по очевидно, тъй като тя води до увеличено търсене на електрическа сила. Смята се, че към 2050 година търсенето на електричество ще нарасне сред 2 и 3 пъти по отношение на потреблението сега. Причините са освен електрическите коли, само че и това, че доста индустриални процеси изискват висока температура. Днес я получаваме като горим въглеводороди, само че на следващия ден, с цел да понижим парниковите газове, ще я получаваме като използваме електрическа сила. Това значи, че би трябвало да рестартираме " Белене ". Това е планът, който е реален, тъй като площадката към този момент е съгласувана и утвърдена от Европейска комисия. Този план ще даде опция към края на десетилетието да имаме нова базова мощ, заместваща излизащите от употреба в Маришкия басейн. Само преди година аз имах запаси към този план. Днес не преставам да имам терзания, само че те са по-малки, тъй като осъзнавам, че няма риск създадената сила от " Белене " да остане без пазар. Също по този начин разбирам, че плановете на въглища убиват доста повече хора от нуклеарните поради замърсяването на въздуха.
- За какви вложения в " зелени " планове да мисли бизнесът?
- Виждал съм прогнози, че през идващите 10 година България би трябвало да построи нови мощности за към 8 GW. " Белене " е 2 GW, като евентуално страната може да направи някои вложения в нови, както и разширение на съществуващи водни централи, само че това надали ще добави повече от 0.5 GW. Останалите 5.5 GW би трябвало да дойдат от частния бранш. Вероятно в огромната си част това ще са слънчеви паркове, които ще изискват вложения за към 9.2 милиарда лева.За да се случат тези планове, общественият бранш би трябвало да направи доста старания. Нужни са обилни вложения в енергийната мрежа. По-важното е деликатно да се направи нужната рамка от тласъци, с цел да не се повторят грешките от първия взрив с ВЕИ вложенията в България, когато направихме прекалено много планове прекомерно рано и по този начин те се оказаха прекомерно скъпи. Затова плановете би трябвало да са добре ситуирани във времето и да се употребяват технологии, които редуцират " зелената награда " - разликата сред електричеството, създавано от ВЕИ и това посредством потребление на въглеводороди.
- Какви са ходовете на страната?
- На първо място е необходим добър проект за нужните вложения, с цел да се реализиран задачите на зеления преход при най-ниска цена за крайните консуматори. След това би трябвало да се види кои планове може да финансира частният бранш и какви стъпки би трябвало да предприеме държавното управление, с цел да стартира това да се случва. Останалите планове от Плана, които са прекомерно дълготрайни, не носят задоволителна възвращаемост или по някаква причина са нежелани от частния бранш, би трябвало да се финансират от обществения бранш. Тук е ролята на Плана за възобновяване. Не познавам доста детайлно Плана на България. Имам вяра обаче, че е свършена доста добра работа, защото по него работиха доста положителни експерти, в това число господин Пеканов, който е измежду най-качествените български икономисти и евентуално човек с огромно бъдеще в нашата специалност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ