Как Делян Пеевски стана новият патрон на митрополит Николай
Само един човек може да се похвали с повече фотоси с митрополити от Бойко Борисов - и това е Делян Пеевски.
От ноември 2023 година Пеевски е поел връзката със Светия синод на ръчно ръководство.
Пеевски дава обещание пари на Църквата през държавния бюджет, вместо Министерството на финансите.
Пеевски спомага по " всички тематики, сложени от Синода " - да се чете, прекъсване на проверката от Национална агенция за приходите, която трябваше да ревизира къде са дължимите пари от налог облага за 5 години обратно.
Месец преди да стане ръководител на Движение за права и свободи, отново Пеевски (заедно с Доган) раздаваше пари за обществена кухня към Софийската митрополия.
Пеевски обявява непосредственост с Пловдивския митрополит Николай, като го включи в предизборната си акция от Кърджали.
Сега Пеевски реши да трансформира митрополит Николай в алегорична жертва на съветската хибридна война, като се впусна да го пази от глобите, наложени от Московската патриаршия. Естествено - и това е част от построяването на личната евроатлантическа " легенда " на глобения от Съединени американски щати за корупция народен представител.
Причината за следващата " дипломатична " интервенция на Пеевски в църковния въпрос беше новината, че Руският Свети Синод е отказал съслужение с трима български митрополити и двама епископи поради присъединяване им в работа с украински свещеници в Истанбул.
Литургията е извършена на 19 май в манастир в Истанбул и е ръководена от Вселенския патриарх Вартоломей, а измежду участниците са били и представители на Православната черква на Украйна, непризната от Русия.
Тримата български митрополити са Николай Пловдивски, Киприан Старозагорски и Иаков Доростолски - представители на " младото " потомство в Синода, т.е. среднавъзраст към 52 години.
Пловдивският митрополит постоянно се е представял за корав православен реакционер до степен, в която е подготвен на скандални провокации - да вземем за пример като заключи подаръците, приготвени за папа Йоан Павел II при визитата му в България, или като отнеме стола на папския нунция по време на работа в " Св. Александър Невски ".
Николай Пловдивски е индивидът, който направи архонти почетния консул на Русия Георги Гергов и оръжейния търговец и " неприкрит русофил " Петър Манджуков против внушителни дарения за митрополията.
През 2012 година той беше и хазаин на съветския патриарх Кирил при първото му посещаване в България.
Колкото до митрополит Киприан - той беше връчил църковна премия на съветския дипломат Елеонора Митрофанова през септември 2022 година, единствено шест месеца след началото на войната в Украйна.
Митрополит Николай е и индивидът, който приравняваше европейската интеграция в България с " парадите на разврата " и с " натрапените полезности ". Докато анатемосваше комерсиалната сексапил на Мадона, самичък си позволяваше привилегии, каквито нито един православен духовник няма - с прословутия си " Ролекс ", лимузината и полицейската синя лампа.
Началото на обрата му към умерена опозиция на съветския напън върху БПЦ стартира през 2018 година, точно поради отхвърли на Русия да почете желанието на Украйна за своя автокефална черква.
Оттогава Николай приказва за това, че разколът е подбуден от неверната позиция на съветската черква и че в " Православната черква всички епископи са равни и преимуществото по чест не значи преимущество по права ".
Възможно е това да е ненадейно включване на инстинкт за самозапазване, като се има поради по какъв начин " меката мощ " на Кремъл доста елементарно се трансформира в предлог за груба военна експанзия.
Възможно е и да е чиста политика: тъй като през 2018 година с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи бяха прокарани промени в Закона за вероизповеданията, с които Българската православна черква получи обезпечени много високи годишни доходи от бюджета.
За 2024 година дотацията е 36 милиона лева, а над нея кабинетите на ГЕРБ отпускаха милиони за поправки на храмове.
Възможно е обаче и това да следващото пригаждане към събитията - част от по-дългата тактика на митрополит Николай, койтоникога не е крил желанието си да стане патриарх.
Декларативният му отвод от номинация се оказа незабележим съгласно разпоредбите на БПЦ, а в последните седмици от Синода идват поредност сигнали, че точно той е с най-силни позиции.
Митрополит Антоний на Западна Европа го разгласи за индивида, който може да опази БПЦ от " прокарването на едни или други ползи, които за в ущърб на Църквата ". А някогашният началник на Дирекцията по вероизповедания Христо Матанов беше коментирал, че " може би Църквата има потребност от твърда ръка " като тази на Пловдивския епископ.
Голямото разбъркване на балансите към този момент стартира с принудения избор на свещеник Арсений (заместника на Николай в Пловдивската епархия) за Сливенски митрополит.
В името на инсталирането на " верен " митрополит едвам не беше прекратена и една от най-демократичните обичаи на Българската православна черква с опита за лишаване на правото на миряните да вземат участие в избора за епархийски ръководители.
Нищо от това не вещае позитивни вести за хората, които чакат от Църквата да се отвори към жителите. Вместо това оставя доста неприятен усет от тоталната липса на задръжки по време на предизборна акция - както от страна на светската, по този начин и религиозната власт.
От ноември 2023 година Пеевски е поел връзката със Светия синод на ръчно ръководство.
Пеевски дава обещание пари на Църквата през държавния бюджет, вместо Министерството на финансите.
Пеевски спомага по " всички тематики, сложени от Синода " - да се чете, прекъсване на проверката от Национална агенция за приходите, която трябваше да ревизира къде са дължимите пари от налог облага за 5 години обратно.
Месец преди да стане ръководител на Движение за права и свободи, отново Пеевски (заедно с Доган) раздаваше пари за обществена кухня към Софийската митрополия.
Пеевски обявява непосредственост с Пловдивския митрополит Николай, като го включи в предизборната си акция от Кърджали.
Сега Пеевски реши да трансформира митрополит Николай в алегорична жертва на съветската хибридна война, като се впусна да го пази от глобите, наложени от Московската патриаршия. Естествено - и това е част от построяването на личната евроатлантическа " легенда " на глобения от Съединени американски щати за корупция народен представител.
Причината за следващата " дипломатична " интервенция на Пеевски в църковния въпрос беше новината, че Руският Свети Синод е отказал съслужение с трима български митрополити и двама епископи поради присъединяване им в работа с украински свещеници в Истанбул.
Литургията е извършена на 19 май в манастир в Истанбул и е ръководена от Вселенския патриарх Вартоломей, а измежду участниците са били и представители на Православната черква на Украйна, непризната от Русия.
Тримата български митрополити са Николай Пловдивски, Киприан Старозагорски и Иаков Доростолски - представители на " младото " потомство в Синода, т.е. среднавъзраст към 52 години.
Пловдивският митрополит постоянно се е представял за корав православен реакционер до степен, в която е подготвен на скандални провокации - да вземем за пример като заключи подаръците, приготвени за папа Йоан Павел II при визитата му в България, или като отнеме стола на папския нунция по време на работа в " Св. Александър Невски ".
Николай Пловдивски е индивидът, който направи архонти почетния консул на Русия Георги Гергов и оръжейния търговец и " неприкрит русофил " Петър Манджуков против внушителни дарения за митрополията.
През 2012 година той беше и хазаин на съветския патриарх Кирил при първото му посещаване в България.
Колкото до митрополит Киприан - той беше връчил църковна премия на съветския дипломат Елеонора Митрофанова през септември 2022 година, единствено шест месеца след началото на войната в Украйна.
Митрополит Николай е и индивидът, който приравняваше европейската интеграция в България с " парадите на разврата " и с " натрапените полезности ". Докато анатемосваше комерсиалната сексапил на Мадона, самичък си позволяваше привилегии, каквито нито един православен духовник няма - с прословутия си " Ролекс ", лимузината и полицейската синя лампа.
Началото на обрата му към умерена опозиция на съветския напън върху БПЦ стартира през 2018 година, точно поради отхвърли на Русия да почете желанието на Украйна за своя автокефална черква.
Оттогава Николай приказва за това, че разколът е подбуден от неверната позиция на съветската черква и че в " Православната черква всички епископи са равни и преимуществото по чест не значи преимущество по права ".
Възможно е това да е ненадейно включване на инстинкт за самозапазване, като се има поради по какъв начин " меката мощ " на Кремъл доста елементарно се трансформира в предлог за груба военна експанзия.
Възможно е и да е чиста политика: тъй като през 2018 година с гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи бяха прокарани промени в Закона за вероизповеданията, с които Българската православна черква получи обезпечени много високи годишни доходи от бюджета.
За 2024 година дотацията е 36 милиона лева, а над нея кабинетите на ГЕРБ отпускаха милиони за поправки на храмове.
Възможно е обаче и това да следващото пригаждане към събитията - част от по-дългата тактика на митрополит Николай, койтоникога не е крил желанието си да стане патриарх.
Декларативният му отвод от номинация се оказа незабележим съгласно разпоредбите на БПЦ, а в последните седмици от Синода идват поредност сигнали, че точно той е с най-силни позиции.
Митрополит Антоний на Западна Европа го разгласи за индивида, който може да опази БПЦ от " прокарването на едни или други ползи, които за в ущърб на Църквата ". А някогашният началник на Дирекцията по вероизповедания Христо Матанов беше коментирал, че " може би Църквата има потребност от твърда ръка " като тази на Пловдивския епископ.
Голямото разбъркване на балансите към този момент стартира с принудения избор на свещеник Арсений (заместника на Николай в Пловдивската епархия) за Сливенски митрополит.
В името на инсталирането на " верен " митрополит едвам не беше прекратена и една от най-демократичните обичаи на Българската православна черква с опита за лишаване на правото на миряните да вземат участие в избора за епархийски ръководители.
Нищо от това не вещае позитивни вести за хората, които чакат от Църквата да се отвори към жителите. Вместо това оставя доста неприятен усет от тоталната липса на задръжки по време на предизборна акция - както от страна на светската, по този начин и религиозната власт.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ