Дора Иванова за паметника „Бузлуджа“: Противоречивата история на паметника и настоящето не си пречат
Важно е да се помни историята на паметника „ Бузлуджа “, да се знаят обстоятелствата за предишното с всички гледни точки и всички вероятности към него и това ще остане в основата на бъдещия образ на мястото. Това сподели за Българска телеграфна агенция арх. Дора Иванова, ръководител на фондация „ Проект Бузлуджа “, която към този момент за осма година работи по социализирането на монумента и отварянето му за гости. Основната цел е постройката да бъде в действителност функционална и да се трансформира в културен център, който да бъде потребен за хората и да развива района. По думите ѝ спорната история на паметника и сегашното не си пречат, те могат да живеят дружно и да си оказват помощ, с цел да може постройката да работи стабилно и да провокира целогодишен интерес.
Строежът на дом-паметника на Българската комунистическа партия на връх „ Бузлуджа “ стартира през 1974 година, а в построяването му вземат участие над шест хиляди души. Някои от тях са били най-хубавите строители в страната, а в изработката на мозайките са се присъединили именити художници. По времето, когато постройката действа, за час в нея са влизали към 500-600 души, а поръчката за посещаване се е подавала най-малко три месеца по-рано. Дом-паметникът затваря порти през 1989 година, когато стартира и разрухата му, само че даже и в това положение той продължава да провокира голям посетителски интерес.
„ Вече две години със специфични камери броим туристите, с цел да знаем какъв е ползата. За този интервал той пораства, има 50 хиляди души без реклама, без маркетинг и без постройката да бъде отворена и да има функционираща инфраструктура “, уточни арх. Иванова. Тя беше безапелационна, че ползата от страна на български и задгранични туристи ще продължава да пораства. Целта е да има екскурзоводи, които да срещат хората с историята на мястото. Според арх. Дора Иванова тази история е извънредно значима и значима. „ Смятаме, че паметникът е ужасно място за друг вид културни мероприятия, в което модерни актьори могат да интерпретират мястото и тематиката за близкото минало “, уточни още тя.
„ В момента са приключени цели два стадия от живота на паметника и на плана – обезопасяването на постройката и опазването на мозайките. През цялата 2022 година работихме по обезопасяването, премахнахме всички рискови парчета, които бяха главната причина хората да не могат да влизат вътре, премахнахме и заплахата от попречване, като изградихме краткотрайни пътеки, по които хората да могат да се разхождат в обособени зони “, описа арх. Иванова. Тя изясни, че е напълно приключен и стадият по стабилизиране на мозайките, в това число и за куполната такава. В бъдеще ще има реставрационни работи по тях, само че значимото е, че сега те са изцяло нормализирани и няма да продължат да се разрушават, акцентира тя. „ Спряхме точно това раздробяване, спряхме тази заплаха, спряхме метода, по който се възприема постройката, от тук нататък тя е една следена развалина, която занапред следва да бъде превърната във функционална постройка “, разяснява арх. Дора Иванова и добави, че сигурно това ще се случи, само че е значимо да се направи допустимо най-скоро. Тя изясни, че не може да се уточни точна дата, само че от екипа на фондацията се надяват формалното отваряне на паметника за туристи да се случи още след края на идните зимни месеци. „ Преди това да стане, следва основаването на съответния тур и на разказ по какъв начин тъкмо ще бъде разказана историята на Бузлуджа. Предстои и основаването на система за билети и система за ръководство на монумента, занапред ще бъдат назначавани и гидове, които ще бъдат обучавани “, уточни още тя.
Арх. Иванова разяснява и постоянно задавания в обществените мрежи въпрос дали е уместно разкриването на покривната структура точно в навечерието на зимните месеци. Тя изясни, че покривната конструкция на постройката е била с финишен пласт от мед и ламарина, който е бил откраднат още в средата на 90-те години. След това всички останали пластове, които са от дъсчени обшивки, стъклена вата и ламарина, са почнали да се разпадат. „ Преди да стартираме премахването на рисковите парчета, към този момент половината от покрива липсваше. Останалият материал беше прогнило дърво, прокиснала изолираност и мощно корозирала ламарина. Тези детайли по никакъв метод не спираха водата - в противен случай, те в действителност утежняваха положението на металната структура, тъй като задържат вода “, означи тя и акцентира, че премахването им спомага за структурата. „ Тази активност беше наложително да се случи, с цел да можем да мислим и да работим за предстоящ покрив “, сподели още арх. Дора Иванова.
Тя разяснява, че процесът по социализация на паметника Бузлуджа занапред продължава. Предстоят последващи стъпки за покриване на покривната структура, както и слагане на прозорци, с цел да може постройката да стане в действителност функционална, а екипът на фондация „ Проект Бузлуджа “ към този момент е почнал работа по отношение на тези действия.
Творческият координатор на фондацията арх. Любомира Петрова уточни, че екипът приготвя няколко събития за идната година, за които скоро ще бъдат оповестени съответни дати. „ Освен формалното разкриване на паметника, работим и по третото издание на фестивала “Open Buzludzha ”, в което планираме да вземат присъединяване задгранични реализатори, с помощта на партньорството ни с Френския културен институт. Ще организираме и един конгрес за културно завещание, където желаеме да съберем експерти от разнообразни страни, които имат опит в сферата, с цел да може този опит да бъде обменен, да използван това, което работи при нас, както и да представим нашите открития, с цел да бъдат потребни за други планове “, сподели още арх. Петрова. Тя акцентира, че за всички бъдещи действия фондацията би трябвало да продължи да работи в партньорство с институциите.
След повече от 20 години през вчерашния ден паметникът на връх Бузлуджаотвори вратиза десетки донори, доброволци и публицисти за представянето на резултатите от плана „ Обезопасяване и обезпечаване на краткотраен посетителски достъп “, финансиран от Министерството на културата и осъществен от Областната администрация в Стара Загора в партньорство с Община Казанлък и фондация „ Проект Бузлуджа “. На събитието участва и част от интернационалния реставраторски екип, работил взаимно с фондацията по осъществените досега стадии на плана.
Строежът на дом-паметника на Българската комунистическа партия на връх „ Бузлуджа “ стартира през 1974 година, а в построяването му вземат участие над шест хиляди души. Някои от тях са били най-хубавите строители в страната, а в изработката на мозайките са се присъединили именити художници. По времето, когато постройката действа, за час в нея са влизали към 500-600 души, а поръчката за посещаване се е подавала най-малко три месеца по-рано. Дом-паметникът затваря порти през 1989 година, когато стартира и разрухата му, само че даже и в това положение той продължава да провокира голям посетителски интерес.
„ Вече две години със специфични камери броим туристите, с цел да знаем какъв е ползата. За този интервал той пораства, има 50 хиляди души без реклама, без маркетинг и без постройката да бъде отворена и да има функционираща инфраструктура “, уточни арх. Иванова. Тя беше безапелационна, че ползата от страна на български и задгранични туристи ще продължава да пораства. Целта е да има екскурзоводи, които да срещат хората с историята на мястото. Според арх. Дора Иванова тази история е извънредно значима и значима. „ Смятаме, че паметникът е ужасно място за друг вид културни мероприятия, в което модерни актьори могат да интерпретират мястото и тематиката за близкото минало “, уточни още тя.
„ В момента са приключени цели два стадия от живота на паметника и на плана – обезопасяването на постройката и опазването на мозайките. През цялата 2022 година работихме по обезопасяването, премахнахме всички рискови парчета, които бяха главната причина хората да не могат да влизат вътре, премахнахме и заплахата от попречване, като изградихме краткотрайни пътеки, по които хората да могат да се разхождат в обособени зони “, описа арх. Иванова. Тя изясни, че е напълно приключен и стадият по стабилизиране на мозайките, в това число и за куполната такава. В бъдеще ще има реставрационни работи по тях, само че значимото е, че сега те са изцяло нормализирани и няма да продължат да се разрушават, акцентира тя. „ Спряхме точно това раздробяване, спряхме тази заплаха, спряхме метода, по който се възприема постройката, от тук нататък тя е една следена развалина, която занапред следва да бъде превърната във функционална постройка “, разяснява арх. Дора Иванова и добави, че сигурно това ще се случи, само че е значимо да се направи допустимо най-скоро. Тя изясни, че не може да се уточни точна дата, само че от екипа на фондацията се надяват формалното отваряне на паметника за туристи да се случи още след края на идните зимни месеци. „ Преди това да стане, следва основаването на съответния тур и на разказ по какъв начин тъкмо ще бъде разказана историята на Бузлуджа. Предстои и основаването на система за билети и система за ръководство на монумента, занапред ще бъдат назначавани и гидове, които ще бъдат обучавани “, уточни още тя.
Арх. Иванова разяснява и постоянно задавания в обществените мрежи въпрос дали е уместно разкриването на покривната структура точно в навечерието на зимните месеци. Тя изясни, че покривната конструкция на постройката е била с финишен пласт от мед и ламарина, който е бил откраднат още в средата на 90-те години. След това всички останали пластове, които са от дъсчени обшивки, стъклена вата и ламарина, са почнали да се разпадат. „ Преди да стартираме премахването на рисковите парчета, към този момент половината от покрива липсваше. Останалият материал беше прогнило дърво, прокиснала изолираност и мощно корозирала ламарина. Тези детайли по никакъв метод не спираха водата - в противен случай, те в действителност утежняваха положението на металната структура, тъй като задържат вода “, означи тя и акцентира, че премахването им спомага за структурата. „ Тази активност беше наложително да се случи, с цел да можем да мислим и да работим за предстоящ покрив “, сподели още арх. Дора Иванова.
Тя разяснява, че процесът по социализация на паметника Бузлуджа занапред продължава. Предстоят последващи стъпки за покриване на покривната структура, както и слагане на прозорци, с цел да може постройката да стане в действителност функционална, а екипът на фондация „ Проект Бузлуджа “ към този момент е почнал работа по отношение на тези действия.
Творческият координатор на фондацията арх. Любомира Петрова уточни, че екипът приготвя няколко събития за идната година, за които скоро ще бъдат оповестени съответни дати. „ Освен формалното разкриване на паметника, работим и по третото издание на фестивала “Open Buzludzha ”, в което планираме да вземат присъединяване задгранични реализатори, с помощта на партньорството ни с Френския културен институт. Ще организираме и един конгрес за културно завещание, където желаеме да съберем експерти от разнообразни страни, които имат опит в сферата, с цел да може този опит да бъде обменен, да използван това, което работи при нас, както и да представим нашите открития, с цел да бъдат потребни за други планове “, сподели още арх. Петрова. Тя акцентира, че за всички бъдещи действия фондацията би трябвало да продължи да работи в партньорство с институциите.
След повече от 20 години през вчерашния ден паметникът на връх Бузлуджаотвори вратиза десетки донори, доброволци и публицисти за представянето на резултатите от плана „ Обезопасяване и обезпечаване на краткотраен посетителски достъп “, финансиран от Министерството на културата и осъществен от Областната администрация в Стара Загора в партньорство с Община Казанлък и фондация „ Проект Бузлуджа “. На събитието участва и част от интернационалния реставраторски екип, работил взаимно с фондацията по осъществените досега стадии на плана.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ