Какво е икономическото бъдеще на Китай – светло, мрачно или някъде по средата?
Важна точка на разногласието в продължаващите полемики по отношение на огромната тактика на Съединени американски щати е определянето на степента на приоритет, която би трябвало да се отдава на конкуренцията с Китай.
Разпределението на ресурсите – финансови, човешки, времеви и когнитивни – за справяне с това предизвикателство се трансформира в сериозен въпрос.
Наистина ли Китай е несравнимо геополитическо предизвикателство за Съединените щати, или е величествен индивид със скрити уязвимости? Освен това, би трябвало ли противодействието на Китай да има преимущество пред други неотложни световни проблеми, като Украйна, изменението на климата, миграцията и Иран, или би трябвало да се преглежда единствено като един от многото значими проблеми?
Според някои наблюдаващи противодействието на Китай заслужава най-голям приоритет. Те настояват, че водачите на Съединени американски щати не би трябвало да се оставят да бъдат отклонявани от въпроси като Украйна или други външнополитически проблеми.
Перспективите за икономическото бъдеще на Китай
Фундаментът на интернационалната власт в основата си се крие в стопанската система. Макар че полемиките обгръщат разнообразни аспекти като “ “, подготвеност на обособените водачи, национални характерности, късмет и други, същината на въпроса е икономическата мощ на дадена страна.
Основата за това да бъдеш велика мощ се простира оттатък съществуването на доста население – тя изисква доста благосъстояние и многостранна, напреднала стопанска система. Силната икономическа мощност дава опция на една страна да създава съвременни оръжия, да основава висококвалифицирана войска, да дава търсени артикули и услуги, които усъвършенстват живота на жителите, и да натрупа остатъци, с цел да упражнява световно въздействие.
През последните четири десетилетия икономическите достижения на Китай са изключителни и мнението, че стопанската система на страната няма да се утежни фрапантно до степен да загуби позицията си на велика мощ, е необятно публикувано.
Въпреки това, последните признаци на закъснение след края на Ковид пандемията сочат възходящи провокации, които може да продължат. Китай се сблъсква с проблеми като застаряващото и намаляващо население, където по-малкият брой служащи би трябвало да устоя все по-голям брой пенсионери.
Младежката безработица надвишава 21%, а през последното десетилетие се следи забележителен спад в растежа на общата факторна продуктивност. Освен това финансовата система на Китай продължава да е затрупана от задължения, а секторът на недвижимите парцели – забележителен мотор на растежа в предишното – е изправен пред обилни проблеми.
Тези фактори в своята цялост способстват за песимистичната вероятност, споделяна от доста анализатори във връзка с дълготрайните вероятности на Китай. Особено значимо е, че политическите решения на Съединени американски щати и качеството на китайското управление могат да изострят тези провокации.
Въпреки това подценяването на Китай би било рисковано предложение. Доминиращата роля на Китай обгръща основни браншове като възобновимата сила и строителството, а производството на електрически коли надвишава международните стандарти.
Китай е подхванал обилни ограничения за обезпечаване на достъп до жизненоважни минерали и метали, което може да разреши на страната да управлява доставките за други страни в бъдеще. Има задоволително учредения да се чака, че Китай ще резервира забележителната си икономическа роля през идващите години.
Основният въпрос се върти към това дали Китай ще изпревари Съединените щати, ще изостава непрекъснато в разнообразни стопански измерения или ще реализира релативно равновесие. По-ясният отговор на този въпрос би съдействал доста за степента на угриженост, която е оправдана.
