Може ли да бъдеш самотник и въпреки това да си щастлив?
В йерархията на полезностите самотата постоянно е стояла на най-ниските места. Много хора възприемат самотата като доказателство за неуспех в живота. Самотникът се разпознава с несретник, който съществува безсмислено, защото не оставя своя диря у близките. Такъв човек се приема по предписание като неприветлив, затворен и отегчителен. Смята се за трагичен, тъй като е незадоволен от живота си, който в действителност е един огромен неуспех.
Щастливият човек е антагонист на самотника. Той е обичан от другите, има своето непокътнато място в сърцата на близките. Такъв човек е желан от всички за връзка, без значение дали става въпрос за другарство или за партньорска връзка, с него в никакъв случай не се скучае и връзките протичат безпрепятствено и безпроблемно.
Дали на процедура нещата стоят по този начин или това са единствено постановки, нямащи кой знае какъв брой допирни точки с същинския живот?
В актуалното общество от западен вид все по-голямо става цифрата на хората, които живеят сами. В съпоставяне с предходни столетия броят на самотниците е несравнимо по-голям. В предишното множеството самотно живеещи хора са водили подобен метод на живот най-често не по собствен избор, а поради наложени от живота условия. Различни житейски нещастия или проблеми, които са останали неразрешени, са били съществена причина за самотата на хората.
Днес нещата стоят по друг метод. Все по-често самотниците са такива по лична воля и това е изцяло съзнателен избор. Противно на откритото мнение и на изказванията на психолозите, че единствено хората във връзка са щастливи, самотниците също са щастливи и имат напълно пълностоен живот.
Тези, които не обичат споровете, не могат да се конфронтират в една връзка, се усещат щастливи и спокойни, когато живеят сами. Това е изказване след нови проучвания измежду живеещи сами човеци. При някои хора стресът от всекидневни спорове и рестриктивните мерки, налагани от живота във връзка, просто не си костват усилието. Тези хора избират да останат сами. Според учените те могат да бъдат толкоз щастливи, колкото и тези, които са в хармонична връзка.
Днешният живот е по този начин структуриран, дава такива благоприятни условия, че индивидът в западния вид общество постоянно избира да живее самичък за по-дълъг интервал от живота си спрямо предходните времена. Хората постоянно отсрочват брака си, тъй като приоритет са им професионалните упоритости или персонални такива.
Неангажиращите връзки от ден на ден се избират. С повишаването на броя на самотните родители и на разведените от ден на ден хора ще живеят сами и това се трансформира в трайна наклонност съгласно психолозите.
Всъщност щастието не е нито в самотата, нито в съществуването на връзка. То е вътрешно положение и персонално чувство, резултат от възприятието на персонална задоволеност от себе си.
