Мистерията Деринкую
В турския район Кападокия има град, наименуван Деринкую, който е под земята и същинско знамение на архитектурата. Построен е в древността, само че се е запазил до наши дни, като и до през днешния ден си остава мистерия кой го е построил и с каква цел.
Кападокия е международно известна дестинация точно с лабиринта си от подземни градове. На повърхността забележителността наподобява не по-малко впечатляващо. Причудливият пейзаж е затрупан с антични вулканични каменни стълбове, които са известни още като приказни комини. През вековете една цивилизация е сменяла друга, като жителите на избраните култури даже са украсявали каменните градове, трансформирайки ги в неповторими монументи на културата през днешния ден.
Град Деринкую (в превод от турски - Дълбок кладенец) не е единствения под земята град в Кападокия. Общо има към 50 такива подземни чудеса. Възможно е те даже да са повече, само че да не са открити към момента от археолозите. Но най-впечатляващият към днешна дата е подземният град Деринкую, който е бил инцидентно открит през 1963 година, когато локално семейство е предписание ремонт в къщата си и открива инцидентно стая и проход, който води към под земята лабиринт.
Градът заема повърхност от към 4 кв.км, минавайки подземен на дълбочина от към 55 м. Изследователите считат, че градът може да има 20 етажа или повече, само че до момента те са съумели да проучат единствено 8 от тях. Също по този начин откривателите и историците допускат, че до към 50 хиляди поданици биха могли по едно и също време да живеят в Деринкую. Според историците основаването на подземния град е стартирано от цивилизацията на хетите към 2000 година пр.н.е.
С каква цел обаче е било стартирано това подземно строителство към момента е мистерия, като се изричат единствено разнообразни теории и догатки. В него всичко е било добре премислено и пригодено за живот, като по този начин подземният град е бил оборудван с цели 52 вентилационни шахти и по този начин се е дишало елементарно даже на по-ниските равнища. Дъждовната вода се е стичала към подземните води, като цялата тази система е служила един тип като кладенци и ресурс от студена вода за жителите. Залите, тунелите и всички пространства в подземния град са били добре осветени.
Най-старият прочут писмен източник за подземните градове датира от края на IV в. пр.н.е. - това е Анабазис от древногръцкия публицист и историк Ксенофонт (ок. 427 - към 355 година прочие н. е.). Съвременната просвета към момента не е разкрила изцяло всички секрети към основаването на това знамение на архитектурата и постоянно се постанова да гадаем за методите, които са били употребявани от античните архитекти в продължение на епохи или хилядолетия.
