Летящи чинии още в древните индийски текстове
В централния списък на Делхи (Индия) се съхранява античен текст “вайманика шастра ”, написани в ІV век пр.н.е. от мъдрецът Махарши Бхарадваджи на основата на още по-древени ръкописи от първото и второто хилядолетие преди нашата епоха.
В този ръкопис са показани 32 секретни дейности на летящи чинии или вимани, споменавани в разнообразни източници на древноиндийските епоси. Оказва се, че виманите били извънредно здрави и не можело нито да се счупят, нито да се изгорят (стопят).
Посредством потреблението на разнообразни превключватели летящите чинии можели: да се въртят в кръг към оста си, да се свиват и уголемяват, т.е. да усилват и понижават размера си; да трансформират формата си по време на полет; да се преобразяват в облак за маскировка; да изпускат мощно зарево или назад, да провокират към себе си плътна тъмнина; да гълтам слънчевите лъчи и да стават невидими; да се движат с огромна скорост; да прелитат от една страна в друга, както и от един свят в друг; да се придвижват със скокове или на зиг-заг; да се гмуркат под вода; да изпускат светлинни лъчи, под чието влияние всички предмети ставали видими; да генерират мощ, способна да сковава хора и животни; да получават на своите екрани изображение на протичащото се на доста разстояние от тях и т.н.
Освен това, в ръкописа има управление за водачите на вимани, които били способни “да прелитат от остров на остров, от континент на континент и от свят в свят ”.
В други текстове се съдържат описания на разнообразни принадлежности, изпълняващи функционалностите на радар, фотоапарат, прожектор и разрушителни типове оръжия. Говори се и за диетата на водачите, тяхното облекло. Има глава, в която се разказва и структурата на виманите. В нея се оповестява, че виманите биват 12 вида.
В една от античните санскритски книги се споделя, че сега на политане, колесницата “ревяла като лъв ”. Вътрешното изложение на вимана: “В средата на кораба се намирала железна кутия, която се явявала източник на “силата ”. От тази кутия силата отивала в две огромни тръби, сложени на носа и кърмата на кораба. Освен това, “силата ” се насочвала към осем тръби, гледащи надолу. В началото на пътуването на тях се отваряли клапи, а горните клапи оставали затворени.
“Токът ” със мощ бил изхвърлян и се удрял в земята, повдигайки кораба нагоре. Когато наберял височина, гледащите надолу тръби се прибирали на половина, с цел да можел да виси във въздуха. Тогава по-голяма част от “тока ” се пренасочвала към тръбата на кърмата, с цел да можел да излети, тласкайки кораба напред ”.
Описанието на общото устройство на летателния уред: “Силно и крепко би трябвало да е неговото тяло, направено от лек материал. Вътре би трябвало да се слагат устройство с живак и стоманени нагреватели под него. Посредством мощ, която се съдържа в живака, индивида, намиращ се в колесницата, може да прелети на огромни дистанции в небето. Когато живака бъде подгрят от стоманените нагреватели, колесницата стартира да набира скорост и незабавно се трансформира в “перла в небето ”.
