Жак Атали: Скоро глобализацията ще се провали, а хората же преследват жестоко арогантните елити
В това комплицирано на всички места по света време, без значение дали в най-богатите страни или пък в най-бедните, обществата се лутат сред три модела, от време на време близки до утопията. Всеки от тези модели влиза в безчет разновидности, а и нерядко трите се смесват в доста комплицирани и нюансирани действителности, разяснява създателят и първи началник на Европейска банка за възобновяване и развиване Жак Атали, представен от БГНЕС.
Вероятно обаче ще бъде потребно да ги опишем поотделно, с цел да тълкуваме по-лесно динамичността на сегашното.
Технологичен модел. При него научно-техническият напредък и пазарът задвижват всекидневието и постановат политическо и икономическо владичество. Той е обвързван с повече приходи, повече благоприятни условия. Вече виждаме най-карикатурното му проявяване в лицето на водачите на най-големите компании по западния бряг на Съединени американски щати и в Китай: те популяризират индивидуализма, нарцисизма и нелоялността и даже мечтаят да дадат опция на няколко привилегировани лица да избягат от личната си планета.
Те мислят и за бягство от личните си тела по пътя си към отдалечени галактики. Може би подозират, че по-голямата част от човечеството ще би трябвало да се отдръпна от Земята, която ще стане невъзможна за живот заради неналичието на чиста почва, въздух и вода. -
Популистки модел. Той отхвърля най-непосредствените последствия от глобализацията и техническия напредък, затваряйки достъпа до мултинационални компании, отричайки науката, омаловажавайки публицисти и учители, в интерес на трибуни и самопровъзгласени духовни водачи.
От това пораждат и националистически искания, отцепвания, загради, натрапчиво възприятие за еднаквост или набожен тоталитаризъм, също и войни.
Емпатичен модел. Залага върху шерването на обекти и завещание, безвъзмездни услуги, свободно време, почитание към дамите, към слабите, към природата и другите форми на живот, алтруизма, ненасилието. И въобще най-хетеродоксните изрази на големите благоприятни условия, които са подценявани от телата и душите.
Тези три утопии имат лична динамичност. Те са тръгнали, движат се по-забързано. Никой не знае, a priori, кой ще завоюва. Що се отнася до мен, в дълготраен проект нямам никакво подозрение: софтуерното слово ще владее за известно време елитите на парите, силата и знанията, привличайки най-знаещите към упованията за завършения и облаги.
След това рационалната глобализация ще се провали против отмъщението на хората, които ще преследват тези арогантни елити по либерален или нечовечен метод, с цел да наложат идеологии за еднаквост с другите си аватари.
Този популизъм също ще свърши, както и всички затворени общества, които по природа хората постоянно желаят да заобикалят. Тогава алтруисткият модел ще се откри, квалифициран за рационален отговор, за всички генерации, към екологични и обществени въпроси. Вероятно би било по-мъдро да се стигне до този модел най-рано, прескачайки най-варварските стъпки.
Вероятно обаче ще бъде потребно да ги опишем поотделно, с цел да тълкуваме по-лесно динамичността на сегашното.
Технологичен модел. При него научно-техническият напредък и пазарът задвижват всекидневието и постановат политическо и икономическо владичество. Той е обвързван с повече приходи, повече благоприятни условия. Вече виждаме най-карикатурното му проявяване в лицето на водачите на най-големите компании по западния бряг на Съединени американски щати и в Китай: те популяризират индивидуализма, нарцисизма и нелоялността и даже мечтаят да дадат опция на няколко привилегировани лица да избягат от личната си планета.
Те мислят и за бягство от личните си тела по пътя си към отдалечени галактики. Може би подозират, че по-голямата част от човечеството ще би трябвало да се отдръпна от Земята, която ще стане невъзможна за живот заради неналичието на чиста почва, въздух и вода. -
Популистки модел. Той отхвърля най-непосредствените последствия от глобализацията и техническия напредък, затваряйки достъпа до мултинационални компании, отричайки науката, омаловажавайки публицисти и учители, в интерес на трибуни и самопровъзгласени духовни водачи.
От това пораждат и националистически искания, отцепвания, загради, натрапчиво възприятие за еднаквост или набожен тоталитаризъм, също и войни.
Емпатичен модел. Залага върху шерването на обекти и завещание, безвъзмездни услуги, свободно време, почитание към дамите, към слабите, към природата и другите форми на живот, алтруизма, ненасилието. И въобще най-хетеродоксните изрази на големите благоприятни условия, които са подценявани от телата и душите.
Тези три утопии имат лична динамичност. Те са тръгнали, движат се по-забързано. Никой не знае, a priori, кой ще завоюва. Що се отнася до мен, в дълготраен проект нямам никакво подозрение: софтуерното слово ще владее за известно време елитите на парите, силата и знанията, привличайки най-знаещите към упованията за завършения и облаги.
След това рационалната глобализация ще се провали против отмъщението на хората, които ще преследват тези арогантни елити по либерален или нечовечен метод, с цел да наложат идеологии за еднаквост с другите си аватари.
Този популизъм също ще свърши, както и всички затворени общества, които по природа хората постоянно желаят да заобикалят. Тогава алтруисткият модел ще се откри, квалифициран за рационален отговор, за всички генерации, към екологични и обществени въпроси. Вероятно би било по-мъдро да се стигне до този модел най-рано, прескачайки най-варварските стъпки.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ