Евгений Кънев: Тези избори ще са яростна битка срещу чуждите сили, довели ни до бедност и разруха
В тези избори, под знамето на патрЕотизма, Възраждане, Възхода, Има Такъв Народ, Атака, ВМРО-НФСБ-Воля и Българска социалистическа партия ще водят своята гневна борба против непознатите сили, които ни доведоха до “бедност и съсипия ”
А пасивни бенефициенти от тази шумотевица ще бъдат ГЕРБ и Движение за права и свободи, очаквайки повишаване на цената на техния “евроаталнтизъм ”.
В този подтекст, чакам нови висоти на патрЕотизма като позив за опозиция против западното въздействие. Това прави неотложно за демократичните сили да опълчват своята визия за национализъм, от който България има същинска потребност.
Противопоставането следва да е по три оси.
Първа Ос: Отвореното против затвореното общество
Всички знаем концепцията за отвореното общество на огромния мъдрец Карл Попър. По-голяма част от историята на човечеството е в затворено общество, в което не се прави разлика сред естествените (божи) и човешките закони и по тази причина те не се провокират. Още от антична Гърция обаче стартира и доближава своя подем по времето на Просвещението разделянето на двата типа закони. По този метод се появява алтернативата за моралния избор, свободата и отговорността на индивида, довели до конфликт с религиозните порядки и края на затворените общества. Следват революции, капитализъм и бурно развиване на стопанската система - които затвърждават преимуществата на отворените общества и демокрациите.
ПатрЕотизмът е точно опълчване на свободата на индивида и опцията за свободен съзнателен избор. Защото отвореното общество и потребностите на неговата стопанска система изискват обезпечени права на индивида, отговорност и обществена подвижност. А патрЕотизмът желае да взема решение проблемите на обществото посредством покоряване на неговата воля на някакви неизбрани “авторитети ” (примерно, ръб от представители на БПЦ, профсъюзи, работодатели, БАН) или водач в сарай, джипка или домакински хол.
Чрез затваряне на външния свят - споделят патрЕотите - ще бъдат изолирани вредите от него и по този начин ще се вземат решение проблемите на демографията, земеделието, външната конкуренция (като Лидъл) в стопанската система и непознатата употреба на нашите запаси (най-често златото) и прочие С други думи единствено с вътрешни запаси и покоряване на “авторитети ” ще развиваме стопанската система и обществото в 21 век. Така този патрЕотизъм е нищо повече от римейк на социалистическото общество с прочут край.
Втора (темпорална/времева) ос: връщаме се към образците в нашето минало да градим бъдещето.
ПатрЕотизмът постоянно употребява събития и исторически персони да убеди хората, че всичко ще се оправи, в случай че следваме публични модели от преди десетилетия или даже епохи. Следва свръхупотреба с подбрани цитати на велики българи, клетвени думи и български байряци. Старателно се замитат някои от заветите на нашите възрожденци свързани с Европа и европейските нации или отношението им към Русия.
ПатрЕотизмът е кьорав за действителните днешни проблеми на българското общество и няма решение за тях. Не схваща актуалния свят и световните трендове и вижда бъдещето на България посредством уединяване вместо регистриране в тях.
“Напред към предишното ” е есенцията на патрЕотизма.
Третата е геополитическата ос.
ПатрЕотизмът наложително вижда бъдещето на България в Евразия дружно с Русия (Възраждане, Атака, Воля, БСП) или “неутрална ”, т.е с имплицитно опазване на съветското въздействие (Възхода, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, ИТН). Макар и да не могат да посочат нито едно благоденстващо общество в Евразия, те не се двоумят да чернят груповия Запад за проблемите на България. А някои от тях (БСП, ГЕРБ, ВМРО) не крият благосклонностите си към Орбанова Унгария като допустим модел за България, до момента в който е към момента в Европейски Съюз - макар че Унгария има все по-тежки проблеми в Европейски Съюз.
Представени популистко - доста българи прегръщат концепцията за:
- затворено общество (защото няма да се поставят усилия);
- за връщане към предишното (разкрасен от комунистическите учебници извор за национална гордост) и
- прегръщане отново с Русия (които постоянно ни освобождават, а ние сме постоянно признателни, с цел да няма небогати и богати и живеем в безгрижно спокойствие).
Затова следва голяма просветителска активност, с цел да схванат българите, че
- качеството на техния живот зависи от стопанската система, а тя от свободата на изборите, които правим;
- предишното не може да реши проблемите на сегашното, за което се изисква непрекъснато учене и личностно развитие;
- Изтокът е рецепта за беднотия, иго и бедност, а Западът единствен дава опция за нас, нашите деца и България.
Евгений Кънев
А пасивни бенефициенти от тази шумотевица ще бъдат ГЕРБ и Движение за права и свободи, очаквайки повишаване на цената на техния “евроаталнтизъм ”.
В този подтекст, чакам нови висоти на патрЕотизма като позив за опозиция против западното въздействие. Това прави неотложно за демократичните сили да опълчват своята визия за национализъм, от който България има същинска потребност.
Противопоставането следва да е по три оси.
Първа Ос: Отвореното против затвореното общество
Всички знаем концепцията за отвореното общество на огромния мъдрец Карл Попър. По-голяма част от историята на човечеството е в затворено общество, в което не се прави разлика сред естествените (божи) и човешките закони и по тази причина те не се провокират. Още от антична Гърция обаче стартира и доближава своя подем по времето на Просвещението разделянето на двата типа закони. По този метод се появява алтернативата за моралния избор, свободата и отговорността на индивида, довели до конфликт с религиозните порядки и края на затворените общества. Следват революции, капитализъм и бурно развиване на стопанската система - които затвърждават преимуществата на отворените общества и демокрациите.
ПатрЕотизмът е точно опълчване на свободата на индивида и опцията за свободен съзнателен избор. Защото отвореното общество и потребностите на неговата стопанска система изискват обезпечени права на индивида, отговорност и обществена подвижност. А патрЕотизмът желае да взема решение проблемите на обществото посредством покоряване на неговата воля на някакви неизбрани “авторитети ” (примерно, ръб от представители на БПЦ, профсъюзи, работодатели, БАН) или водач в сарай, джипка или домакински хол.
Чрез затваряне на външния свят - споделят патрЕотите - ще бъдат изолирани вредите от него и по този начин ще се вземат решение проблемите на демографията, земеделието, външната конкуренция (като Лидъл) в стопанската система и непознатата употреба на нашите запаси (най-често златото) и прочие С други думи единствено с вътрешни запаси и покоряване на “авторитети ” ще развиваме стопанската система и обществото в 21 век. Така този патрЕотизъм е нищо повече от римейк на социалистическото общество с прочут край.
Втора (темпорална/времева) ос: връщаме се към образците в нашето минало да градим бъдещето.
ПатрЕотизмът постоянно употребява събития и исторически персони да убеди хората, че всичко ще се оправи, в случай че следваме публични модели от преди десетилетия или даже епохи. Следва свръхупотреба с подбрани цитати на велики българи, клетвени думи и български байряци. Старателно се замитат някои от заветите на нашите възрожденци свързани с Европа и европейските нации или отношението им към Русия.
ПатрЕотизмът е кьорав за действителните днешни проблеми на българското общество и няма решение за тях. Не схваща актуалния свят и световните трендове и вижда бъдещето на България посредством уединяване вместо регистриране в тях.
“Напред към предишното ” е есенцията на патрЕотизма.
Третата е геополитическата ос.
ПатрЕотизмът наложително вижда бъдещето на България в Евразия дружно с Русия (Възраждане, Атака, Воля, БСП) или “неутрална ”, т.е с имплицитно опазване на съветското въздействие (Възхода, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, ИТН). Макар и да не могат да посочат нито едно благоденстващо общество в Евразия, те не се двоумят да чернят груповия Запад за проблемите на България. А някои от тях (БСП, ГЕРБ, ВМРО) не крият благосклонностите си към Орбанова Унгария като допустим модел за България, до момента в който е към момента в Европейски Съюз - макар че Унгария има все по-тежки проблеми в Европейски Съюз.
Представени популистко - доста българи прегръщат концепцията за:
- затворено общество (защото няма да се поставят усилия);
- за връщане към предишното (разкрасен от комунистическите учебници извор за национална гордост) и
- прегръщане отново с Русия (които постоянно ни освобождават, а ние сме постоянно признателни, с цел да няма небогати и богати и живеем в безгрижно спокойствие).
Затова следва голяма просветителска активност, с цел да схванат българите, че
- качеството на техния живот зависи от стопанската система, а тя от свободата на изборите, които правим;
- предишното не може да реши проблемите на сегашното, за което се изисква непрекъснато учене и личностно развитие;
- Изтокът е рецепта за беднотия, иго и бедност, а Западът единствен дава опция за нас, нашите деца и България.
Евгений Кънев
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ