Планираното остаряване: Картелът, който създаде една от най-подмолните търговски практики
В мрачен ъгъл на Пожарна станция №6 в Ливърмор, Калифорния виси в действителност невероятен обект… ел. крушка. Но това не е елементарна крушка. Тя е конфигуриран през 1901 година и оттогава свети съвсем непрестанно като е била изключвана единствено няколко пъти за съвсем 120 години. Столетната крушка е местна атракция като градът провежда тържество за рождения й ден през 2001 година, на което идват над 1000 души. Тя даже има лична уеб камера, тъй че всеки по света може да я види.
В по-съвременните времена, до момента в който крушките с нажежаема жичка са значително сменени от по-компактните флуоресцентни LED светлини, изключителната продължителност на крушката Ливърмор може да накара човек да се зачуди: за какво днешните крушки не устоят толкоз дълго? Изумително е, че отговорът се крие не в комплицираното и непроницаемо деяние на икономическите сили, а по-скоро в тъмната интрига Картелът на Феб (по името на античен римски господ на слънцето и светлината).
Началото на 20-те години е по едно и също време ужасно и извънредно време да бъдеш производител на електрически крушки, защото електрификацията на света кара потребителите да си купуват електрически уреди като крушки с невиждана скорост. Но този взрив има своята цена, защото стотици по-малки производители на електрически крушки се появяват по целия свят, увеличавайки конкуренцията и намалявайки пазарния дял за всяка една компания. Освен това технологията на електрическите крушки доближава точката, при която някои устоят до 2500 часа, ограничавайки броя на промените, които потребителят ще би трябвало да направи през живота си. Тези развития се оказват пагубни за производители като немската компания Osram, чиито продажби спадат с повече от 55% сред 1922 и 1923 година С цел да стабилизира пазара и да обезпечи надеждна дълготрайни облаги, на Бъдни вечер 1924 година ръководителят на компанията Вилхелм Майнхард, събра най-големите международни производители на крушки – в това число Philips от Холандия, английските Associated Electrical Industries, френската Compagnie des Lampes, China Edison от Китай, Tokyo Electric от Япония и бразилските и мексиканските дъщерни сдружения на General Electric, с цел да образуват картел, който става прочут като Картелът на Феб.
Целта му се твърди, че е:
Но на процедура дейностите на групата нямат нищо общо с изгодата за потребителя и всичко общо с минимизиране на конкуренцията и увеличение на облагите. Картелът фиксира световни цени на електрическите крушки и слага строги индустриални квоти на своите членове, налагайки санкции на всеки, който надвишава избраната граница. Въпреки че подобряването на технологията понижава индустриалните разноски, цените остават постоянни. Още по-коварно, Феб изкуствено лимитира качеството на своите крушки, стандартизирайки дълголетието им единствено на 1000 часа. Въпреки че на клиенти пониженият живот се показва като разменна монета за генериране на повече светлина на ват, същинската цел на регулирането е да се усили броя на крушките, които клиентите би трябвало да си купят годишно. Всички компании членки би трябвало да показват своите крушки за прецизно тестване в централна швейцарска лаборатория, като всеки, който надвиши 1000-часовия стандарт, е санкциониран. Между 1926 и 1933 година междинната дълготрайност на живота на крушката спада от 1800 на 1200 часа, а до 1934 година съвсем нито една крушка на пазара не устоя повече от 1500 часа. Междувременно членовете на Феб се радват на нарастване в продажбите до пет пъти. Това е измежду първите огромни приложения на тактиката за планувано остаряване – практиката на съзнателно планиране на артикул по този начин, че да се счупи или по различен метод да се наложи подмяна след избран интервал.
Но макар здравия си хват над световния пазар на електрически крушки, към 30-те години на предишния век Картелът на Феб стартира да се разплита. Както постоянно се случва с картелите, няколко членове стартират да се борят за по-голям пазарен дял, намалявайки цените и увеличавайки продължителността на живота на крушките в нарушаване на строгите стандарти на Феб. Изтичането на главните патенти на General Electric през 1930 година също поставя съглашението пред конкуренция от компании, които не са членки, а самата GE се оказва обект на няколко американски антитръстови каузи, което в допълнение отслабва облагите на целия Картел. Но последният пирон в ковчега е началото на Втората международна война, което прави по-нататъшното съдействие сред членовете невероятно. През 1940 година организацията е публично разпусната.
Въпреки че трае едвам 15 години, картелът Феб хвърля дълга сянка върху 20-ти век. Дизайнът на електрическите крушки, който е типов с техните деликатно проектирани 1000-часови експлоатационни интервали, продължава да се създава дълго след войната. През 2019 година още веднъж се появява модела Феб под формата на Националната асоциация на производителите на електрически токове – организация, представляваща огромните производители на електрически крушки GE, Signify и Sylvania, която сполучливо лобира в Министерството на енергетиката на Съединени американски щати да анулира закон от 2007 година, който приканва стандартните крушки с нажежаема жичка да бъдат отстранени до 2020 година Но може би най-голямото завещание на Феб е правилото на Планираното остаряване, който към този момент е общоприет за съвсем всеки потребителски артикул на пазара през днешния ден – от коли до облекла, до смарт телефони.
