Началото на разкаянието е началото на нов живот - ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ
В сянката на викторианската ера, където дамите са били лимитирани от строги обществени правила, се появява една жена, решена да разчупи оковите – Джордж Елиът .
Но зад това мъжко име се крие Мери Ан Евънс , гениална писателка, чийто изострен разум и проницателни наблюдения я трансформират в една от най-значимите фигури на британската литература.
Защо „ Джордж “?
Решението на Евънс да написа под мъжки псевдоним не е инцидентно. В тези времена женската литература се е асоциирала с сантиментални романи и повърхностни истории.
Мери е жадувала за съществено отношение към творчеството си и е била уверена, че под мъжко име ще получи по-голямо самопризнание.
В творбите си Елиът не се опасява да визира тематики, табу за своето време. Тя самоуверено разкрива несправедливостите, с които се сблъскват дамите в патриархалния свят – лимитираните им благоприятни условия за обучение, неналичието на финансова самостоятелност, потисническия брак.
Това е, което мъжът най-много търси у една жена – той желае да се увери, че някой простак го признава за интелигентен.
Всеки мъж, който не е страшилище, математик или вманиачен мъдрец, е плебей на някоя жена.
Войната, както и други трагични спектакли, би могла да бъде прекъсната заради липса на „ аудитория “.
Най-щастливите дами, както и най-щастливите народи, нямат история.
Знанията постепенно построяват това, което незнанието събаря за час.
Трябва да прочетете историята и да научите за отхвърлянето, гоненията, мъченичеството и всичко друго от сходен жанр. Те постоянно са се случвали на най-хубавите хора.
Аз споделям, че най-силният фактор за растежа се намира в избора на индивида.
Има време за живеене и време за умиране… Добрата гибел е за предпочитане, пред неприятният живот. Мъдрият живее единствено толкоз дълго, доколкото неговия живот има по-голяма полезност, в сравнение с гибелта. Дългият живот не постоянно е по-добрият живот.
Важната работа – да се придвижи светът напред, не може да чака да я свършат идеалните хора.
Никое огромно дело не е било осъществено от нерешителни хора, които търсят единствено сигурност.
Приключението не е отвън човека; то е вътре в него.
Хората, които не могат да бъдат остроумни, се стараят да бъдат благочестиви и любещи.
Това, което прави живота нещастен, е неналичието на мотивация.
Никога не е прекомерно късно да бъдеш това, което би могъл да бъдеш.
„ Аз бих “, „ аз можех “ и „ аз щях “ – са почтени за пренебрежение помощници.
Аз съм живото доказателство против думата „ неуспех “. Надниквала съм към този момент оттатък него. Единственият неуспех, от който човек би трябвало да се опасява, е неспособността му да се придържа към задачата, която смята за най-важна.
Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.
Щастието може да пристигна или да не пристигна, само че човек би трябвало да се пробва и да се приготви да се оправя и без него.
За какво живеем, в случай че не да улесним живота си един на различен?
Коя самотност е по-самотна от неналичието на доверие?
Тези, които ни имат вяра, ни възпитават.
Ако изкуството не усилва съчувствието сред хората, то не прави нищо морално.
Простото човешко съчувствие оказва помощ повече, в сравнение с всичката мъдрост на вековете.
В лекосмисления смях на нелепостта мъдростта чува половината от своите овации.
В началото на опознаването – без значение дали на лица или неща – е да получим очертанията на своето неведение.
Гениалността е освен това от огромна дарба за понасяне на дисциплинираност.
Големите неща не се вършат импулсивно, а са поредност от дребни неща, събрани в едно.
Думите ни имат крила, само че летят не там, където бихме желали ние.
Златните моменти в потока на живота стремглаво се сипят около нас, а ние не виждаме нищо друго, с изключение на пясък; ангелите идват да ни посетят, само че ние научаваме за тях едвам когато към този момент са си отишли.
Има доста победи, които са по-лоши даже от една загуба.
Има прекалено много страни от некартографираната територия вътре в нас, които би трябвало да се вземат под внимание, когато се изясняват нашите пориви и стихии.
Лесно е да кажем какъв брой обичаме новите си другари и какво мислим за тях, само че с думи не можем да изразим всички влакна, които ни свързват със старите.
Най-възхитителните другарства са тези, в които има доста единодушие, доста диспути и още повече персонална благосклонност.
Началото на разкаянието е началото на нов живот.
Не искам бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с предишното.
Невежеството не е по този начин отблъскващо като нелепостта, само че когато се захване да предписва медикаменти, може да докара доста огромна щета.
Ние копнеем за обвързаност, изцяло несведущи за своите дефекти.
Ние прекомерно постоянно поверяваме хората на милостта на Господа и тъврде рядко сами демонстрираме благосклонност.
Никога не вали дъжд от рози: в случай че желаеме да имаме повече рози, би трябвало да отглеждаме повече от тях.
Никое зло не ни обрича безнадеждно, с изключение на злото, което обичаме и желаем то да продължи, без да вършим никакво изпитание да избягаме от него.
Последствията са коравосърдечни.
За да схванеш лукса на щедростта, нужно е да бъдеш безпаричен.
Наградата за изпълненият дълг – опцията да изпълниш идващия.
Малките деца към момента са знак на безконечния брак сред любовта и дълга.
На всички нас лежи отговорност. Твърдо съм уверена, че нашият живот – това напълно не е увеселително пътуване…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Има толкоз типове обич, колкото и мигове във времето – ДЖЕЙН ОСТИН
