Тръмп и Иран: сделка има, консенсус – не
В своя специфична тирада американският президент Доналд Тръмп разгласи, че този път няма да сертифицира Ядрената договорка с Иран. Ръководителят на Белия дом е длъжен, съгласно вътрешно-политически законодателен акт (Iran Nuclear Agreement Review Act, INARA), да излиза с позиция на всеки 90 дни във връзка с това дали Иран извършва уговорките си по отношение на Ядрената договорка и, в този подтекст, дали е предпазен националният интерес на Съединени американски щати.
Отказът на Доналд Тръмп да утвърди регулярната сертификация на Ядрената договорка обаче не значи, че самото съглашение е отхвърлено или че то стопира да съществува.
Един път, тъй като американският президент все още се концентрира върху това да бъде изменен механизмът на присъединяване на Съединени американски щати в договорката - към този момент упоменатият вътрешно-политически закон INARA - в посока разширението на дейностите на Иран, поради които страната би трябвало да бъде глобена.
Втори път, показателно е това, че американският президент не употребява личните си пълномощия за " изключването " на Съединени американски щати от съглашението, а дава самодейността на Конгреса на САЩ*.
Трети път, би трябвало да се има поради, че Ядрената договорка е интернационална, а Съединени американски щати са единствено една от страните по нея. Другите, с изключение на Иран, са Европейският съюз, Германия, Англия, Франция, Русия и Китай. Т.е изцяло допустимо е съглашението да остане в действие, даже и Съединени американски щати да излязат от него.
Това, което обаче се пробва да направи американският президент, както и отрасловите републиканци в Сенатската комисия по външна политика като Боб Коркър и Том Котън, е в дълготраен проект да интегрират в Ядреното съглашение подобен вид условия, които автентично не съществуват в подписаната договорка от 2015-та година или постфактум трансформират нейните параметри. Това към този момент може да унищожи, в случай че не самото съглашение с Иран, то най-малко присъединяване на Съединени американски щати в него (налагането на нови критерии допуска и налагането на нови наказания, когато тези критерии не бъдат изпълнени).
Най-общо казано, президентът Тръмп и републиканците от Конгреса (или най-малко тези от тях, които избират да трансформират договорката, вместо да я унищожат направо) търсят промени в четири съществени насоки.
Първата е включването на иранската балистична ракетна стратегия в " неразрешения лист " за Техеран.
Втората е санкционирането на Техеран поради финансовата, военна и логистична помощ, която страната дава на терористични организации като шиитската " Хизбула " и сунитската " Хамас ".
Третата е усилването на обсега на мониторинга, който Международната организация за атомна сила прави по отношение на Иран.
Четвъртата, автоматизираното налагане (и реабилитиране) на глобите против Иран, в случай че Техеран се приближи до една година време от сдобиването с нуклеарно оръжие.
В основата на тези претенции стои разбирането, че иранското въздействие върху Близкия изток (и съответно в Ирак, Сирия, Йемен и Афганистан) се уголемява, а Ядреното съглашение - вместо да приобщава страната към нормите на интернационалното държание - в действителност отваря нови благоприятни условия за финансирането на сектарни (избирателни) спорове и прокси-войни, водени в това число против стратегическите съдружници на Съединени американски щати в района - Израел и Саудитска Арабия.
При все че зад множеството условия на републиканците има разумни причини, нито едно от тези условия обаче не попада в Ядрената договорка от 2015-та година**. По своето естество, това би било нов вид договорка, която таргетира не просто количеството, качеството и задачите на наличния уран (и центрофуги) в Техеран, а необятен диапазон от иранската политика, вътрешна и външна. Неслучайно Иран неведнъж е заявявал, да вземем за пример, че ракетната стратегия на страната е част от нейната национална идея за сигурност, която не може да бъде дебатирана.
Независимо от основанията си, сериозната позицията на Доналд Тръмп по отношение на Ядреното съглашение и отводът на американския президент да го сертифицира (след като към този момент го е правил два пъти) довеждат до разнообразни негативни резултати.
На първо място, това подкопава позициите на умерените и новаторски групи в иранското общество и политика, които са естественият съдружник на Запада в страната. Именно Ядреното съглашение бе обсъждано като опция за последователното декапсулиране на Иран, което - чрез съживяването на икономическите потоци и увеличението на задграничните вложения, ще докара до релативизирането на позициите на аятоласите.
В същото време обаче, всяко едно усилване на тона от страна на Вашингтон по отношение на Техеран реализира резултат, противоположен на търсения: довежда до в допълнение " затваряне " и " стесняване " на страната, което на собствен ред утвърждава позициите на хардлайнерите от иранския естаблишмънт и отслабва тези на умерено и новаторски настроените фактори.
Имайте поради, че пространството на консерваторите и хардлайнерите се парцелира и " раздроби " изключително очевидно след загубата на техния претендент за президент Ибрахим Раиси по-рано тази година. Противоположният резултат - този на сплотяването и консолидацията - обаче незабавно бе видян, когато прозвучаха думите на Държавния секретар Рекс Тилърсън във връзка с опцията за " промяната на режима " по отношение на Техеран. Едностранно оттегляне на Съединени американски щати от Ядрената договорка ще има същия резултат върху позициите и съотношението на силите сред хардлайнерите, от една страна, и реформаторите, от друга, в иранското общество и страна.
На второ място, възможното излизане на Съединени американски щати от Ядрената договорка ще маркира още една разломна линия в границите на транс-атлантическото пространство. Европа, в лицето на Европейски Съюз, продължава да поддържа Ядреното съглашение с Иран (и смята, каквото е и мнението на натоварената с ревизия Международната организация по атомна сила, че Техеран извършва своята част от сделката). Нещо повече, евентуално Иран си остава доста по-важна стопански и енергийно страна за Стария континент, в сравнение с е за Съединени американски щати (тъй като заради дългия санкционен режим, натрапен от Съединени американски щати по отношение на Иран от 1979 година насам, двете страни нямат търговски връзки от важен характер). А отдръпването на Съединени американски щати от консенсуса на нуклеарните сили (и Германия), ще направи по този начин, че Европейски Съюз ще има доста по-близка позиция с Русия и Китай, в сравнение с със своя достоверен съдружник отвъд Атлантика.
На трето място, евентуално отдръпване на Съединени американски щати от Ядрената договорка ще има негативен резултат върху рецесията на северно-корейския полуостров, доколкото режимът на Ким Чен-Ун ще бъде още по-слабо стимулиран да седне на масата за договаряния, когато установи, че Съединени американски щати във всеки един миг могат да се отметнат от реализирано съглашение.
На четвърто място, външната политика на Съединени американски щати в Близкия изток все по-ускорено добива сектарен темперамент сама по себе си, доколкото правилно разпознава отговорността на Иран за паниката в района, само че отхвърля да търси такава и на страни като Саудитска Арабия. Потенциално овакантяване на Ядреното съглашение от Съединени американски щати ще бъде още една стъпка в сектарното профилиране на Вашингтон (доколкото, с изключение на Израел, другите последователи на нулирането на съглашението са страните от сунитския блок, лидирани от Рияд).
Всичко това, несъмнено, не оневинява режима на аятоласите. Нито пък значи, че самата Ядрена договорка, носеща присъщите външно-политически недостатъци на тандема Кери-Обама, е била добра договорка. Но в тази ситуация добилата известност фраза, въпреки и в различен подтекст - No deal is better than a bad deal - не е използвана и е правилно тъкмо противоположното: неприятната договорка е за предпочитане пред никаква, в случай че не искаш персийска форма на Северна Корея.
А до момента в който сме на тематиката за покупко-продажби, Доналд Тръмп би трябвало незабавно да си напомни, че по време на президентските избори в Съединени американски щати предходната година той се популяризира като deal-maker, а не като deal-breaker.
*Тук би трябвало да отчетем това, че Ядрената договорка с Иран е една от не многото обстановки, в които американският президент намира повече поддръжка измежду републиканците в Конгреса, в сравнение с измежду републиканците в Белия дом и тези в Изпълнителната власт.
**Резолюция 2231, гласувана от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, приканва Иран да не подхваща интензивности, свързани с балистични ракети, способни да бъдат притежател на нуклеарни глави. По отношение на ракетната си стратегия обаче иранската страна отвръща две неща: 1) Конкретно този текст на Резолюцията не е с заповеднически, а с целесъобразен характер; 2) Ракетната стратегия на страната е с стандартни цели, а не с атомно-приложими. Затова постоянно, както направи и Тръмп в речта си, се декларира, че Иран нарушава " духа ", а не " буквата " на Ядреното съглашение.
*** По-добре без съглашение, в сравнение с неприятно съглашение. /news.bg
Отказът на Доналд Тръмп да утвърди регулярната сертификация на Ядрената договорка обаче не значи, че самото съглашение е отхвърлено или че то стопира да съществува.
Един път, тъй като американският президент все още се концентрира върху това да бъде изменен механизмът на присъединяване на Съединени американски щати в договорката - към този момент упоменатият вътрешно-политически закон INARA - в посока разширението на дейностите на Иран, поради които страната би трябвало да бъде глобена.
Втори път, показателно е това, че американският президент не употребява личните си пълномощия за " изключването " на Съединени американски щати от съглашението, а дава самодейността на Конгреса на САЩ*.
Трети път, би трябвало да се има поради, че Ядрената договорка е интернационална, а Съединени американски щати са единствено една от страните по нея. Другите, с изключение на Иран, са Европейският съюз, Германия, Англия, Франция, Русия и Китай. Т.е изцяло допустимо е съглашението да остане в действие, даже и Съединени американски щати да излязат от него.
Това, което обаче се пробва да направи американският президент, както и отрасловите републиканци в Сенатската комисия по външна политика като Боб Коркър и Том Котън, е в дълготраен проект да интегрират в Ядреното съглашение подобен вид условия, които автентично не съществуват в подписаната договорка от 2015-та година или постфактум трансформират нейните параметри. Това към този момент може да унищожи, в случай че не самото съглашение с Иран, то най-малко присъединяване на Съединени американски щати в него (налагането на нови критерии допуска и налагането на нови наказания, когато тези критерии не бъдат изпълнени).
Най-общо казано, президентът Тръмп и републиканците от Конгреса (или най-малко тези от тях, които избират да трансформират договорката, вместо да я унищожат направо) търсят промени в четири съществени насоки.
Първата е включването на иранската балистична ракетна стратегия в " неразрешения лист " за Техеран.
Втората е санкционирането на Техеран поради финансовата, военна и логистична помощ, която страната дава на терористични организации като шиитската " Хизбула " и сунитската " Хамас ".
Третата е усилването на обсега на мониторинга, който Международната организация за атомна сила прави по отношение на Иран.
Четвъртата, автоматизираното налагане (и реабилитиране) на глобите против Иран, в случай че Техеран се приближи до една година време от сдобиването с нуклеарно оръжие.
В основата на тези претенции стои разбирането, че иранското въздействие върху Близкия изток (и съответно в Ирак, Сирия, Йемен и Афганистан) се уголемява, а Ядреното съглашение - вместо да приобщава страната към нормите на интернационалното държание - в действителност отваря нови благоприятни условия за финансирането на сектарни (избирателни) спорове и прокси-войни, водени в това число против стратегическите съдружници на Съединени американски щати в района - Израел и Саудитска Арабия.
При все че зад множеството условия на републиканците има разумни причини, нито едно от тези условия обаче не попада в Ядрената договорка от 2015-та година**. По своето естество, това би било нов вид договорка, която таргетира не просто количеството, качеството и задачите на наличния уран (и центрофуги) в Техеран, а необятен диапазон от иранската политика, вътрешна и външна. Неслучайно Иран неведнъж е заявявал, да вземем за пример, че ракетната стратегия на страната е част от нейната национална идея за сигурност, която не може да бъде дебатирана.
Независимо от основанията си, сериозната позицията на Доналд Тръмп по отношение на Ядреното съглашение и отводът на американския президент да го сертифицира (след като към този момент го е правил два пъти) довеждат до разнообразни негативни резултати.
На първо място, това подкопава позициите на умерените и новаторски групи в иранското общество и политика, които са естественият съдружник на Запада в страната. Именно Ядреното съглашение бе обсъждано като опция за последователното декапсулиране на Иран, което - чрез съживяването на икономическите потоци и увеличението на задграничните вложения, ще докара до релативизирането на позициите на аятоласите.
В същото време обаче, всяко едно усилване на тона от страна на Вашингтон по отношение на Техеран реализира резултат, противоположен на търсения: довежда до в допълнение " затваряне " и " стесняване " на страната, което на собствен ред утвърждава позициите на хардлайнерите от иранския естаблишмънт и отслабва тези на умерено и новаторски настроените фактори.
Имайте поради, че пространството на консерваторите и хардлайнерите се парцелира и " раздроби " изключително очевидно след загубата на техния претендент за президент Ибрахим Раиси по-рано тази година. Противоположният резултат - този на сплотяването и консолидацията - обаче незабавно бе видян, когато прозвучаха думите на Държавния секретар Рекс Тилърсън във връзка с опцията за " промяната на режима " по отношение на Техеран. Едностранно оттегляне на Съединени американски щати от Ядрената договорка ще има същия резултат върху позициите и съотношението на силите сред хардлайнерите, от една страна, и реформаторите, от друга, в иранското общество и страна.
На второ място, възможното излизане на Съединени американски щати от Ядрената договорка ще маркира още една разломна линия в границите на транс-атлантическото пространство. Европа, в лицето на Европейски Съюз, продължава да поддържа Ядреното съглашение с Иран (и смята, каквото е и мнението на натоварената с ревизия Международната организация по атомна сила, че Техеран извършва своята част от сделката). Нещо повече, евентуално Иран си остава доста по-важна стопански и енергийно страна за Стария континент, в сравнение с е за Съединени американски щати (тъй като заради дългия санкционен режим, натрапен от Съединени американски щати по отношение на Иран от 1979 година насам, двете страни нямат търговски връзки от важен характер). А отдръпването на Съединени американски щати от консенсуса на нуклеарните сили (и Германия), ще направи по този начин, че Европейски Съюз ще има доста по-близка позиция с Русия и Китай, в сравнение с със своя достоверен съдружник отвъд Атлантика.
На трето място, евентуално отдръпване на Съединени американски щати от Ядрената договорка ще има негативен резултат върху рецесията на северно-корейския полуостров, доколкото режимът на Ким Чен-Ун ще бъде още по-слабо стимулиран да седне на масата за договаряния, когато установи, че Съединени американски щати във всеки един миг могат да се отметнат от реализирано съглашение.
На четвърто място, външната политика на Съединени американски щати в Близкия изток все по-ускорено добива сектарен темперамент сама по себе си, доколкото правилно разпознава отговорността на Иран за паниката в района, само че отхвърля да търси такава и на страни като Саудитска Арабия. Потенциално овакантяване на Ядреното съглашение от Съединени американски щати ще бъде още една стъпка в сектарното профилиране на Вашингтон (доколкото, с изключение на Израел, другите последователи на нулирането на съглашението са страните от сунитския блок, лидирани от Рияд).
Всичко това, несъмнено, не оневинява режима на аятоласите. Нито пък значи, че самата Ядрена договорка, носеща присъщите външно-политически недостатъци на тандема Кери-Обама, е била добра договорка. Но в тази ситуация добилата известност фраза, въпреки и в различен подтекст - No deal is better than a bad deal - не е използвана и е правилно тъкмо противоположното: неприятната договорка е за предпочитане пред никаква, в случай че не искаш персийска форма на Северна Корея.
А до момента в който сме на тематиката за покупко-продажби, Доналд Тръмп би трябвало незабавно да си напомни, че по време на президентските избори в Съединени американски щати предходната година той се популяризира като deal-maker, а не като deal-breaker.
*Тук би трябвало да отчетем това, че Ядрената договорка с Иран е една от не многото обстановки, в които американският президент намира повече поддръжка измежду републиканците в Конгреса, в сравнение с измежду републиканците в Белия дом и тези в Изпълнителната власт.
**Резолюция 2231, гласувана от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, приканва Иран да не подхваща интензивности, свързани с балистични ракети, способни да бъдат притежател на нуклеарни глави. По отношение на ракетната си стратегия обаче иранската страна отвръща две неща: 1) Конкретно този текст на Резолюцията не е с заповеднически, а с целесъобразен характер; 2) Ракетната стратегия на страната е с стандартни цели, а не с атомно-приложими. Затова постоянно, както направи и Тръмп в речта си, се декларира, че Иран нарушава " духа ", а не " буквата " на Ядреното съглашение.
*** По-добре без съглашение, в сравнение с неприятно съглашение. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ