Най-важното, не се самозалъгвайте! ~ Фьодор ДОСТОЕВСКИ
В международен мащаб ползата към Достоевски непрестанно нараства. Създаденият от него живописен свят е толкоз необятен по мащаба на мислите, възприятията и дълбочината на духовните проникновения, че съставлява самичък по себе си необозрима галактика. Каква е природата на положителното и злото, по какъв начин се съчетават в душата на индивида устрема към личностно развиване и саморазрушение? Въпросите, които слага пред нас, през днешния ден се възприемат като подарък и предсказване и задача за непрестанно рационализиране.
Николай Бердяев споделя за него: „ Винаги разделях хората на едни, които схващат Достоевски и на други, които са непознати на неговия дух. "
Ницше прибавя: „ Достоевски е единственият психолог, от който нещо съм научил. "
В романа си „ Кланица 5 " един от героите на Кърт Вонегът декларира: "...всичко, което човек може да научи за живота, се намира в „ Братя Карамазови “ от Фьодор Достоевски. "
На 9 февруари се навършват 135 години от кончината му. Припомняме ви парченце от разсъжденията на един от най-хубавите познавачи на човешката психика:
(Фьодор Достоевски, 1879)
Най-важното, не се самозалъгвайте. Този, който се самозалъгва и слуша личните си неистини доближава до миг, в който не е в положение да разграничи истината в него или към него, като по този метод губи цялото си себеуважение и уважението към другите. С неналичието на почитание, той престава да обича.
Човек цялостен живот не живее, а съчинява себе си, самосъчинява.
Знаете ли, че прекалено много хора боледуват точно от своето здраве, т.е. от неизмеримата си убеденост в своята нормалност, и по едно и също време с това са инфектирани с най-страшно самомнение, безсъвестно самолюбуване, достигащо от време на време надали не до увереност в своята точност.
...ако можеше единствено да стане по този начин, че всеки от нас да опише всичко за себе си, само че по този начин, че да не се стесни да изкаже освен това, което не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, освен това, което не смее да каже даже на най-близките си другари, само че даже и това, което не смее да признае от време на време и на самия себе си - тогава по целия свят би се разнесла такава воня, че всички ще се издушим.
Лъжата е единствената привилегия на индивида пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! За това съм и човек - тъй като неистина. До нито една истина не са достигнали, без да излъжат преди този момент..., а това по своему е почтено за почит; а ние не умеем и да излъжем със лични си мозък! Ти неистини, само че неистини по собствен метод, а аз тогава ще те целуна! Да излъжеш по собствен метод - та това към този момент е по-добре, в сравнение с да повтаряш все непознати истини.
На света няма нищо по-трудно от откровеността и по-лесно от ласкателството. Ако в откровеността има най-малко една стотна нотка фалш, незабавно настава дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството даже всичко, до последната нотка да е подправено, то и тогава е прелестно и се слуша не без удоволствие; въпреки и с жестоко наслаждение, само че въпреки всичко на драго сърце. И колкото и да е жестоко ласкателството, в него постоянно най-малко половината наподобява истина.
Откровението е мощ.
Нещастието е заразна болест. Нещастните и бедните би трябвало да странят един от различен, с цел да не се заразят още повече.
Човек е трагичен, тъй като не знае, че е щастлив; единствено по тази причина.
Човекът обича да брои проблемите, само че не и насладите си. Ако ги брои, както би трябвало да бъде, той ще види, че за всички има задоволително благополучие.
…бедността не е недостатък, само че нищетата, нищетата е недостатък. В бедността вие може да запазите вроденото си достойнство, само че в нищетата - в никакъв случай и никой. За мизерия ви гонят не с пръчка, а с метла ви измитат от човешкото общество, с цел да е по-оскърбително. И заслужено е, тъй като изпаднал в мизерия, пръв съм подготвен самичък себе си да оскърбя…
Да бъдеш човек сред хората и да останеш подобен постоянно, в каквито и да е несгоди да не се отчаеш и да не паднеш духом - ето какво е животът, каква е неговата задача.
Нравственото въздействие на дамата даже върху най-силния духом мъж освен постоянно е належащо, само че е и изцяло естествено. Това е второто и дефинитивно образование на индивида.
Женското сърце, женското съчувствие, женското състрадание, безкрайната добрина, за която ние нямаме визия и която от нелепост постоянно не виждаме, са незаменими.
Умната жена и ревностната жена са две разнообразни неща.
Семейството също се построява, а не се дава на готово, и никакви отговорности в него не се дават в подготвен тип, а всички те произтичат от единствено себе си, едно от друго. Само тогава фамилията е крепко, единствено тогава то е свято. Семейството се построява посредством неуморния труд на любовта.
Днес навсякъде човешкият разум стартира насмешливо да не схваща, че същинското обезпечаване на индивида не е в персоналното му насаме изпитание, а в общата човешка целокупност.
А белким може човек да построи щастието си върху нещастието на другиго? Щастието не е единствено в наслажденията на любовта, а и във висшата естетика на духа.
Искаш ли да бъдеш благополучен, изкорени завистта от сърцето си.
Не би трябвало да обичаш това, което не познаваш.
В същински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.
Да се влюбиш, не значи да обичаш: влюбвайки се, може и да ненавиждаш.
Може би е по-добре, че хората наскърбяват: най-малко избавят другите от нещастието да ги обичат...
Що е пъкъл? Страдание, че към този момент не можеш да обичаш.
Всичко е в ръцете на индивида и всичко му се изплъзва отдолу под носа само единствено от боязън.
Предприемането на нова стъпка, изричането на нова дума, от това се опасяват хората най-вече.
Без зачатъци на позитивното и прелестното човек не би трябвало да излиза от детството в живота, без зачатъци на позитивното и прелестното поколението не би трябвало да се пуска на път.
Децата се бият между тях точно тогава, когато още не са се научили да показват мислите си.
Ужасното е това, че хубостта е нещо освен ужасно, само че и тайнствено. Тук дяволът с Бога се бори, а бойното поле са сърцата на хората.
Втората половина на човешкия живот нормално се състои само от насъбраните през първата половина привички.
Животът е понятен единствено ретроспективно.
Глупак, който осъзнава, че е простак, към този момент не е простак.
Много хора са почтени единствено тъй като са простаци.
За да се унищожават закононарушенията и човешката виновност, би трябвало да се ликвидира ненормалното устройство на обществото.
Да живееш без вяра значи да спреш да живееш.
Тайната на човешкото битие е освен да се живее, а да има защо да се живее.
Най-трудното на тоя свят е да останеш правилен на себе си.
Само едно: учете се и четете. Четете съществени книги. Животът ще направи останалото. И още би трябвало да вярвате. Без това нищо няма да излезе.
В душата ми имаше своего рода огън, в който аз имах вяра, а какво ще излезе от това, не ме тревожеше доста.
Ако Иисус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Иисус, то аз избирам да бъда с Иисус, в сравнение с да бъда с Истината.
Човекът е загадка. Тя би трябвало да се разгадае и в случай че я разгадаваш цялостен живот, не казвай, че си изгубил времето си; аз се занимавам с тази загадка, защото желая да бъда човек.
Снимка: commons.wikimedia.org
