Устата говори това, с което е пълно сърцето - К. С. ЛУИС
В паниката на нашето всекидневие постоянно изпитваме предпочитание да споделяме проектите и желанията си с хората към нас.
Естествено е да търсим одобряване, да желаеме другите да знаят положителното, което сме на път да създадем или огромната стъпка която имаме желание да предприемем.
Но мъдростта на Писанията предлага друга вероятност. Тя ни приканва да обмислим силата и задачата на дискретността.
Да пазим думите си е принцип, надълбоко затвърден в библейската мъдрост, отразяващ дълбокото влияние, което нашата тирада може да има върху живота ни и върху хората към нас.
Притчи 21:23 споделя, че който пази устата и езика си, се пази от неприятности. Това просто, само че мощно изказване акцентира значимостта да внимаваме какво споделяме и по какъв начин го споделяме.
Първо, да пазим думите си значи да упражняваме въздържаност и прозорливост, преди да приказваме.
В свят, в който импулсивните реакции и бързите преценки са нормални, отделянето на миг да обмислим евентуалните последствия от нашите думи може да предотврати недоразумения, спорове и съжаления.
Яков 1:19 поучава всеки да бъде бърз да слуша, само че муден, когато приказва и постепенно да се ядосва, като слуша повече и приказва по-малко. Така се основава място за премислени отговори, а не за прибързани забележки, които могат да навредят на взаимоотношенията и да основат ненужни раздори.
Думите, които изричаме отразяват положението на сърцето ни.
Лука 6:45 ни споделя, че положителният човек изважда положителни неща от положителното, съхранявано в сърцето му, а злият човек изважда зли неща от злото, насъбрано в сърцето му, тъй като устата приказва това, с което е цялостно сърцето.
Това значи, че нашата тирада е огледало на вътрешните ни мисли и настройки. Да внимаваме за думите си изисква да култивираме сърце, изпълнено с обич, мъдрост и съчувствие. Когато сърцата ни са в сходство с Божията истина и обич, думите ни естествено го следват, с цел да построяват, вместо да разрушават.
Библията ни учи, че думите ни имат силата да донесат живот или гибел.
Притчи 18:21 споделя: Езикът има силата на живота и гибелта. Насърчаващите, положителни и откровени думи могат да издигнат, да излекуват и да вдъхновят тези към нас, до момента в който грубите, лъжливи или невнимателни думи нараняват, обезсърчават и основават разделения.
Като сортираме думите си деликатно, можем да бъдем принадлежности на Божията берекет и истина, внасяйки живот в съществуването на другите.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Ти нямаш душа. Ти си душа, която има тяло – К. С. ЛУИС
