В студената война между половете темите за еманципация и феминизъм

В студената война сред половете тематиките за равноправност и феминизъм са станали толкоз деликатни, че би трябвало да се стъпва на пръсти, тъй като престрелките сред феминистки и антифеминистки са налице и към този момент не е напълно ясно какво е да си мъж и какво е да си жена. Кой каква обществена роля има?

Част от дамите са построили живота си като опозиция против обичайна роля на дамата, а друга част живеят по този начин, че да я поддържат. Ако дамите в едната прекаленост са държанки, в другата са мъжествени феминистки. Общото е, че и двете течения водят до еднакъв проблем, в случай че не отразяват действителната ни еднаквост. Проблемът е, че вместо да бъдем откровени във връзка с характера и желанията си, губим време в протест против упованията на обществото или в насилственото им приемане.

И преди диалогът да е отишъл в някоя последна посока, която не се свързва с фенимизма и еманципацията, е хубаво да дефинираме понятията: феминизъм – политическо придвижване, което се бори за равноправието на дамите, и равноправност – освобождение от власт и предубеждения на всякакво равнище – расови, религиозни, полови.

Тоест, не става въпрос за някакви сепаратистки придвижвания, в които би трябвало да има победител и надвит. Не става въпрос за битка и налагане на метафизичен възгледи, които отсрещният човек не споделя, става въпрос за пълноправие и независимост да правиш това, което ти харесва, без да се чувстваш отговорен за избора си.

Формулировките обаче са напуснали смисъла си и както при придвижването за правата на дамите, по този начин и при обичайния мироглед за женствеността, са се трансформирали в рамки за осакатяване на характера.

От една страна имаме обичайна визия за дамата, която споделя, че нежният пол би трябвало да стои у дома, да се грижи за семейството, да готви, да ражда деца, да се гримира, да поддържа атрактивен външен тип. Жената би трябвало да е разбираща, подкрепяща и състрадателна.

От другата страна е амазонската визия, съгласно която дамата освен би трябвало да работи, а и да се стреми към кариера, да ръководи финансите, да е глава на фамилията, да натрупа престиж, да е самостоятелна, да се усъвършенства в някоя област, до момента в който не се трансформира в специалист.

Но дали някой си дава сметка какъв брой тежки са тези щампи и какъв брой е мъчно да се спазят напълно – и едната, и другата? Не, те служат за голи заявления, от които да изпитваш стеснение. Защо тогава не сменяем пропагандата за двата лагера с въпроса – прелестно ли ми е да пребивавам по този начин, или го върша по обвързване? Може с отговора да успеем да достигнем еманципацията от речника.

Ако дамите не се напъват толкоз доста да влязат в визиите на единия или другия тим, а помислят има ли някаква част от стериотипната визия за домакинята от едно време, която харесват и биха изпълнявали на драго сърце, и надлежно – какво ги притегля в противоположния облик, ще се освободят от наложените правила.

Не всичко остаряло е за изхвърляне, тъй че може да смесим уговорките от традицията и модерното разбиране, които считаме, че ни прилягат. По тази метод се основава темперамент, характерност. Със сляпото прекопирване на общовалидните стандарти се трансформираме в следващата овца от стадото.

Няма нищо революционно в прекосяването от един строй към различен, и в случай че преди от дамата се е изисквало да бъде тихата и покорна стопанка, през днешния ден да се изисква кариера и отговорности. Това е стигма, към която не всеки може да се причисли. Но обществото ги е натрапило толкоз съществено, че в случай че да вземем за пример не си женствена в класическия смисъл на думата, се насажда виновност.

Аз обичам грима, харесва ми да приказвам за мода с приятелки, само че има дами, които не се притеглят от тази концепция. И откакто това е натрапен стандарт за женственост, се усещат отговорни, че не го съблюдават. По тази причина реагират остро на всякакво лутане към външния тип.

Принципите на женската независимост в никакъв случай не са зависели от съответен външен тип или обществена роля според от пола. Биологията не е мотив, когато тематиката е персоналното ни благополучие и чувство за пълноценност.

Принципите на женската независимост се градят върху основаването на задоволително разновидности, с цел да изберем най-правилното за себе си. Така че да не се смачкваме и да влизаме в даден образец, който не е нашият размер.

Автор: Антония Руменова /woman.bg