В Нур Султан са издигнати паметници на Каниш Сатпаев, Дина Нурпеисова и лидерите на „Алаш Орда“
В столицата на Казахстан се състоя тържествена гала по разкриване на монументи на прочут казахски учен-геолог Каниш Сатпаев, на национален композитор
и изтъкната казахска изпълнителка на домбра Дина Нурпеисова, а също по този начин на водачите на придвижването Алаш; Алихан Бокейхан, Ахмет Байтурсънулъ и Миржакъп Дулатулъ.
Откриването на тези монументи е алегорично в годината на 30-годишнината от независимостта на Казахстан и в навечерието на Деня на столицата.
Държавният секретар на Казахстан Кръмбек Кушербаев, който взе участие в откриването на монументи на Каниш Сатпаев и Дина Нурпеисова, означи големия принос на тези персони в развиването на страната.
В речта си държавният секретар съобщи, че Каниш Сатпаев е ослепителен почитател напрогресивните хрумвания на казахския интелектуален хайлайф. За Каниш Сатпаев по-старото потомство става образец за безкористно служение на народа, той също по този начин интензивно взе участие в икономическия, обществения и духовния живот на страната, даде скъп принос за развиването на науката в Казахстан.
Отбелязвайки духовния символизъм на казахския национален музикален инструмент домбра в живота на казахския народ, държавният секретар Кушербаев описа за
нелекия живот и изключителното блестящо творчество на Дина Нурпеисова, която стана необятно известна като ненадмината кюйши – изпълнителка на национални
инструментални творби - кюи. Кръмбек Кушербаев също по този начин уточни, че записите на концертните осъществявания на Дина Нурпеисова заемат изключително място в
културната съкровищница на казахския народ, а нейното креативно завещание и до ден сегашен способства доста за развиването на националното изкуство.
Дина Нурпеисова (1861-1955 г.) е родена в Западноказахстанска област. Баща ѝ я научи да свири на домбра, а по-късно самият Курмангазъ става неин наставник. По предписание на прочут музиколог Ахмет Жубанов, през 1937 година музикантът-домбрист Смагул Кошекбаев намира Дина Нурпеисова в село Козлово, Марфински регион, Астраханска област, и я довежда в Алма Ата.
Същата година есента тя реализира първия си триумф на втория републикански събор на националните гении. Тук тя майсторски извърши своя кюй ;Бұлбұл ;, както и творбите на Курмангазъ Төремұрат и Қайран шешем Журито единомислещо ѝ присъди първото място. През 1944 година тя е удостоена със званието национална артистка на Казахска ССР. Последния си обществен концерт домбристката-ветеран даде през 1952 година на 91-годишна възраст.
Каниш Сатпаев (1899-1964 г.) е геолог, изобретател на многочислени минерални находища в Казахстан, академик, първи президент на Академията на науките на Казахстан. К. Сатпаев беше доста деятелен човек: непрестанно се стремеше към познания, интересуваше се от всичко ново, непознато и освен в определената от него специалност на геолог. Още в младостта си той написа учебник по алгебра, събирал творби на националното изкуство. Той се интересува от археология, изследва каменни фигури, скални рисунки, архитектурни монументи. Важна негова находка е плоча с надпис Tимур (Тимур Куция), открита покрай билото Улътау, на ската на планината Aлтъншок. Сега тази плоча се пази в една от залите на Ермитажа.
Бъдещият учен, геолог по специалност, има дълбоки знания и в филантропичните науки. През 1927 година в Москва той издава книгата "Ер - Едиге ", монумент на устното национално творчество. По негова самодейност стартира работа по издаване на двутомна, а по-късно и многотомна история на Казахстан, алманах от съчиненията на Шокан Валиханов в пет тома.
Каниш Сатпаев бе доста висок и наедрял човек. Когато бе показан на Уинстън Чърчил, британският министър-председател го попита:
- Всички казахи са толкоз високи, колкото и вие?
- Моят народ е по-висок от мен, отвърна непретенциозно и с достолепие Каниш Сатпаев.
Името му е увековечено в имената на улиците, университетите освен в родната си земя, само че и в космоса. В необятните простори на Вселената, на стотици милиони километри от Земята, планетата 2402 "Сатпаев " прави своя безконечен ход. В негова чест е кръстен новият минерал "сатпаевит ". В чест на 100-годишнината на учения, учен, първи президент на Академията на науките на Казахска ССР, с решение на ЮНЕСКО 1999 година бе оповестена за годината на Каниш Сатпаев.
Откривайки паметника на дейците на придвижването „ Алаш “, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев акцентира: "Алихан е общественик, който управлява
държавното управление на Алаш Орда. Ахмет е прочут възпитател, който става нравствен преподавател на нацията. Миржакъп е надарен публицист, създател на първия казахски разказ Оян қазақ, в който е въплътена концепцията за националното единение. Всички те са изключителни исторически персони. Този монумент е респект към всички герои на придвижването Алаш;.
К. Токаев се изрече за душата на казахския народ и подсети, че думатаАлаш при казахите се смята за свещено, и означи големия принос на дейците на придвижването Алаш за духовното възобновление на казахската нация. Думата Алаш ; постоянно е била свещена за нашия народ. В началото на предишния век водачите на нацията се сплотиха към концепцията за Алаш ;. Те направиха доста за освобождението и просперитета на нашата страна. Те разсъниха духа на хората и
преобразиха техния светоглед. Те способстваха за запазването на целостта на нашата територия. Те издигнаха казахската литература и просвета на невиждано равнище. Те способстваха за интелектуалното издигане. „ Лъвовете “ на Алаш, макар компликациите на тяхното време, възродиха концепцията за държавността на казахския народ, сподели президентът.
Казахстанският президент означи, че с помощта на провъзгласяването на независимостта на Казахстан, ние успяхме да почистим имената
на видните фигури от движениетоАлаш, които бяха репресирани, а трудовете им - забравени.
В умозаключение Касъм-Жомарт Токаев уточни, че фантазията на водачите на придвижването
Алаш за самостоятелен Казахстан и основаване на равноправни връзки със света се сбъдна, и през днешния ден Република Казахстан е пълновръстен член на интернационалната общественост.
Алихан Букейханулъ (1866-1937 г.) е изтъкнат публичен и държавен деятел, уредник и водач на национално-демократическата партия Алаш, началник на първото казахско национално държавно управление „ Алаш Орда “, академик, надарен журналист. Алихан Букейханов посвещава целия си умишлен живот на битката за независимост и политическа самостоятелност на казахския народ.
Ахмет Байтурсънулъ (1872-1937 г.) е казахски публичен и политически деятел, един от водачите и създателите на партия „ Алаш Орда “, просветник, академик, лингвист, литературовед, тюрколог, стихотворец и преводач. В Казахстан е уважаван като "Ұлт
ұстази " (;Учител на нацията).
Миржакъп Дулатулъ (1885-1935 г.) е казахски стихотворец, публицист, един от водачите на държавното управление на Алаш Орда и национално-освободителното придвижване на
Казахстан. Посветил живота си на възражданато на националното съзнание на казахския народ през ХХ век.
и изтъкната казахска изпълнителка на домбра Дина Нурпеисова, а също по този начин на водачите на придвижването Алаш; Алихан Бокейхан, Ахмет Байтурсънулъ и Миржакъп Дулатулъ.
Откриването на тези монументи е алегорично в годината на 30-годишнината от независимостта на Казахстан и в навечерието на Деня на столицата.
Държавният секретар на Казахстан Кръмбек Кушербаев, който взе участие в откриването на монументи на Каниш Сатпаев и Дина Нурпеисова, означи големия принос на тези персони в развиването на страната.
В речта си държавният секретар съобщи, че Каниш Сатпаев е ослепителен почитател напрогресивните хрумвания на казахския интелектуален хайлайф. За Каниш Сатпаев по-старото потомство става образец за безкористно служение на народа, той също по този начин интензивно взе участие в икономическия, обществения и духовния живот на страната, даде скъп принос за развиването на науката в Казахстан.
Отбелязвайки духовния символизъм на казахския национален музикален инструмент домбра в живота на казахския народ, държавният секретар Кушербаев описа за
нелекия живот и изключителното блестящо творчество на Дина Нурпеисова, която стана необятно известна като ненадмината кюйши – изпълнителка на национални
инструментални творби - кюи. Кръмбек Кушербаев също по този начин уточни, че записите на концертните осъществявания на Дина Нурпеисова заемат изключително място в
културната съкровищница на казахския народ, а нейното креативно завещание и до ден сегашен способства доста за развиването на националното изкуство.
Дина Нурпеисова (1861-1955 г.) е родена в Западноказахстанска област. Баща ѝ я научи да свири на домбра, а по-късно самият Курмангазъ става неин наставник. По предписание на прочут музиколог Ахмет Жубанов, през 1937 година музикантът-домбрист Смагул Кошекбаев намира Дина Нурпеисова в село Козлово, Марфински регион, Астраханска област, и я довежда в Алма Ата.
Същата година есента тя реализира първия си триумф на втория републикански събор на националните гении. Тук тя майсторски извърши своя кюй ;Бұлбұл ;, както и творбите на Курмангазъ Төремұрат и Қайран шешем Журито единомислещо ѝ присъди първото място. През 1944 година тя е удостоена със званието национална артистка на Казахска ССР. Последния си обществен концерт домбристката-ветеран даде през 1952 година на 91-годишна възраст.
Каниш Сатпаев (1899-1964 г.) е геолог, изобретател на многочислени минерални находища в Казахстан, академик, първи президент на Академията на науките на Казахстан. К. Сатпаев беше доста деятелен човек: непрестанно се стремеше към познания, интересуваше се от всичко ново, непознато и освен в определената от него специалност на геолог. Още в младостта си той написа учебник по алгебра, събирал творби на националното изкуство. Той се интересува от археология, изследва каменни фигури, скални рисунки, архитектурни монументи. Важна негова находка е плоча с надпис Tимур (Тимур Куция), открита покрай билото Улътау, на ската на планината Aлтъншок. Сега тази плоча се пази в една от залите на Ермитажа.
Бъдещият учен, геолог по специалност, има дълбоки знания и в филантропичните науки. През 1927 година в Москва той издава книгата "Ер - Едиге ", монумент на устното национално творчество. По негова самодейност стартира работа по издаване на двутомна, а по-късно и многотомна история на Казахстан, алманах от съчиненията на Шокан Валиханов в пет тома.
Каниш Сатпаев бе доста висок и наедрял човек. Когато бе показан на Уинстън Чърчил, британският министър-председател го попита:
- Всички казахи са толкоз високи, колкото и вие?
- Моят народ е по-висок от мен, отвърна непретенциозно и с достолепие Каниш Сатпаев.
Името му е увековечено в имената на улиците, университетите освен в родната си земя, само че и в космоса. В необятните простори на Вселената, на стотици милиони километри от Земята, планетата 2402 "Сатпаев " прави своя безконечен ход. В негова чест е кръстен новият минерал "сатпаевит ". В чест на 100-годишнината на учения, учен, първи президент на Академията на науките на Казахска ССР, с решение на ЮНЕСКО 1999 година бе оповестена за годината на Каниш Сатпаев.
Откривайки паметника на дейците на придвижването „ Алаш “, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев акцентира: "Алихан е общественик, който управлява
държавното управление на Алаш Орда. Ахмет е прочут възпитател, който става нравствен преподавател на нацията. Миржакъп е надарен публицист, създател на първия казахски разказ Оян қазақ, в който е въплътена концепцията за националното единение. Всички те са изключителни исторически персони. Този монумент е респект към всички герои на придвижването Алаш;.
К. Токаев се изрече за душата на казахския народ и подсети, че думатаАлаш при казахите се смята за свещено, и означи големия принос на дейците на придвижването Алаш за духовното възобновление на казахската нация. Думата Алаш ; постоянно е била свещена за нашия народ. В началото на предишния век водачите на нацията се сплотиха към концепцията за Алаш ;. Те направиха доста за освобождението и просперитета на нашата страна. Те разсъниха духа на хората и
преобразиха техния светоглед. Те способстваха за запазването на целостта на нашата територия. Те издигнаха казахската литература и просвета на невиждано равнище. Те способстваха за интелектуалното издигане. „ Лъвовете “ на Алаш, макар компликациите на тяхното време, възродиха концепцията за държавността на казахския народ, сподели президентът.
Казахстанският президент означи, че с помощта на провъзгласяването на независимостта на Казахстан, ние успяхме да почистим имената
на видните фигури от движениетоАлаш, които бяха репресирани, а трудовете им - забравени.
В умозаключение Касъм-Жомарт Токаев уточни, че фантазията на водачите на придвижването
Алаш за самостоятелен Казахстан и основаване на равноправни връзки със света се сбъдна, и през днешния ден Република Казахстан е пълновръстен член на интернационалната общественост.
Алихан Букейханулъ (1866-1937 г.) е изтъкнат публичен и държавен деятел, уредник и водач на национално-демократическата партия Алаш, началник на първото казахско национално държавно управление „ Алаш Орда “, академик, надарен журналист. Алихан Букейханов посвещава целия си умишлен живот на битката за независимост и политическа самостоятелност на казахския народ.
Ахмет Байтурсънулъ (1872-1937 г.) е казахски публичен и политически деятел, един от водачите и създателите на партия „ Алаш Орда “, просветник, академик, лингвист, литературовед, тюрколог, стихотворец и преводач. В Казахстан е уважаван като "Ұлт
ұстази " (;Учител на нацията).
Миржакъп Дулатулъ (1885-1935 г.) е казахски стихотворец, публицист, един от водачите на държавното управление на Алаш Орда и национално-освободителното придвижване на
Казахстан. Посветил живота си на възражданато на националното съзнание на казахския народ през ХХ век.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ