Френско издание: Заради Прокопиев няма медийна свобода в България
В публикация, оповестена при започване на месец май, френското издание преглежда въпроса за какво Европейския съюз все още е по-скоро песимистичен по отношение на разширението на съюза на Изток и по-специално по въпроса за приемането на Молдова, Украйна и Грузия.
Посочва се, че участието на България и Румъния е било по-скоро вследствие на идеализъм, само че и до момента двете страни са бодил в петата на Европейски Съюз по отношение на продължаващата корупция и неналичието на медийна независимост и точно заради това множеството страни от съюза избират да не попадат в клопката на прочувственото обвързване и този път да проявят повече нерешителност, написа БЛИЦ.
Една от аргументите евентуално се крие в непрекъснатите проблеми с България и Румъния, които вземащите решения в Париж и Берлин са отчели, а в тези страни европейската интеграция остава скована от корупция и олигархични структури даже 15 години след присъединението им към Европейски Съюз.
Анализът се стопира на горчивия български опит, като се подчертава на събитието, че през днешния ден България се подрежда на 78-мо място от общо 180 страни в света, съгласно Индекса за разбиране на корупцията на „ Трансперенси Интернешънъл “. Посочва се, че единствено преди година тя е била на 69-то място, което допуска, че корупцията се форсира след пандемията COVID-19 – макар обещанието на София да се оправи с този проблем.
Значителна част от тази корупция се отнася до финансирането от Европейски Съюз. Според консервативни оценки до 15 % от парите на Европейски Съюз в България се присвояват, което прави измамите с фондове на Европейски Съюз сравними най-големите такива на проведената престъпност, като да вземем за пример трафика на хора.
Ако измамите и правилата на правовата страна са под въпрос, тогава положението на свободата на медиите – измежду най-важните нормативни аспекти на Европейския съюз, би трябвало да „ държи Брюксел безсънен “.
На последващо място, България се подрежда по-ниско от всяка друга европейска страна по отношение на свободата на печата, което е неизбежно в медиен пейзаж, доминиран от олигарси по този начин, както като никой различен стопански бранш в страната.
Посочва се, че тъкмо подобен е случая с Иво Прокопиев, медиен олигарх, забогатял с помощта на произхода и връзките си от приватизацията в България през 90-те години. Неговият медиен конгломерат “Икономедиа ” има десетки издания, в това число списанието “Капитал ”.
Доказано е, че Прокопиев употребява медиите си, с цел да управлява деликатно информацията в тях, в това число за лична полза и за личните си бизнес инициативи. Например, през 2012 година медиите в България необятно разискват, че мина, ръководена от “Каолин ” (в което дружество Прокопиев по това време е държал забележителен дял) замърсява питейната вода в близкото обитаемо място (става дума за отравянето на гр. Меричлери с арсен – бел. ред.). Тази информация обаче остава скрита в изданията на Прокопиев.
Изводът в разбора е, че огромните издателски къщи, в това число “Икономедиа ”, се борят против по-голямата бистрота в издателския бранш, вследствие на което свободата на медиите непрекъснато понижава в България.
Статията приключва с това, че петнадесет години след присъединението на Румъния и България към Европейски Съюз, Брюксел има задоволително проблеми с цел да поддържа съюза в ред и заради тази причина приемането на нови членове като Молдова, Грузия или даже Украйна, би направило обстановката невъзможна, изключително поради ендемичните им проблеми към положителното ръководство и корупцията.
Все отново не трябва да се не помни, че пътят на тези страни към участието в Европейски Съюз е открит, само че път, деликатно премислен и който страните сами би трябвало да извървят преди да бъдат признати. Примерите за Румъния и България са увещание за това какво се случва, когато се този път е бил заобиколен, а прибързаните решения за участие могат да нанесат повече щета, в сравнение с изгода.
Посочва се, че участието на България и Румъния е било по-скоро вследствие на идеализъм, само че и до момента двете страни са бодил в петата на Европейски Съюз по отношение на продължаващата корупция и неналичието на медийна независимост и точно заради това множеството страни от съюза избират да не попадат в клопката на прочувственото обвързване и този път да проявят повече нерешителност, написа БЛИЦ.
Една от аргументите евентуално се крие в непрекъснатите проблеми с България и Румъния, които вземащите решения в Париж и Берлин са отчели, а в тези страни европейската интеграция остава скована от корупция и олигархични структури даже 15 години след присъединението им към Европейски Съюз.
Анализът се стопира на горчивия български опит, като се подчертава на събитието, че през днешния ден България се подрежда на 78-мо място от общо 180 страни в света, съгласно Индекса за разбиране на корупцията на „ Трансперенси Интернешънъл “. Посочва се, че единствено преди година тя е била на 69-то място, което допуска, че корупцията се форсира след пандемията COVID-19 – макар обещанието на София да се оправи с този проблем.
Значителна част от тази корупция се отнася до финансирането от Европейски Съюз. Според консервативни оценки до 15 % от парите на Европейски Съюз в България се присвояват, което прави измамите с фондове на Европейски Съюз сравними най-големите такива на проведената престъпност, като да вземем за пример трафика на хора.
Ако измамите и правилата на правовата страна са под въпрос, тогава положението на свободата на медиите – измежду най-важните нормативни аспекти на Европейския съюз, би трябвало да „ държи Брюксел безсънен “.
На последващо място, България се подрежда по-ниско от всяка друга европейска страна по отношение на свободата на печата, което е неизбежно в медиен пейзаж, доминиран от олигарси по този начин, както като никой различен стопански бранш в страната.
Посочва се, че тъкмо подобен е случая с Иво Прокопиев, медиен олигарх, забогатял с помощта на произхода и връзките си от приватизацията в България през 90-те години. Неговият медиен конгломерат “Икономедиа ” има десетки издания, в това число списанието “Капитал ”.
Доказано е, че Прокопиев употребява медиите си, с цел да управлява деликатно информацията в тях, в това число за лична полза и за личните си бизнес инициативи. Например, през 2012 година медиите в България необятно разискват, че мина, ръководена от “Каолин ” (в което дружество Прокопиев по това време е държал забележителен дял) замърсява питейната вода в близкото обитаемо място (става дума за отравянето на гр. Меричлери с арсен – бел. ред.). Тази информация обаче остава скрита в изданията на Прокопиев.
Изводът в разбора е, че огромните издателски къщи, в това число “Икономедиа ”, се борят против по-голямата бистрота в издателския бранш, вследствие на което свободата на медиите непрекъснато понижава в България.
Статията приключва с това, че петнадесет години след присъединението на Румъния и България към Европейски Съюз, Брюксел има задоволително проблеми с цел да поддържа съюза в ред и заради тази причина приемането на нови членове като Молдова, Грузия или даже Украйна, би направило обстановката невъзможна, изключително поради ендемичните им проблеми към положителното ръководство и корупцията.
Все отново не трябва да се не помни, че пътят на тези страни към участието в Европейски Съюз е открит, само че път, деликатно премислен и който страните сами би трябвало да извървят преди да бъдат признати. Примерите за Румъния и България са увещание за това какво се случва, когато се този път е бил заобиколен, а прибързаните решения за участие могат да нанесат повече щета, в сравнение с изгода.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ