В сряда сутринта, 18 май, посланиците на Швеция и Финландия

...
В сряда сутринта, 18 май, посланиците на Швеция и Финландия
Коментари Харесай

Кремъл преглътна влизането на Швеция и Финландия в НАТО -

В сряда сутринта, 18 май, посланиците на Швеция и Финландия връчиха на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг документите, нужни за участие в НАТО. В отговор, от Кремъл обявиха, че ще има реакция на това. Като се има поради методът, по който Русия се държеше с НАТО по-рано тази година - отправяйки претенции, ултиматуми и закани - е ясно, че Кремъл просто към този момент е преглътнал разширението на Алианса с двете скандинавски страни. Причините за това са няколко. Основната причина е Украйна и по-конкретно това, което тя прави с съветската войска.

Съвсем преди няколко месеца, през януари тази година, Москва оказа сериозен напън върху НАТО да се откаже от разширението си на Изток, да не позволява някогашните руски републики, изключително Украйна, до военно съдействие с Алианса и да върне войските на НАТО на позициите им от 1997 година, преди страните от Централна и Източна Европа и балтийските страни да се причислят. Наглостта на Кремъл стигна до такава степен, че съветският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков сподели безусловно следното: " Северноатлантическият алианс би трябвало да си събере нещата и да се върне в границите от 1997 година, защото към този момент няма да може да " изтласка " Русия до второстепенни функции в европейската и интернационалната политика. "

Руският президент реагира много сдържано

Видяхме по какъв начин съветският президент реагира много сдържано на новините от Швеция и Финландия, до момента в който приказва на среща на ръководителите на страните членки на ОДКБ (Организация на Договора за групова сигурност жел). Според него " Русия няма проблеми с тези страни. Затова в този смисъл разширението с тези страни не съставлява директна опасност за Русия ". В същото време той означи, че възможното разширение на военната инфраструктура на Алианса на територията на Финландия и Швеция " сигурно ще провокира ответна реакция от страна на Русия ". " Какъв ще бъде отговорът, ще преценим според от заканите, които те ще съставляват за нас ", добави Путин.

Говорителят на съветския президент Дмитрий Песков също съобщи, че присъединението на Швеция и Финландия към НАТО не съставлява опасност за Русия. " Ние нямаме териториални разногласия нито с Финландия, нито с Швеция, до момента в който Украйна може да стане член на НАТО и тогава Русия ще има териториален спор с страна, която е част от Алианса, което крие големи, големи опасности за целия континент ", сподели той.

Защо Швеция и Финландия взеха решение да аплайват за участие в НАТО и то в този момент?

И по този начин, за какво Швеция и Финландия взеха решение да аплайват за участие в НАТО и то в този момент? И каква е тайната зад сдържаната реакция на Кремъл, в случай че по-рано тази година имаше претенции Алиансът да се върне във вренето до 1997 година?

Това е доста просто. Първо, непредизвиканата огромна военна експанзия против Украйна дефинитивно убеди Стокхолм и Хелзинки, че днешна Русия е непредсказуем и нападателен комшия, от който могат да се чакат най-неприятните изненади. Второ, макар че шведите и финландците имат много огромни и съвременни армии по европейските стандарти, за тях би било по-безопасно да продължат да съседстват с нападателна и непредсказуема Русия, само че не сами, а в компанията на най-мощния алианс по военния капацитет. И трето, което евентуално е най-важното, Русия просто няма възможност да спре Швеция и Финландия да се причислят към НАТО. Затова и реакцията на Кремъл е много сдържана.

Преди войната в Украйна присъединението на Финландия към НАТО беше на практика невероятно. Дори диалозите за това, даже нормалното разискване в медиите на равнище държавни ръководители, до неотдавна бяха нереалистични. Всички - освен в Стокхолм и Хелзинки, само че и в Брюксел и Вашингтон - се опасяваха от реакцията на Кремъл и неговата " втората войска в света ". Но с помощта на украинците се оказа, че тези опасения са били мощно пресилени. Като затъна крепко в Украйна и сподели на света, че " втората войска в света " в действителност не е толкоз втора, Путин загуби един от главните си козове, с които години наред шантажираше и сплашваше западните столици. След като в продължение на съвсем три месеца украинската войска, по-малка по бройка и брой на оръжията, само че по-мотивирана и подготвена, освен удържа превъзхождащата я съветска войска, само че и ѝ нанася мъчителни провали, НАТО осъзнава, че няма смисъл да отсрочва присъединението на Финландия и Швеция, което от дълго време беше закъсняло.

Москва по традиция се пробва да покаже, че може да възпре

Да, Москва по традиция се пробва да покаже, че към момента може, в случай че не да възпре, то най-малко да реагира съответно на груповия " припадък на храброст " от страна на Запада. Освен гореспоменатата реакция на Путин, неговите  ръководители и служители дават обещание да подхващат " ответни ограничения " както от военно, по този начин и от техническо естество. Например в изказване, оповестено на 12 май, съветското външно министерство съобщи, че Русия има намерение " да ограничи заканите за националната сигурност, зараждащи в тази връзка ". На 18 май говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи, че отговорът на решението на Финландия да се причисли към НАТО ще бъде изненада. По-рано някогашният съветски президент Дмитрий Медведев съобщи, че в случай че Финландия и Швеция станат членове на НАТО, Москва ще ускори наличието си в Балтийско море. Първият заместник-председател на комисията по защита в Думата Алексей Журавльов, прочут с гръмките си изявления, стигна най-далеч със опасността, че " участието на Финландия в НАТО заплашва нейното заличаване ".

Въпреки това фактът, че Швеция и Финландия са подали молби за присъединение към Алианса и са подготвени да ги одобряват допустимо най-скоро, както и образуването на антипутинска коалиция във военновъздушната база Рамщайн и приемането на Закона за Ленд-Лийз в Съединени американски щати, демонстрират, че всички съветски закани и плашила на Запад към този момент не се одобряват съществено и че Кремъл в действителност към този момент е преглътнал присъединението на Финландия и Швеция към НАТО.

Присъединяването на двете страни не пречи на проектите на Путин

Още една причина, заради която Москва реагира много внимателно на присъединението на Швеция и Финландия към НАТО, е, че това, както сподели самият Путин, не съставлява непосредствена опасност за Русия. По-точно на персоналните му проекти да завземе непознати територии. С други думи, шведските и финландските територии не са били част от проектите на Кремъл за инвазия. Украйна е различен въпрос. От години Русия е изрично срещу присъединението на Украйна към НАТО и го попречва по всички вероятни способи. А през февруари тази година нуждата да се предотврати разполагането на сили на Съединени американски щати и НАТО в Украйна се трансформира в един от претекстите на Путин да стартира широкомащабно военно навлизане на нейна територия. Има просто пояснение за ревността на Москва към всяка стъпка на Киев към НАТО. Кремъл третира Украйна като своя територия, която би трябвало да бъде напълно или отчасти анексирана (Финландия, да вземем за пример, не е) и с която би трябвало да се възроди Съюз на съветските социалистически републики, имперска Русия или каквото друго се върти в главата на Путин. Присъединяването на Украйна към НАТО и възможното разполагане на военни бази на НАТО на нейна територия представляваха директна опасност за проектите на Путин. Не на Русия, а на Путин и проектите му да унищожи украинската държавност. Точно това загатна и представителят му Песков, като съобщи, че в случай че Украйна се причисли към НАТО, Русия ще има териториален спор с нея. Затова посредством военната си експанзия Путин реши да обезврежда тази опасност за себе си. Резултатът за него обаче не е тъкмо подобен, какъвто е очаквал. Той получи спомагателни 1300 км граница с НАТО, а също по този начин и Балтийско море на процедура се трансформира във вътрешна акватория на Алианса. Що се отнася до Украйна, поради темповете, с които нейната войска минава на натовско въоръжение, нейната интеграция в НАТО към този момент е фактическа. А с цел да стане и де юре, това е единствено въпрос на време.



Игор Федик е украински публицист и боен анализатор. Анализът е написан за OFFNews

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР