Американският топ дипломат Хенри Кисинджър почина на 100-годишна възраст
В сряда на 100-годишна възраст умря Хенри Кисинджър, посланик, който като консултант по националната сигурност и държавен секретар при двама президенти оставя незаличима диря във външната политика на Съединени американски щати и получава спорна Нобелова премия за мир.
Кисинджър е умрял в дома си в Кънектикът, излиза наяве от изказване на неговата компания за геополитически съвещания Kissinger Associates Inc., представена от Reuters, без да се загатва при какви събитията.
Кисинджър е деен и след стогодишнината си, като взе участие в срещи в Белия дом, разгласява книга за стиловете на управление и свидетелства пред сенатска комисия за нуклеарната опасност, която съставлява Северна Корея. През юли 2023 година той прави изненадващо посещаване в Пекин, с цел да се срещне с китайския президент Си Дзинпин.
През 70-те години на предишния век, в разгара на Студената война, той има пръст в доста от епохално изменящите се световни събития на десетилетието, до момента в който е консултант по националната сигурност и държавен секретар при президента републиканец Ричард Никсън. Усилията на родения в Германия еврейски емигрант довеждат до отварянето на дипломатическите връзки на Съединени американски щати с Китай, до знакови американско-съветски договаряния за надзор на въоръженията, до разширение на връзките сред Израел и арабските му съседи и до Парижкото спокойно съглашение със Северен Виетнам.
Управлението на Кисинджър като основен проектант на външната политика на Съединени американски щати отслабва с оставката на Никсън през 1974 година в границите на абсурда " Уотъргейт ". Въпреки това той продължава да бъде дипломатическа мощ като държавен секретар при наследника на Никсън, президента Джералд Форд, и да изрича безапелационни отзиви до края на живота си.
Но до момента в който едни приветстват Кисинджър поради неговия богат опит, други го жигосват като военнопрестъпник поради поддръжката му за антикомунистическите диктатури, изключително в Латинска Америка. През последните години пътуванията му са лимитирани от опитите на други страни да го арестуват или да го разпитват за външната политика на Съединени американски щати в предишното.
Наградата му за мир за 1973 година, присъдена взаимно със северновиетнамския водач Ле Дук Тхо, който я отхвърля, е една от най-противоречивите в историята. Двама членове на Нобеловия комитет подават оставка поради избора, защото пораждат въпроси по отношение на тайните бомбардировки на Съединени американски щати над Камбоджа.
Форд назовава Кисинджър " супер държавен секретар ", само че също по този начин отбелязва неговата раздразнителност и самонадеяност, които критиците по-скоро назовават параноя и нарцисизъм.
Харвардски факултет
Хайнц Алфред Кисинджър е роден на 27 май 1923 година във Фюрт, Германия, и се реалокира в Съединените щати със фамилията си през 1938 година преди нацистката акция за избиване на европейските евреи. Хайнц трансформира името си на Хенри и става натурализиран жител на Съединени американски щати през 1943 година, служи в армията в Европа през Втората международна война и учи в Харвардския университет със стипендия, като получава магистърска степен през 1952 година и докторска през 1954 година През идващите 17 години той е учител в Харвард.
През по-голямата част от това време Кисинджър работи като съветник на държавни организации, в това число през 1967 година, когато работи като медиатор на Държавния департамент във Виетнам. Той употребява връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, с цел да съобщи информация за мирните договаряния на лагера на Никсън.
Когато обещанието на Никсън да постави завършек на войната във Виетнам му оказва помощ да завоюва президентските избори през 1968 година, той притегля Кисинджър в Белия дом като консултант по националната сигурност. Но процесът на " виетнамизация " - прекачване на тежестта на войната от 500 000-те американски бойци към южновиетнамците - е дълъг и кървясъл, преустановяван от масирани американски бомбардировки на Северен Виетнам, миниране на северните пристанища и бомбардиране на Камбоджа.
През 1972 година Кисинджър афишира, че " мирът е близо " във Виетнам, само че Парижките мирни съглашения, извършени през януари 1973 година, са единствено въведения към окончателното комунистическо завладяване на Юга две години по-късно.
През 1973 година, в допълнение към ролята си на консултант по националната сигурност, Кисинджър е назначен за държавен секретар - което му дава неоспорима власт в региона на външните работи. Засилващият се арабско-израелски спор изстрелва Кисинджър на първата му по този начин наречена " совалка " - тип персонална дипломация под високо напрежение, с която той става прочут. Тридесет и двата дни, прекарани в пътешестване сред Йерусалим и Дамаск, оказват помощ на Кисинджър да създаде продължително съглашение за евакуиране от окупираните от Израел Голански възвишения в Сирия.
В устрема си да понижи въздействието на Съветския съюз той се свързва с неговия основен комунистически противник Китай и прави две пътувания до такава степен, в това число скрито пътешестване за среща с премиера Джоу Енлай. Резултатът е историческата среща на върха на Никсън в Пекин с ръководителя Мао Дзедун и официализирането на връзките сред двете страни.
Споразумение за стратегическите оръжия
Скандалът " Уотъргейт ", който принуждава Никсън да подаде оставка, не визира Кисинджър и той остава на поста държавен секретар, когато Форд встъпва в служба през лятото на 1974 година Новият президент обаче го заменя като консултант по националната сигурност в устрема си да чуе повече гласове по въпросите на външната политика.
По-късно същата година Кисинджър отпътува с Форд за Владивосток в Съветския съюз, където американският президент се среща със руския водач Леонид Брежнев и реализира единодушие за главната рамка на пакта за стратегическо въоръжаване. Споразумението увенчава пионерските старания на Кисинджър за разведряване, които водят до намаляване на американско-съветското напрежение.
Но дипломатическите умения на Кисинджър имат своите граници. През 1975 година той е упрекнат, че не е съумял да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори стадий на евакуиране от Синайския полуостров. А по време на Индийско-пакистанската война през 1971 година Никсън и Кисинджър са остро подложени на критика за това, че са заели страната на Пакистан.
Подобно на Никсън, той се опасява от разпространяването на леви хрумвания в Западното полукълбо, а дейностите му в това отношение в последна метка провокират надълбоко съмнение към Вашингтон от страна на доста латиноамериканци за години напред.
През 1970 година той възнамерява с Централно разузнавателно управление на САЩ по какъв начин най-добре да дестабилизира и смъкна марксисткия, само че демократично определен чилийски президент Салвадор Алиенде, а след кървавия прелом в Аржентина през 1976 година декларира в меморандум, че военните диктатори би трябвало да бъдат насърчавани.
Когато през 1976 година Форд губи от демократа Джими Картър, дните на Кисинджър в коридорите на държавната власт значително завършват. Следващият републиканец в Белия дом, Роналд Рейгън, се дистанцира от Кисинджър, който съгласно него не е в унисон с консервативните му гласоподаватели.
След като напуща държавното управление, Кисинджър основава в Ню Йорк консултантска компания, която предлага препоръки на международния корпоративен хайлайф. Той е член на управителните препоръки на няколко компании и на разнообразни конгреси за външна политика и сигурност, написа книги и става постоянен медиен коментатор по интернационалните въпроси.
След атентатите от 11 септември 2001 година президентът Джордж Буш-младши избира Кисинджър за началник на проверяващата комисия, само че митингите на демократите, които виждат спор на ползи с доста от клиентите на консултантската му компания, принуждават Кисинджър да се отдръпна от поста.
Кисинджър е умрял в дома си в Кънектикът, излиза наяве от изказване на неговата компания за геополитически съвещания Kissinger Associates Inc., представена от Reuters, без да се загатва при какви събитията.
Кисинджър е деен и след стогодишнината си, като взе участие в срещи в Белия дом, разгласява книга за стиловете на управление и свидетелства пред сенатска комисия за нуклеарната опасност, която съставлява Северна Корея. През юли 2023 година той прави изненадващо посещаване в Пекин, с цел да се срещне с китайския президент Си Дзинпин.
През 70-те години на предишния век, в разгара на Студената война, той има пръст в доста от епохално изменящите се световни събития на десетилетието, до момента в който е консултант по националната сигурност и държавен секретар при президента републиканец Ричард Никсън. Усилията на родения в Германия еврейски емигрант довеждат до отварянето на дипломатическите връзки на Съединени американски щати с Китай, до знакови американско-съветски договаряния за надзор на въоръженията, до разширение на връзките сред Израел и арабските му съседи и до Парижкото спокойно съглашение със Северен Виетнам.
Управлението на Кисинджър като основен проектант на външната политика на Съединени американски щати отслабва с оставката на Никсън през 1974 година в границите на абсурда " Уотъргейт ". Въпреки това той продължава да бъде дипломатическа мощ като държавен секретар при наследника на Никсън, президента Джералд Форд, и да изрича безапелационни отзиви до края на живота си.
Но до момента в който едни приветстват Кисинджър поради неговия богат опит, други го жигосват като военнопрестъпник поради поддръжката му за антикомунистическите диктатури, изключително в Латинска Америка. През последните години пътуванията му са лимитирани от опитите на други страни да го арестуват или да го разпитват за външната политика на Съединени американски щати в предишното.
Наградата му за мир за 1973 година, присъдена взаимно със северновиетнамския водач Ле Дук Тхо, който я отхвърля, е една от най-противоречивите в историята. Двама членове на Нобеловия комитет подават оставка поради избора, защото пораждат въпроси по отношение на тайните бомбардировки на Съединени американски щати над Камбоджа.
Форд назовава Кисинджър " супер държавен секретар ", само че също по този начин отбелязва неговата раздразнителност и самонадеяност, които критиците по-скоро назовават параноя и нарцисизъм.
Харвардски факултет
Хайнц Алфред Кисинджър е роден на 27 май 1923 година във Фюрт, Германия, и се реалокира в Съединените щати със фамилията си през 1938 година преди нацистката акция за избиване на европейските евреи. Хайнц трансформира името си на Хенри и става натурализиран жител на Съединени американски щати през 1943 година, служи в армията в Европа през Втората международна война и учи в Харвардския университет със стипендия, като получава магистърска степен през 1952 година и докторска през 1954 година През идващите 17 години той е учител в Харвард.
През по-голямата част от това време Кисинджър работи като съветник на държавни организации, в това число през 1967 година, когато работи като медиатор на Държавния департамент във Виетнам. Той употребява връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, с цел да съобщи информация за мирните договаряния на лагера на Никсън.
Когато обещанието на Никсън да постави завършек на войната във Виетнам му оказва помощ да завоюва президентските избори през 1968 година, той притегля Кисинджър в Белия дом като консултант по националната сигурност. Но процесът на " виетнамизация " - прекачване на тежестта на войната от 500 000-те американски бойци към южновиетнамците - е дълъг и кървясъл, преустановяван от масирани американски бомбардировки на Северен Виетнам, миниране на северните пристанища и бомбардиране на Камбоджа.
През 1972 година Кисинджър афишира, че " мирът е близо " във Виетнам, само че Парижките мирни съглашения, извършени през януари 1973 година, са единствено въведения към окончателното комунистическо завладяване на Юга две години по-късно.
През 1973 година, в допълнение към ролята си на консултант по националната сигурност, Кисинджър е назначен за държавен секретар - което му дава неоспорима власт в региона на външните работи. Засилващият се арабско-израелски спор изстрелва Кисинджър на първата му по този начин наречена " совалка " - тип персонална дипломация под високо напрежение, с която той става прочут. Тридесет и двата дни, прекарани в пътешестване сред Йерусалим и Дамаск, оказват помощ на Кисинджър да създаде продължително съглашение за евакуиране от окупираните от Израел Голански възвишения в Сирия.
В устрема си да понижи въздействието на Съветския съюз той се свързва с неговия основен комунистически противник Китай и прави две пътувания до такава степен, в това число скрито пътешестване за среща с премиера Джоу Енлай. Резултатът е историческата среща на върха на Никсън в Пекин с ръководителя Мао Дзедун и официализирането на връзките сред двете страни.
Споразумение за стратегическите оръжия
Скандалът " Уотъргейт ", който принуждава Никсън да подаде оставка, не визира Кисинджър и той остава на поста държавен секретар, когато Форд встъпва в служба през лятото на 1974 година Новият президент обаче го заменя като консултант по националната сигурност в устрема си да чуе повече гласове по въпросите на външната политика.
По-късно същата година Кисинджър отпътува с Форд за Владивосток в Съветския съюз, където американският президент се среща със руския водач Леонид Брежнев и реализира единодушие за главната рамка на пакта за стратегическо въоръжаване. Споразумението увенчава пионерските старания на Кисинджър за разведряване, които водят до намаляване на американско-съветското напрежение.
Но дипломатическите умения на Кисинджър имат своите граници. През 1975 година той е упрекнат, че не е съумял да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори стадий на евакуиране от Синайския полуостров. А по време на Индийско-пакистанската война през 1971 година Никсън и Кисинджър са остро подложени на критика за това, че са заели страната на Пакистан.
Подобно на Никсън, той се опасява от разпространяването на леви хрумвания в Западното полукълбо, а дейностите му в това отношение в последна метка провокират надълбоко съмнение към Вашингтон от страна на доста латиноамериканци за години напред.
През 1970 година той възнамерява с Централно разузнавателно управление на САЩ по какъв начин най-добре да дестабилизира и смъкна марксисткия, само че демократично определен чилийски президент Салвадор Алиенде, а след кървавия прелом в Аржентина през 1976 година декларира в меморандум, че военните диктатори би трябвало да бъдат насърчавани.
Когато през 1976 година Форд губи от демократа Джими Картър, дните на Кисинджър в коридорите на държавната власт значително завършват. Следващият републиканец в Белия дом, Роналд Рейгън, се дистанцира от Кисинджър, който съгласно него не е в унисон с консервативните му гласоподаватели.
След като напуща държавното управление, Кисинджър основава в Ню Йорк консултантска компания, която предлага препоръки на международния корпоративен хайлайф. Той е член на управителните препоръки на няколко компании и на разнообразни конгреси за външна политика и сигурност, написа книги и става постоянен медиен коментатор по интернационалните въпроси.
След атентатите от 11 септември 2001 година президентът Джордж Буш-младши избира Кисинджър за началник на проверяващата комисия, само че митингите на демократите, които виждат спор на ползи с доста от клиентите на консултантската му компания, принуждават Кисинджър да се отдръпна от поста.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ