Легендата за човека-риба от Бискайския залив
В средновековните летописи е разказан случай от ХVІІ век. В Испания, на брега на Бискайския залив живяло момче, наречено Франциско де ла Вега Касар.
На пет години момчето плувало по-добре от възрастните, като оставало дълго време под вода. През 1672 година, когато Франциско станал на 16 години, отишъл да учи поминък.
Всяка вечер момчето ходело на реката, вливаща се в окена, където оставал самотно с часове. Веднъж дружно с другари били на брега на реката. Момчетата решили да плуват до устието, където тя се вливала в морето. Франциско стигнал пръв, само че мощното течение го отнесло и той се скрил от погледа на останалите.
Знаейки за отличните му умения в плуването, никой не се тормозил. Чак когато се стъмнило и той не се появил, решили, че се е удавил. Приятелите му няколко дни бродили из брега с вярата да го открият.
Минали пет години. През 1679 година риболовци залагали мрежите си в залива на Кадис и с смут забелязали, че към тях се е насочило необичайно създание, наподобяващо на човек, написа вестник " Зодиак и Мистерии ".
В пристанищния град тръгнали клюки за тайния жител на морските дълбини, който краде улова на риболовците. Съществото било наречено Възкръсналия удавник или Морския демон.
Трима смелчаци решили да ревизират какво стои зад слуха. Те подготвили капан от мрежи, поставили в него месо и самун и го заложили в морето. На другата заран примамката липсвала, а съществото съумяло да излезе от клопката.
След няколко месета Морският демон въпреки всичко бил заловен. Оказал се млад мъж с бледа, съвсем транспарантна кожа и рижа коса. Отпред и откъм гърба по тялото му минавали две линии рибешки люспи. Между пръстите на ръцете имало тънка кафява ципа, дланите приличали на жабешки лапи.
Настинили го в манастир, а предводителят на експедицията са заел да изгони бесовете от него. Мъжът издавал ръмжажи звуци, а единствената разпозната дума била Лиерганес. Това било име на момиче, което живеело в село на километри от Кадис.
Пратеник посетил селото и разбрал, че там живеел изчезналият преди години Франциско де ла Вега Касар. Девет години след завръщането му той живял, странейки от близките. Не отговарял на въпроси, изяждал огромни количества сурова риба. Една вечер се насочил към брега, неколцина мъже се пробвали да го спрат, само че той се хвърлил във водата и липсващ вечно.
Испанският учен-медик Серхио Родригес счита, че легендата за човека-риба има действителна основа. Архивните документи и църковни книги разрешават да се твърди, че Франциско в действителност е живял в селото пред ХVІІ век. Лекари, зоолози, богослови и учени се пробват да обяснят загадката за човека-риба.
Според испанеца Б.Фейх казусът с Франциско е действителен образец за приспособяването на човек към водна среда на обитаване. Доктор Мараньон пък допуска, че Франциско е страдал от кретенизъм, в резултат на нарушена функционалност на щитовидната жлеза. Поради особеностите в обманата на веществата хората с този кусур са отлични гмуркачи и са способни да задържат дъха си дълго време под водата. Според докторите рибените люспи са разследване на кожно заболяване.
